В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № 20-28-9 от 21.11.2017 г. относно прилагане на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ОДОП ....
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество води преговори с юридическо лице - немско дружество /възложител/, регистрирано за целите на ДДС в Германия за извършване на услуга, свързана с проучване на пазара в България и намиране на клиенти за сключване на договори за доставка от Германия на черва за производство на колбаси.
В запитването е зададен следният въпрос: Как следва да се третира облагането по ЗДДС по отношение на посредническата услуга, извършвана от българското дружество в полза на немското дружество и кое основание за неначисляване на ДДС или начисляване на ДДС следва да се запише?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
С оглед на характера на доставката е необходимо да се определи нейното място на изпълнение. Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя по реда на чл. 21 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282, същият има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е да разполагате с потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES - валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
Тъй като в запитването сте посочили, че немското дружество /получател по доставката/ е регистрирано за целите на ДДС в Германия, същото притежава статут на данъчно задължено лице по смисъла на Регламент № 282/2011. В този случай, доставката е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност - съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България.
Основанието за неначисляване на ДДС, което се вписва във фактурата е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество води преговори с юридическо лице - немско дружество (възложител), регистрирано за целите на ДДС в Германия, за извършване на услуга, свързана с проучване на пазара в България и намиране на клиенти за сключване на договори за доставка от Германия на черва за производство на колбаси.
Въпрос: Как следва да се третира облагането по ЗДДС по отношение на посредническата услуга, извършвана от българското дружество в полза на немското дружество и кое основание за неначисляване на ДДС или начисляване на ДДС следва да се запише?
За да се определи данъчният режим по ЗДДС на описаната услуга, следва да се определи мястото на изпълнение на доставката. Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя по реда на чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества - доставчици на услуги следва да се съобразяват с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в Регламент № 282/2011 са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това дали получателят е установен в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, съгласно текстовете на Регламент № 282/2011 този получател има статут на данъчно задължено лице. Необходимо е доставчикът да разполага с потвърждение за валидността на идентификационния номер по ДДС на получателя и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES-валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента.
С чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
В запитването е посочено, че немското дружество - получател по доставката, е регистрирано за целите на ДДС в Германия. Поради това същото притежава статут на данъчно задължено лице по смисъла на Регламент № 282/2011.
При това положение доставката на посредническата услуга е с място на изпълнение там, където получателят е установил своята дейност - съответната държава членка, т.е. мястото на изпълнение е извън територията на България. Във фактурата основанието за неначисляване на ДДС следва да бъде посочено като чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: Посредническата услуга, извършвана от българското дружество за немското дружество, регистрирано по ДДС в Германия, е с място на изпълнение в държавата членка на получателя, поради което е извън територията на България, и във фактурата следва да се впише основание за неначисляване на ДДС "чл. 21, ал. 2 от ЗДДС".
