ОТНОСНО: задължителна регистрация по ЗДДС при финансови услуги
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-15/ 26.01.2018г.
Поставен е въпрос дали физическо лице, което търгува с криптовалути, при достигане на оборот 50 000 лв. трябва да се регистрира по ДДС.
Предвид поставения въпрос и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС /изм.ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В чл.46 от ЗДДС са изброени доставките на финансови услуги, които са освободени по смисъла на този закон.
В конкретния случай, физическото лице търгува с криптовалута. ЗДДС няма законодателна уредба на т.нар. виртуална валута и относно същата следва да се изхожда от общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.
По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на виртуална валута, следва да се имат предвид правните и икономически характеристики на същата от практиката на СЕС. Виртуалната валута не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т.нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка.
Съгласно практиката на Съда, понятията, употребени при посочване на случаите на освобождаване по чл.13 от Шеста директива, представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различията в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки и подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуга, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС.
Съгласно решение по дело С-264/14 от 22.10.2015г. на Съда на ЕС, т.49, сделките с нетрадиционни валути - тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство - представляват финансови сделки.
Така от контекста и от целта на член 135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС следва, че едно тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието ѝ. Безспорно, виртуалната валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство, и че тя се приема от определени оператори за тази цел.
Чл.135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба.
Предвид посоченото по-горе, доставката на виртуална валута е финансова услуга и съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 и чл.96, ал.2,т.2 от ЗДДС, за физическото лице ще настъпи основание за задължителна регистрация по ЗДДС при достигане на оборот от 50 000 лв.
В случай, че след регистрацията по ЗДДС се осъществяват доставки по чл. 46 от ЗДДС, доколкото същите са освободени, няма да възникне задължение за ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка. Задължение за начисляване на данък ще възникне за доставките, които попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Въпрос: дали физическо лице, което търгува с криптовалути, при достигане на оборот 50 000 лв. трябва да се регистрира по ДДС.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето подава заявлението в 7-дневен срок от датата на достигане на оборота.
По смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
- 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
- 2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
- 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
В чл. 46 от ЗДДС са изброени доставките на финансови услуги, които са освободени по смисъла на закона.
В конкретния случай физическото лице търгува с криптовалута. В ЗДДС няма специална законодателна уредба на виртуалната валута, поради което за нея се прилагат общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.
За третирането по ЗДДС на продажбата на виртуална валута следва да се отчетат правните и икономически характеристики на тази валута, установени в практиката на Съда на ЕС. Виртуалната валута съществува само в дигитална форма и се продава на частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка сделките с виртуална валута се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да се прецени дали е налице освободена доставка.
Съгласно практиката на Съда на ЕС понятията, използвани при посочване на случаите на освобождаване по чл. 13 от Шеста директива, са самостоятелни понятия на правото на Съюза, целящи да се избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в държавите членки, и подлежат на стриктно тълкуване, тъй като освобождаванията са изключение от общия принцип, че всяка възмездна доставка на услуга от данъчно задължено лице се облага с ДДС.
Съгласно решение по дело С-264/14 от 22.10.2015 г. на Съда на ЕС, т. 49, сделките с нетрадиционни валути - валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство - представляват финансови сделки. От контекста и целта на чл. 135, пар. 1, б. д) от Директивата за ДДС следва, че тълкуване, ограничаващо приложението само до сделки с традиционни валути, би отнело част от действието на разпоредбата.
Безспорно е, че виртуалната валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство, и че се приема от определени оператори за тази цел. Поради това чл. 135, пар. 1, б. д) от Директивата за ДДС се тълкува така, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуална валута и обратно, извършени срещу заплащане на сума, съответстваща на маржа, определен като разлика между цената на покупка и цената на продажба на валутите за клиентите, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба.
Предвид горното, доставката на виртуална валута представлява финансова услуга. Съгласно чл. 96, ал. 1 и чл. 96, ал. 2, т. 2 от ЗДДС за физическото лице възниква основание за задължителна регистрация по ЗДДС при достигане на оборот от 50 000 лв.
След регистрацията по ЗДДС, ако се осъществяват доставки по чл. 46 от ЗДДС, доколкото те са освободени, не възниква задължение за начисляване на ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка. Задължение за начисляване на данък възниква за доставките, попадащи в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Физическо лице, което търгува с криптовалута, извършва финансови услуги, включвани в облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, и при достигане на оборот 50 000 лв. подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, като за освободените доставки по чл. 46 от ЗДДС не се начислява ДДС, а данък се дължи само за доставки по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
