НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДФЛ на парични бонуси към крайни клиенти при застрахователно посредничество

Изх. №53-04-905

07.12. 2021 г

ЗКПО - чл.26, т.1 и т.2

ЗДДФЛ - чл.12

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-905/ 2021 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)иЗакона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството е с предмет на дейност застрахователно и презастрахователно посредничество и притежава лиценз за застрахователен брокер.

Като част от международна икономическа група, дружеството ще изпълнява различни програми за налагане на името си на пазара и разширяване на пазарния си дял. Една от програмите предвижда поощряване на крайните клиенти - физически лица да използват услугите му чрез получаването на допълнителен бонус при достигане на определен размер на сумата на покупките в рамките на определен период. Условието за получаване на паричното възнаграждение е клиентът да е закупил в рамките на определения период застраховки над определена минимална стойност. Размерът на паричния бонус по програмата е в зависимост от закупените видове застраховки в класове - автомобилно, живото и здравно застраховане, имуществено застраховане и застраховки свързани с пътуване и туризъм. Освен поощряване като цяло на продажбите, цел на кампанията е и популяризиране на точно определен вид застраховки, като инструмент на маркетинговата политика на компанията. По тази програма могат да се приемат по-високи бонуси за клиенти в новоразкрити клонове на компанията с цел разширяване на клоновата мрежа и създаване на лоялна клиентска база.

Макар и възнаграждението да е в зависимост от предишна направена покупка и по същество да се явява допълнителна търговска отстъпка, то не може да бъде документирано с издаване на кредитно известие, тъй като между дружеството и получателя на паричната отстъпка не е налице предходна директна доставка, съответно не е издавана фактура, към която да бъде насочена корекцията на стойността на доставката. Застрахователния посредник получава своето възнаграждение от застрахователната компания, чийто продукти продава и между физическото лице и посредника няма класически отношения на клиент - доставчик. Възнаграждението получавано от крайния клиент - физическо лице няма да засяга сумата на застрахователните премии, които дружеството отчита и внася към своите възложители - застрахователни компании, както и задължителните по приложимото законодателство отчисления за различни гаранционни фондове и данъци върху застрахователните премии.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Получените премии от физическите лица съгласно политиката за изплащане на допълнителни отстъпки данъчно признат разход ли са по смисъла на ЗКПО?
2. Получените премии от физическите лица като отстъпка от определена категория застраховки представляват ли доход за тях по смисъла на ЗДДФЛ?
3. При условие, че паричната отстъпка изплащана на лицата - крайни клиенти е признат данъчен разход за дружеството, необходими ли са други документи за доказване на разхода, освен: застрахователна полица, сметка за платена сума по полица, сметка за изчисление на паричния бонус и платежен документ - разходен касов ордер или платежно нареждане за извършено плащане към физическото лице?

С оглед изложената непълна фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По първи и трети въпрос:

ВЗКПОняма специални разпоредби, коитода регулират търговската практика на предприятията при прилагане на маркетингови програми за отстъпки, целта на които е увеличаване на обема на продажбите, задържане и разширяване на броя на клиентите.

При липсата на конкретни разпоредби, приложение намират общите изисквания на ЗКПО за признаване намалението на облагаемия финансов резултат, вследствие на взетите счетоводни записвания, отразяващи програмата за стимулиране на продажбите както следва: 

• налице е ясна обоснованост, чепрограмата е във връзка с дейността по аргумент от чл. 26, т. 1 (разходи, които не са свързани с дейността не се признават за данъчни цели);
• чл. 10 и чл. 26, т. 2 (разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели);

• чл. 77 (разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане) или

• чл. 78 (при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице);
• разпоредбите на Глава 4 от ЗКПО "Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане".

Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводният разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6от Закона за счетоводството(ЗСч) и да отразява вярно стопанската операция. Доколкото материалния данъчен закон не предвижда специален вид и форма на документите, в тежест на данъчно задълженото лице остава доказването на относимите факти и обстоятелства, т.е възприетата от дружеството политика за документиране и отчитане на стопанските операции следва да се осигури възможност за текущ и последващ контрол относно предоставяните отстъпкипод формата на парични средства, включително чрез застрахователна полица, сметка за платена сума по полица, сметка за изчисление на паричния бонус и платежен документ -разходен касов ордер или платежно нареждане за извършено плащане.

От представената информация в запитването, става ясно, че дружеството в качеството си на застрахователен брокер, получава своето възнаграждение от застрахователната компания, чийто продукти продава и между крйните клиенти- физически лици и брокера няма отношения на клиент - доставчик. За своята дейност,въз основа на изпълняваните функции и поети рискове, същото ще има право на рутинна печалба (марж). Доколкото е част от международна икономическа група и извършва услуги на свързани лица, е необходимо съответната печалба да бъде определена в съответствие с принципа на "независимите пазарни отношения".

Принципът на "независими пазарни отношения" е международен стандарт за трансферно ценообразуване, който се прилага от страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) спрямо мултинационалните групи за данъчни цели. В българското данъчно право този принцип като стандарт за ценообразуване между свързани и несвързани лица е уреден в глава 4 (чл. 15 и чл. 16) от ЗКПО.

Правилото на чл. 15 от ЗКПО въвежда изискването печалбите и доходите в резултат на сделки между свързани лица да съответстват на тези, които биха постигнати между несвързани лица, осъществяващи тези транзакции при съпоставими икономически условия. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Изискването за документална обоснованост на цените по сделките със свързани лица, тяхното съответствие с пазарните цени е установено в разпоредбата на чл. 116 и глава 8а "Документация за трансферно ценообразуване" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

По втори въпрос:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

В конкретния случай на крайни клиенти - несвързани лица се предоставя търговска отстъпка, която не е дефинирана като доход за физическите лица и няма да бъде обект на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.