Изх. № М-24-39-199
Дата: 13. 12. 2023 год.
ЗДДС, чл. 106;
ЗДДС, чл. 107;
ДОПК, чл. 143, буква "я".
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) и на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмено запитване е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е 100% собственост на нидерландското дружество "Е.........." и е в процес на вливане в последното. Нидерландското дружество притежава място на стопанска дейност в България, поради което е регистрирано с БУЛСТАТ, има и регистрация за целите на ЗДДС.
Нидерландският консултант, ангажиран с вливането, е подал информация за трансгранична данъчна схема, декларирайки транзакцията по DAC6 и е получил уникален номер: ........................
От предоставената допълнителна информация от представляващия българското дружество, става ясно, че освен нидерландски консултант, се ползват и български консултанти - счетоводно дружество и адвокат.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Следва ли българските участници да предоставят информация пред НАП за трансгранична данъчна схема, вкл. по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
2. Следва ли българското дружество да се дерегистрира по ЗДДС, след като ще се влее във вече съществуващото "Е........" - НИДЕРЛАНДИЯ, което има място на стопанска дейност в България с ДДС номер ..............? Ако отговорът е положителен, то кога трябва да се дерегистрира?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
1. По приложението на ДОПК:
Правилата за задължителен автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми между държавите членки на ЕС са въведени с Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 79/799/ЕИО. Директива (ЕС) 2018/822 (известна като DAC6) е транспонирана в раздел VII "Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми" на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с чиито разпоредби са вменени задължения на определена категория лица да разкриват потенциално агресивни схеми за трансгранично данъчно планиране. Тази информация се обменя между данъчните органи на държавите членки с цел предотвратяване ощетяването на националните бюджети.
В разпоредбите на чл. 143я1 от кодекса се съдържат хипотези, посредством които се разкриват белезите на трансграничните данъчни схеми. Най-общо това са схеми, които засягат повече от една държава членка, при прилагането на които може да се очаква, че основната полза е получаване на данъчно предимство за данъчно задължено лице, т. е. налице е риск от избягване на данъчно облагане.
Когато консултант е задължен да предостави информация за една и съща трансгранична данъчна схема в две или повече държави членки, информацията се предоставя в последователността, посочена в чл. 143я1, ал. 4 от ДОПК. В т. 1 на посочената разпоредба е указано, че информацията се предоставя на държавата членка, в която консултантът е местно лице за данъчни цели. В конкретния случай при извършена служебна проверка се установява, че нидерландското консултантско дружество е разкрило първоначално трансграничната схема, която фигурира под уникалния номер на разкриване NLA ................, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки.
Поради обстоятелството, че по схемата има повече консултанти, е възможно нидерландският консултант да не знае пълния обем на схемата, което от своя страна на основание чл. 143я1, ал. 1, т. 1 от ДОПК поражда задължение за ангажираните български консултанти да предоставят по електронен път на изпълнителния директор на НАП информация относно известните им стъпки /етапи/ от тази схема, вкл. и относно изброените данни в чл. 143я3. от кодекса, за което допълнително оповестяване се издава уникален номер към този, служещ за идентифициране на схемата. Чисто технически това се прави първо чрез посочване на номера на схемата в интерфейса и отбелязване, че се касае за последващо/допълнително разкриване на информация.
Тъй като в конкретния случай има консултанти по трансграничната данъчна схема, за българското дружество ще възникне задължение за предоставяне на информация на изпълнителния директор на НАП само в случаите, при които консултантът, с когото дружеството се е договорило, е освободен от задължението за предоставяне на съответната информация. Това са хипотезите, в които консултантът разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за тази схема или ако по закон консултантът е длъжен да пази тази информация като професионална тайна и прилагащото схемата дружество не е изразило съгласие за нейното предоставяне. Българското дружество не предоставя информация за схемата, когато разполага с доказателство, че друго данъчно задължено лице е предоставило същата информация. (така чл. 143я1, ал. 10, т. 1 и т. 3 и чл. 143я2 от ДОПК).
Задължението по ал. 7 на чл. 143я3 от ДОПК - за посочване на трансграничната данъчна схема в декларацията по чл. 92 от ЗКПО и по чл. 50 от ЗДДФЛ е вменено само на данъчно задължените лица по смисъла на чл. 143я2, ал. 2 от ДОПК, т. е. на лицата, които прилагат схемата, както и за периодите, през които схемата има данъчен ефект за съответното лице. В конкретния случай това означава, че само по отношение на българското дружество, което прилага схемата, възниква задължения да я посочи в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
2. По приложението на ЗДДС:
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В разпоредбата на чл. 107 от ЗДДС са посочени основанията за задължителна дерегистрация, като съгласно т. 4 от цитираната разпоредба основание за задължителна дерегистрация е прекратяване на юридическо лице:
а) без ликвидация;
б) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията;
Съгласно изложеното в запитването дружеството е в процес на вливане, като приемащото дружество ще бъде дружеството майка, което е 100% собственик на капитала на преобразуващото се дружество и е учредено и съществуващо съгласно законите на Нидерландия.
Съгласно чл. 265г, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) преобразуване с участие на дружества от държави - членки на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство се извършва само чрез вливане и сливане, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е със седалище в друга държава - членка на ЕС, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е от вид, посочен в чл. 1 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета относно координирането на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността, а участващите в преобразуването дружества със седалище в Република България са капиталови, с изключение на инвестиционни дружества от отворен тип.
По силата на чл. 265н от ТЗ когато седалището на новоучреденото или приемащото дружество е в друга държава членка, преобразуващите се дружества със седалище в Република България се заличават от търговския регистър въз основа на уведомление от регистъра на държавата членка, в който е вписано приемащото или новоучреденото дружество, че преобразуването е вписано. Уведомлението се получава и чрез системата за взаимно свързване на регистрите.
Съгласно чл. 265о, ал. 1 от ТЗ преобразуването по чл. 265м има действие от момента на вписването в търговския регистър, а преобразуването, при което приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, има действие съгласно правото на тази държава. С вписването на преобразуването възниква новоучреденото дружество и се прекратяват преобразуващите се дружества, като правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или новоучреденото дружество (чл. 265о, ал. 2 от ТЗ).
Предвид гореизложеното следва, че в резултат на преобразуването дружеството ще се прекрати, като всички права, задължения и фактически отношения ще преминат върху приемащото дружество-майка от Нидерландия. Обстоятелството, че дружеството майка има място на стопанска дейност в България считам за неотносимо в случая по отношение на факта на прекратяване на преобразуващото се дружество.
В случая дружеството ще се прекрати без ликвидация и приложение ще намери разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, т.е. регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, след вписването в търговския регистър на заличаването на дружеството, въз основа на извършеното вписване на преобразуването в другата държава членка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е 100% собственост на нидерландското дружество "Е.........." и е в процес на вливане в последното. Нидерландското дружество притежава място на стопанска дейност в България, поради което е регистрирано с БУЛСТАТ и има регистрация за целите на ЗДДС. Нидерландски консултант, ангажиран с вливането, е подал информация за трансгранична данъчна схема, декларирайки транзакцията по DAC6, и е получил уникален номер: ....................
От допълнителната информация от представляващия българското дружество се установява, че освен нидерландски консултант се ползват и български консултанти - счетоводно дружество и адвокат.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли българските участници да предоставят информация пред НАП за трансгранична данъчна схема, включително по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
Въпрос 2: Следва ли българското дружество да се дерегистрира по ЗДДС, след като ще се влее във вече съществуващото "Е........" - Нидерландия, което има място на стопанска дейност в България с ДДС номер ..............? Ако отговорът е положителен, кога трябва да се дерегистрира?
1. По приложението на ДОПК
Правилата за задължителен автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми между държавите членки на ЕС са въведени с Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 79/799/ЕИО. Директива (ЕС) 2018/822 (DAC6) е транспонирана в раздел VII "Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми" на глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с чиито разпоредби са вменени задължения на определена категория лица да разкриват потенциално агресивни схеми за трансгранично данъчно планиране. Тази информация се обменя между данъчните органи на държавите членки с цел предотвратяване ощетяването на националните бюджети.
В разпоредбите на чл. 143я1 от ДОПК се съдържат хипотези, посредством които се разкриват белезите на трансграничните данъчни схеми. Най-общо това са схеми, които засягат повече от една държава членка и при прилагането на които може да се очаква, че основната полза е получаване на данъчно предимство за данъчно задължено лице, т.е. налице е риск от избягване на данъчно облагане.
Когато консултант е задължен да предостави информация за една и съща трансгранична данъчна схема в две или повече държави членки, информацията се предоставя в последователността, посочена в чл. 143я1, ал. 4 от ДОПК. В т. 1 на тази разпоредба е указано, че информацията се предоставя на държавата членка, в която консултантът е местно лице за данъчни цели.
В конкретния случай, при извършена служебна проверка, се установява, че нидерландското консултантско дружество е разкрило първоначално трансграничната схема, която фигурира под уникалния номер на разкриване NLA ................., който служи за идентификация на схемата във всички държави членки.
Поради обстоятелството, че по схемата има повече консултанти, е възможно нидерландският консултант да не знае пълния обем на схемата. Това, на основание чл. 143я1, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поражда задължение за ангажираните български консултанти да предоставят по електронен път на изпълнителния директор на НАП информация относно известните им стъпки (етапи) от тази схема, включително и относно изброените данни в чл. 143я3 от ДОПК. За това допълнително оповестяване се издава уникален номер към този, служещ за идентифициране на схемата. Технически това се извършва чрез посочване на номера на схемата в интерфейса и отбелязване, че се касае за последващо/допълнително разкриване на информация.
Тъй като в конкретния случай има консултанти по трансграничната данъчна схема, за българското дружество ще възникне задължение за предоставяне на информация на изпълнителния директор на НАП само в случаите, при които консултантът, с когото дружеството се е договорило, е освободен от задължението за предоставяне на съответната информация. Това са хипотезите, в които консултантът разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за тази схема, или ако по закон консултантът е длъжен да пази тази информация като професионална тайна и прилагащото схемата дружество не е изразило съгласие за нейното предоставяне. Българското дружество не предоставя информация за схемата, когато разполага с доказателство, че друго данъчно задължено лице е предоставило същата информация (чл. 143я1, ал. 10, т. 1 и т. 3 и чл. 143я2 от ДОПК).
Задължението по чл. 143я3, ал. 7 от ДОПК - за посочване на трансграничната данъчна схема в декларацията по чл. 92 от ЗКПО и по чл. 50 от ЗДДФЛ - е вменено само на данъчно задължените лица по смисъла на чл. 143я2, ал. 2 от ДОПК, т.е. на лицата, които прилагат схемата, и то за периодите, през които схемата има данъчен ефект за съответното лице.
В конкретния случай това означава, че само по отношение на българското дружество, което прилага схемата, възниква задължение да я посочи в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Извод: Българските консултанти са длъжни да разкрият пред НАП известните им стъпки от трансграничната данъчна схема, когато не са налице основания за освобождаване по чл. 143я1 и чл. 143я2 от ДОПК. Българското дружество посочва схемата в декларацията по чл. 92 от ЗКПО (и по чл. 50 от ЗДДФЛ, ако е приложимо), само ако е лице, което прилага схемата по смисъла на чл. 143я2, ал. 2 от ДОПК и за периодите, през които схемата има данъчен ефект за него.
2. По приложението на ЗДДС
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява:
- 1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
- 2. по инициатива на органа по приходите, когато:
- а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
- б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В разпоредбата на чл. 107 от ЗДДС са посочени основанията за задължителна дерегистрация. Съгласно т. 4 от тази разпоредба основание за задължителна дерегистрация е прекратяване на юридическо лице:
- а) без ликвидация;
- б) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на НАП в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията.
В запитването е посочено, че дружеството е в процес на вливане, като приемащото дружество ще бъде дружеството майка, което е 100% собственик на капитала на преобразуващото се дружество и е учредено и съществуващо съгласно законите на Нидерландия.
Съгласно чл. 265г, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) преобразуване с участие на дружества от държави - членки на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършва само чрез вливане и сливане, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е със седалище в друга държава - членка на ЕС, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е от вид, посочен в чл. 1 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета относно координирането на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата т...
(становището в предоставената част завършва в този момент и не съдържа по-нататъшни правни изводи относно конкретния момент и ред за дерегистрация по ЗДДС при вливане).
Извод: В приложената част от становището НАП разяснява общите правила за дерегистрация по ЗДДС при прекратяване на юридическо лице, включително при преобразуване чрез вливане, но крайният конкретен извод относно момента и реда за дерегистрация на българското дружество при вливането му в нидерландското дружество не е включен в предоставения откъс.
