Изх. № 26-А-221
Дата: 17.02.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ЗДДС, чл. 118, ал. 3.
ОТНОСНО:прилагане на разпоредбиот Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.).
Във Ваши писма, постъпили в ЦУ на НАП с вх. № 26-А-221/05.12.2018 г. и вх. № 26-А-221/21.02.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
"................" ЕАД (............) е дружество с опит в изкупуването и управлението на вземания в България. Същото е регистрирано като финансова институция в Българска народна банка. Дейността на (............) се състои в покупка на вземания от други кредитни институции чрез договори за цесия и последващото им събиране. Дружеството осчетоводява закупена цесия като обща стойност, а не вземане по вземане. Тъй като (............) не е оригиналният кредитор, а купува вземането от оригиналния кредитор с дисконт, в счетоводните регистри не се осчетоводява закупеното вземане, а неговата покупна цена. Оригиналното вземане се въвежда в оперативната система на дружеството, където дългът се води в аналитичност (главница, лихва, направени разходи и др.). Оригиналното вземане е това, което е документално доказано и съществува в правния мир и това, което длъжникът има задължението да погаси. Вземанията, които дружеството купува, са обявени за предсрочно изискуеми или вече са в съдебна фаза, т.е. (............) не начислява оттук нататък възнаградителна лихва за финансова услуга, тъй като не се предоставя такава. Дружеството не е сключвало договори с клиентите, въз основа на които са възниквали съществуващите вземания, поради което няма как да им предоставя каквито и да било услуги и не предоставя такива на своите длъжници. След първоначалното записване на вземането в оперативната система на фирмата, на датата на цесията, върху това вземане се начислява законна лихва за забава. Дружеството развива алтернативен канал за плащане на задълженията от длъжниците, а именно виртуален ПОС терминал, който ще функционира на сайта на (............), като чрез него длъжниците ще могат да плащат задълженията си чрез използването на дебитни или кредитни карти.
В тази връзка въпросите Ви по същество са:
1. Събирането на вземания от длъжници посредством виртуален ПОС терминал има ли характер на продажба/доставка или представлява само паричен поток?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, необходимо ли е(............)да закупи фискално устройство към виртуалния ПОС терминал?
3. Ако трябва да се издава фискална касова бележка за платените суми през ПОС терминала, за коя част от задължението следва да се издава касова бележка, предвид, че не се извършва никаква услуга на длъжника?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
Цесията/прехвърлянето на парично вземане, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, е сделка свързана с вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. В цесията "участват" три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник. Цедентът е лицето, което е първият кредитор на вземането. Той е продавачът на това вземане. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговият купувач. За целите на ЗДДС цесионерът е получател по смисъла на ЗДДС. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане. За него това е дълг. В резултат на цесията, цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само бива уведомяван за нейното сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно, цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на закона.
От изложената фактическа обстановка е видно, че дружеството-цесионер, занапред след реализиране на цесията не получава възнаграждение/възнаградителна лихва от цедента за финансова услуга, тъй като не се предоставя такава. Също така от изложеното в запитването е видно и, че дружеството-цесионер няма сключени договори и предвидено възнаграждение и с длъжниците, чиито задължения събира, по силата на които да им предоставя услуга във връзка със събирането на дълга им.
По своята същност фактическото получаване на парични средства от длъжник към новия кредитор (цесионер, на когото цедентът е прехвърлил вземането си) по силата на договор на цесия е извън обхвата на ЗДДС, тъй като не представлява насрещна престация по извършена доставка на стока и/или услуга или такава, която предстои да бъде осъществена, а се погасява едно вземане/дълг - цялостно или частично.
Предвид изложеното считам, че във връзка с извършвана от дружеството-цесионер дейност по събиране на придобити от същото с цесия парични вземания не са налице доставки на стоки или услуги.
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип.
Доколкото в случая, изложен в запитването, извършваната дейност по събиране на придобити с цесия парични вземания, от дружеството не се осъществяват доставки/продажби на стоки или услуги, а е налице само паричен поток, следва да се приеме, че получаването на сумите по дълга посредством виртуален ПОС терминал, не възниква основание за документиране по реда на чл. 118 от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитвания, постъпили в НАП, е описана следната фактическа обстановка:
"................" ЕАД е дружество с опит в изкупуването и управлението на вземания в България, регистрирано като финансова институция в Българската народна банка. Дейността му се състои в покупка на вземания от други кредитни институции чрез договори за цесия и последващото им събиране.
Дружеството осчетоводява закупената цесия като обща стойност, а не вземане по вземане. Тъй като не е оригинален кредитор, а купува вземането от оригиналния кредитор с дисконт, в счетоводните регистри се осчетоводява покупната цена, а не самото вземане. Оригиналното вземане се въвежда в оперативната система на дружеството, където дългът се води аналитично - главница, лихва, направени разходи и др. Оригиналното вземане е това, което е документално доказано, съществува в правния мир и представлява задължението, което длъжникът трябва да погаси.
Вземанията, които дружеството купува, са обявени за предсрочно изискуеми или вече са в съдебна фаза, поради което дружеството не начислява възнаградителна лихва за финансова услуга, тъй като такава не се предоставя. Дружеството не е сключвало договори с клиентите, въз основа на които са възникнали съществуващите вземания, поради което не може да им предоставя каквито и да било услуги и не предоставя такива на своите длъжници.
След първоначалното записване на вземането в оперативната система на датата на цесията, върху това вземане се начислява законна лихва за забава.
Дружеството развива алтернативен канал за плащане на задълженията от длъжниците - виртуален ПОС терминал, който ще функционира на сайта на дружеството, като чрез него длъжниците ще могат да плащат задълженията си с дебитни или кредитни карти.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Събирането на вземания от длъжници посредством виртуален ПОС терминал има ли характер на продажба/доставка или представлява само паричен поток?
Въпрос 2: Ако отговорът на първия въпрос е положителен, необходимо ли е дружеството да закупи фискално устройство към виртуалния ПОС терминал?
Въпрос 3: Ако трябва да се издава фискална касова бележка за платените суми през ПОС терминала, за коя част от задължението следва да се издава касова бележка, предвид, че не се извършва никаква услуга на длъжника?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС цесията/прехвърлянето на парично вземане е сделка, свързана с вземане, която е освободена. Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер.
В цесията участват три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник. Цедентът е първият кредитор на вземането и е продавач на това вземане. За целите на ЗДДС цедентът е доставчик. Цесионерът е лицето, което придобива вземането, т.е. неговият купувач, и за целите на ЗДДС е получател. Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане, като за него това е дълг. В резултат на цесията цедираният длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. В самата сделка цедираният длъжник не участва като страна, а само бива уведомяван за нейното сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Следователно цедираният длъжник не е нито доставчик, нито получател по смисъла на закона.
От фактическата обстановка е видно, че дружеството - цесионер, след реализиране на цесията не получава възнаграждение/възнаградителна лихва от цедента за финансова услуга, тъй като не се предоставя такава. Също така дружеството - цесионер няма сключени договори и предвидено възнаграждение с длъжниците, чиито задължения събира, по силата на които да им предоставя услуга във връзка със събирането на дълга им.
По своята същност фактическото получаване на парични средства от длъжник към новия кредитор (цесионер, на когото цедентът е прехвърлил вземането си) по силата на договор за цесия е извън обхвата на ЗДДС, тъй като не представлява насрещна престация по извършена доставка на стока и/или услуга или такава, която предстои да бъде осъществена, а представлява погасяване на едно вземане/дълг - цялостно или частично.
Предвид изложеното се приема, че във връзка с извършваната от дружеството - цесионер дейност по събиране на придобити с цесия парични вземания не са налице доставки на стоки или услуги.
Извод: Събирането на вземания от длъжници, включително чрез виртуален ПОС терминал, представлява само паричен поток по погасяване на дълг и не е доставка/продажба по смисъла на ЗДДС.
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип.
Доколкото в разглеждания случай при дейността по събиране на придобити с цесия парични вземания дружеството не осъществява доставки/продажби на стоки или услуги, а е налице само паричен поток, получаването на сумите по дълга посредством виртуален ПОС терминал не поражда основание за документиране по реда на чл. 118 от ЗДДС.
Извод: Не възниква задължение за издаване на фискален или системен бон при плащанията чрез виртуален ПОС терминал, поради липса на доставка/продажба по смисъла на чл. 118 от ЗДДС, поради което не е необходимо закупуване на фискално устройство към виртуалния ПОС терминал и не се издава фискална касова бележка за нито една част от задължението.
