Изх. №53-04-583
22.07.2019 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
чл. 112, ал. 1 от ЗДДС
чл. 117, ал. 2 от ЗДДС
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС
чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е посредник в сделка, по която получател на стока е италианско дружество с валиден ДДС номер. Стоката се закупува от българското дружество и се транспортира от Сан Марино (трета страна), минава през Словения (територия на държава членка) и пристига в Италия (територия на държава членка), където получател е италианското дружество. Стоката се транспортира от Сан Марино с фактура към българското дружество и транспортен документ от Сан Марино до Словения, като първоначално стоката пристига на словенска граница, където се издава митническа декларация, по която получател е българското дружество.
Българското дружество получава проформа фактура от словенско дружество (спедитор), по която заплаща стойността на ДДС под формата на депозит. Стоката се транспортира към крайния получател от Италия с фактура, издадена от българското дружество и международна товарителница (ЧМР) до Италия. След отразяване на издадената от българското дружество фактура от италианското дружество в неговите ДДС декларации, словенското дружество (спедитор) ще възстанови платения депозит на българското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставени следният въпрос:
Как българското дружество, което е регистрирано по ЗДДС, следва да отрази покупката и продажбата на описаната в запитването стока в своите отчетни регистри по ЗДДС(дневник за покупките и дневник за продажбите)?
Предвид неизяснената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Във връзка с поставения въпрос и неясната фактическа обстановка, следва да се определи данъчното третиране на доставките /покупката и продажбата/ на стоките, които осъществява дружеството, като следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоката, тя се намира извън територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността й, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
Доколкото съгласно изложената фактическа обстановка, българското дружество закупува стоки от дружество-доставчик от трета страна и ги продава на друго дружество-клиент установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на Италия и стоката не влиза на територията на България, а се транспортира от третата страна до Италия, като навлиза на територията на Европейския съюз (ЕС), през Словения, за което се издава митническа декларация на името на българското дружество, и доколкото не са ясни условията на доставките, би могъл да се направи изводът, че дружеството ще придобие и прехвърли собствеността на стоката извън територията на страната.
В случай, че дружеството придобива собствеността на стоката на територията на Словения, а спедиторът осъществява само митническите формалности по вноса от името и за сметка на българското дружество, същото следва да се запознае със законодателството на тази държава, тъй като е възможно да възникнат определени задължения, включително и регистрация за целите на ДДС в тази държава. Също така българското дружество следва да се запознае и под какъв митнически режим е оформена стоката при влизането и на територията на ЕС, доколкото в запитването е описано, че ДДС се плаща под формата на депозит и след декларирането на стоката се възстановява от дружеството спедитор, тъй като също е възможно за дружеството да възникнат задължения по ДДС.
Отразяване на покупката в дневника за покупките по ЗДДС:
В случай, че българското дружество ще придобие собствеността на стоката извън територията на страната и ще бъде внесена на територията на ЕС (в случая Словения) от негово име и ще бъде транспортирана и доставена директно на италианско дружество, за българското дружеството не възниква задължение за начисляване данък в качеството му на получател съгласно българското законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи /фактура, известие и протокол/, определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави. В този случай, дружество няма задължение да отразява фактурата, получена от доставчик от Сан Марино за закупените от него стоки в дневника за покупките.
Ако все пак лицето отрази фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 - "ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Отразяване на продажбата в дневника за продажбите по ЗДДС:
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.
В случай, че мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която българското дружество осъществява към италианското дружество е извън територията на страната и стоката не се транспортира до територията на България, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Фактурата следва да бъде отразена в дневника за продажби, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23- данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието същите да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и др.
Фактическата обстановка е следната: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е посредник в сделка, при която получател на стоката е италианско дружество с валиден ДДС номер. Стоката се закупува от българското дружество и се транспортира от Сан Марино (трета страна), преминава през Словения (държава членка) и пристига в Италия (държава членка), където получател е италианското дружество.
Стоката се транспортира от Сан Марино с фактура, издадена към българското дружество, и транспортен документ от Сан Марино до Словения. Първоначално стоката пристига на словенска граница, където се издава митническа декларация, по която получател е българското дружество. Българското дружество получава проформа фактура от словенско дружество (спедитор), по която заплаща стойността на ДДС под формата на депозит. Стоката се транспортира към крайния получател в Италия с фактура, издадена от българското дружество, и международна товарителница (ЧМР) до Италия. След отразяване на фактурата, издадена от българското дружество, в ДДС декларациите на италианското дружество, словенското дружество (спедитор) възстановява платения депозит на българското дружество.
Въпрос: Как българското дружество, регистрирано по ЗДДС, следва да отрази покупката и продажбата на описаната стока в своите отчетни регистри по ЗДДС (дневник за покупките и дневник за продажбите)?
С оглед на поставения въпрос и неяснотите във фактическата обстановка следва да се определи данъчното третиране на доставките (покупка и продажба) на стоките, които осъществява дружеството, като се определи мястото на изпълнение на тези доставки съгласно разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
От тези разпоредби следва, че мястото на изпълнение при доставка на стока зависи от това дали стоката се превозва или не. Ако при прехвърляне на собствеността върху стоката тя се намира извън територията на страната, мястото на изпълнение на доставката е там, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността, съответно местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща или започва превозът й.
Съгласно изложената фактическа обстановка българското дружество закупува стоки от доставчик от трета страна и ги продава на дружество - клиент, установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на Италия, като стоката не влиза на територията на България, а се транспортира от третата страна до Италия, навлизайки на територията на ЕС през Словения, за което се издава митническа декларация на името на българското дружество. При неясни условия на доставките може да се направи извод, че дружеството придобива и прехвърля собствеността върху стоката извън територията на страната.
В случай че дружеството придобива собствеността върху стоката на територията на Словения, а спедиторът осъществява само митническите формалности по вноса от името и за сметка на българското дружество, последното следва да се запознае със законодателството на Словения, тъй като е възможно да възникнат определени задължения, включително и регистрация за целите на ДДС в тази държава.
Българското дружество следва да се запознае и с митническия режим, под който е оформена стоката при влизането й на територията на ЕС, доколкото в запитването е посочено, че ДДС се плаща под формата на депозит и след декларирането на стоката се възстановява от дружеството спедитор, тъй като е възможно да възникнат задължения по ДДС за дружеството.
Извод: При описаната схема е вероятно българското дружество да придобива и прехвърля собствеността върху стоката извън територията на страната, като е необходимо да се съобрази и със словенското законодателство и митническия режим, поради възможни задължения, включително по ДДС и за регистрация.
Отразяване на покупката в дневника за покупките по ЗДДС
В случай че българското дружество придобива собствеността върху стоката извън територията на страната и стоката се внася на територията на ЕС (Словения) от негово име и се транспортира и доставя директно на италианското дружество, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък в качеството му на получател съгласно българското законодателство.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупките най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи (фактура, известие и протокол) са документите, издадени по смисъла на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателствата на други държави.
В разглеждания случай дружеството няма задължение да отразява в дневника за покупките фактурата, получена от доставчик от Сан Марино за закупените стоки. Ако все пак лицето отрази тази фактура в дневника за покупките, тя следва да бъде посочена в колона 9 - "ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Извод: За покупката от доставчика от Сан Марино не възниква задължение за начисляване на данък по българското законодателство и няма задължение фактурата да се отразява в дневника за покупките; при доброволно отразяване тя се посочва в колона 9.
Отразяване на продажбата в дневника за продажбите по ЗДДС
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно чл. 112 от ЗДДС данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол.
В случай че мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която българското дружество осъществява към италианското дружество, е извън територията на страната и стоката не се транспортира до територията на България, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Фактурата, издадена от българското дружество към италианското дружество, следва да бъде отразена в дневника за продажбите, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23 - "данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС".
За осъществените продажби, освен фактура, дружеството следва да разполага и с други документи, удостоверяващи основанието тези доставки да се третират като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, като: договори, транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция и други.
Извод: Продажбата към италианското дружество, при място на изпълнение извън територията на страната и без транспорт до България, не поражда задължение за начисляване на ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС; фактурата се отразява в дневника за продажбите в колони 1-8 и колона 23, като дружеството трябва да разполага с документи, доказващи мястото на изпълнение извън страната.
