НАП: Издаване на фискален бон при неприсъствени плащания с банкови карти чрез виртуален ПОС терминал по ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Вх.№ 07-00-302 / 16.08.2024 ОУИ Пловдив 129 Коментирай
ЗДДС: чл.118 ал.3, НАРЕДБА Н-18: чл.3 ал.1, чл.3 ал.17, чл.52м
Определя се режимът за отчитане на плащания за хотелски услуги при онлайн резервации и плащане с карта през виртуален ПОС. НАП приема, че при плащане с дебитна/кредитна карта задължително се издава фискален/системен бон по чл. 118, ал. 3 ЗДДС, независимо че плащането е неприсъствено. Ако сайтът е "електронен магазин", възникват и задължения по чл. 52м и чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006.

ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-302/16.08.2024 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП София, относно прилагане на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството предоставя хотелски услуги - нощувка с включена закуска. Плащанията са по банков път, в брой и с карта, като същите се регистрират чрез издаване на фискален бон. Предстои интегриране на система за онлайн резервации през сайта на хотела, където също ще има възможност за плащане с карта чрез виртуален ПОС терминал. Услугата (настаняване в хотел) се предоставя в обекта на дружеството.

В тази връзка е поставен следният въпрос:

Необходимо ли е издаването на фискален бон, при положение че услугата не се предоставя чрез електронен магазин, а в обекта на дружеството и разплащанията през виртуалния ПОС терминал не са присъствени?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.

В § 1, т. 87 от допълнителни разпоредби (ДР) на ЗДДС се съдържа определение за електронен магазин. "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В изложеното в запитването не се съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на системата за онлайн резервации през уеб-сайта на хотела, чрез която ще се извършва продажбата на сочената услуга. Предвид горното, ако сайта се определи като електронен магазин, за Вас ще е налице и задължение за подаване на Приложение № 33 от наредбата.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба№ Н-18/2006 г.

Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, a не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични ср едства

С оглед изложеното и предвид това, че плащането ще се извършва чрез дебитни или кредитни карти, за дружеството е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.

В Наредба № Н-18/2006г. е предвиден алтернативен начин за регистриране и отчитане на продажбите.

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лице, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Дружеството предоставя хотелски услуги - нощувка с включена закуска. Плащанията се извършват по банков път, в брой и с карта, като се регистрират чрез издаване на фискален бон. Предстои интегриране на система за онлайн резервации през сайта на хотела, където ще има възможност за плащане с карта чрез виртуален ПОС терминал. Услугата по настаняване се предоставя в обекта на дружеството.

Въпрос: Необходимо ли е издаването на фискален бон, при положение че услугата не се предоставя чрез електронен магазин, а в обекта на дружеството и разплащанията през виртуалния ПОС терминал не са присъствени?

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.

В § 1, т. 87 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадено определение за "електронен магазин". "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от Закона за защита на потребителите договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В запитването не са изложени данни за характеристиките и функционалностите на системата за онлайн резервации през уеб-сайта на хотела, чрез която ще се извършва продажбата на услугата. Поради това, ако сайтът се определи като електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, за дружеството ще възникне задължение за подаване на информация по Приложение № 33 към Наредба № Н-18/2006 г.

Извод: Ако сайтът за онлайн резервации отговаря на определението за електронен магазин, дружеството има задължение да подаде информация по Приложение № 33 към Наредба № Н-18/2006 г. преди започване на продажби чрез този сайт.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г.

Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките или услугите от страна на клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата парични средства.

С оглед изложеното и предвид, че плащането ще се извършва чрез дебитни или кредитни карти, за дружеството възниква задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това задължение произтича от чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в който изрично е предвидено, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС устройство.

Извод: Независимо че плащането се извършва неприсъствено чрез виртуален ПОС терминал с кредитна или дебитна карта, дружеството е длъжно да издава фискален или системен бон по чл. 118, ал. 3 от ЗДДС.

В Наредба № Н-18/2006 г. е предвиден алтернативен начин за регистриране и отчитане на продажбите. Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена възможност при определени условия вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба.

По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от фискално устройство или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

  • софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и
  • за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лице, което изпълнява тези условия и желае да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите на чл. 51о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Извод: При продажби чрез електронен магазин и неприсъствени плащания с карти може да се прилага алтернативният ред по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. - отчитане чрез друг документ за продажба, ако са изпълнени изискванията за софтуера и начина на плащане и се спазват разпоредбите на чл. 51о - 52у от наредбата.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти в евентуално производство по ДОПК.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Надпреведени суми Д6

170
Погледнете "Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях №974" В колона "Остатък от пла...

Корекция на Д6 СОЛ м.13

127
 Мисля, че ще стане първо с нули (заличаване) и след това редовна с точните суми.

Регистрация по ДДС на физическо лице с граждански договор

177
от българска фирма за компютърни услуги

Дивидент

241
Защо
Още от форума