2_339/01.06.2021г.
СС-20; т.3.8., т.3.4.
ЗКПО; чл. 34, ал. 1 и ал. 2
ЗМДТ; чл. 44, ал. 1
ЗМДТ чл. 45, ал. 1
ЗМДТ; чл. 46, ал. 1
ЗМДТ; чл. 47, ал. 1
ЗМДТ; чл. 48, ал. 1
ЗМДТ; чл. 49, ал. 1
ОТНОСНО: данъчно третиране на приходи от дарения.
Подали сте писмено запитване до Дирекция ОДОП- ................, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №339/19.05.2021 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
В ползван от дружеството склад възниква пожар. Нанесени са множество материални щети. Дружеството се занимава с разработката на прототипи на електрически превозни средства- спортен автомобил, мотор, картинг, ретро автомобил и велосипед. Част от прототипите са изгорели. Дружеството има намерение да опита да инициира дарителска кампания, в която ще могат да даряват средства, както физически така и юридически лица, които могат да са както местни така и чуждестранни.
Въпросите, които поставяте са:
- Как следва да се третират приходите от тези дарения- като текущ приход, аналогично на приходи от финансирания? Следва ли да се декларират като дарения и към община ..... и да се плаща данък дарение в срок от два месеца от получаването им?
- Достатъчно ли е при дарителски превод в основанието на плащането да фигурира "дарение"? Следва ли да се сключват договори за дарение и ако да, над каква сума.
- Планира се при дарение на по-големи суми да се дават различни подаръци- тениски, скици (както изгорели, така и ново нарисувани от нашите дизайнери), различни артефакти (изгорели части, предмети). Като тази информация ще фигурира на дарителската платформа. Третира ли се това като приходи от продажба и следва ли да се издава фактура или не? Ако се издава фактура, то счита ли се, че това е един вид електронна търговия и следва ли да се регистрира електронен магазин?
- Ще има възможност за дарение на криптовалути. За целта ще се създадат портфейли за 3-4 по-известни криптовалути. Според приложимите счетоводни стандарти, към които препраща §1, т.3 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), криптовалутата може да се третира като финансов актив. Следва ли това специфично дарение да мине през нотариус, аналогично на прехвърлянето на собственост върху дялове/акции, например? Освен това, как следва да се отчита/оценява криптовалутата, имайки в предвид, че стойността и е динамична и променлива и че дружеството веднъж получило дарение в криптовалута ще го трансформира в реални пари- лева, евро?
Въз основа на изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Действащият закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не съдържа определение на понятието "дарение". Дарението като правна сделка е уредено нормативно в чл. 225 - 227 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя- да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава този способ от търговската сделка.
Счетоводното отчитане на предприятията в България се осъществява в съответствие със Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти. От представената в писмото информация не става ясно при условията и по реда на кои счетоводни стандарти се изготвят и представят годишните отчети на дружеството, поради тази причина становището е изготвено при допускане, че дружеството прилага Национални счетоводни стандарти (НСС). Получените дарения се отчитат по реда на Счетоводен стандарт (20)- Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствената помощ. В т.3.8. от СС-20 е посочено, че по реда на този стандарт се отчитат получените в предприятията дарения от трети лица (неправителствени дарения). Доколкото от изложеното в запитването не става ясно дарението да е обвързано с удовлетворяване на минали или бъдещи условия, свързани с дейността на предприятието, то в настоящия случай приходите от финансиране формират счетоводен финансов резултат и не подлежат на регулиране за данъчни цели, т.е. няма специално данъчно третиране (т.3.4. от СС-20).
Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗДДС безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на дарението многократно надхвърля полученото.
Съгласно практиката на СЕС (Решение по дело С-283/12, т. 37) една сделка се счита за възмездна, ако е налице пряка връзка между доставка на стока или услуга, извършвана от данъчно задълженото лице и реално получена от него насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя.
В тази връзка, ако се приеме, че подаръците, които смятате да предоставяте (тениски, скици, различни артефакти- изгорели части и предмети) при дарение на
"по-големи суми" имат назначителна стойност или по-скоро стойността на подаръка не може да се определи като равностойна насрещна престация, то това не може да се определи като доставка, респективно не може да се квалифицира като електронна търговия.
В §1, т.87 от ДР на ЗДДС е посочено, че "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Доколкото в запитването не сте посочили намерения да организирате продажба на посочените по-горе подаръци, които биха могли да се квалифицират при определени обстоятелства и като стоки, а да ги предоставяте на дарителите, без те да са с равностойна насрещна престация, това не би могло да се определи като електронен магазин по смисъла на §1, т.87 от ДР на ЗДДС.
Във връзка с поставените въпроси относно счетоводното отчитане на виртуалната валута е поискано (по сходен казус) становище от дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразеното становище е подробно отразено в писмо изх. № 94-Г-80/05.06.2019 г. на ЦУ на НАП, публикувано на интернет страницата на НАП в системата "Въпроси и отговори", като в частта му, относима към Вашите въпроси, е следното: "....Изискване на ЗСч е счетоводните документи и финансови отчети на предприятията да се съставят в лева и съответно в хиляди левове (чл. 5 и чл. 23 от ЗСч). Счетоводните документи могат да се съставят в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ѝ равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка (БНБ) към датата на сделката.
Криптовалутата по своята същност е цифрова, виртуална валута, използвана в интернет пространството. Съществуват редица криптовалути (биткойн, етериум, Dash, Litecoin, Ripple, Monero и мн. др.), но те не са правно регулирани в българското законодателство. На практика те не са регулирани почти никъде в света и в нито една държава членка на ЕС. Криптовалутите не са вързани към конкретни национални валути (евро, щатски долар, швейцарски франк), а техният курс се определя от текущото търсене и предлагане на борсите за виртуални валути. Като актив, криптовалутите следва да се оценяват, отчитат и представят във финансовите отчети на предприятието, в зависимост от тяхното предназначение- материални запаси (като стоки за търгуване), продукция (когато са вътрешно създадени/произведени), инвестиция, парични средства."
Предвид изложеното, доколкото изрично бе посочено, че криптовалутата не е законно платежно средство, както и не е валута, респективно БНБ не я регулира и за нея няма централен курс, то за нея не се прилагат нормите за отчитане на разлика в курса. Това на практика означава, че съответната криптовалута се отчита по цена на придобиване от разменната единица.
В описания случай разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО не намира приложение с оглед на това, че виртуалната валута не е обвързана с централния курс на БНБ.
Относно последващи оценки на активи, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния пасив или актив (чл. 35, ал. 1 от ЗКПО). В тези случаи възникват данъчни временни разлики, с които счетоводният финансов резултат се преобразува чрез увеличение и/или намаление за целите на определянето на данъчния финансов резултат (данъчна печалба/загуба).
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имущества, придобити по дарение, както и недвижими имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Съгласно алинея 2 на същия член, подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
Съгласно чл. 45, ал. 1, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ, основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
Съгласно алинея 2, т. 2 на същия член, имуществото /с изключение на недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях/ се оценява по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ /чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка/.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗМДТ указва, че при дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона, при ставка от 3,3 до 6,6 на сто.
Освобождават се от данък изчерпателно изброените в чл. 48, ал. 1 лица и имущества.
Дружествата с ограничена отговорност не попадат в кръга на освободените в чл. 48 от ЗМДТ лица, а видно от фактическата обстановка, дейността, за която са събирани даренията не е освободена от заплащане на данък върху даренията.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице.
Дарението на парични средства попада в обхвата на алинея 3 на същия член. Тя указва, че лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
С оглед на гореизложеното, дружеството ви дължи данък върху паричните средства, които са били преведени по неговите банкови сметки.
Уведомяваме Ви, че настоящото становище е принципно и спазването на изискванията на данъчно-осигурителното законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите по реда на чл.110 от ДОПК чрез извършване на проверки и ревизии.
Изложена е следната фактическа обстановка: В ползван от дружеството склад възниква пожар, при който са нанесени множество материални щети. Дружеството се занимава с разработка на прототипи на електрически превозни средства - спортен автомобил, мотор, картинг, ретро автомобил и велосипед. Част от прототипите са изгорели. Дружеството има намерение да инициира дарителска кампания, в която ще могат да даряват средства както физически, така и юридически лица, които могат да бъдат както местни, така и чуждестранни.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как следва да се третират приходите от тези дарения - като текущ приход, аналогично на приходи от финансирания?
Въпрос: Следва ли да се декларират като дарения и към община ..... и да се плаща данък дарение в срок от два месеца от получаването им?
Въпрос: Достатъчно ли е при дарителски превод в основанието на плащането да фигурира "дарение"?
Въпрос: Следва ли да се сключват договори за дарение и ако да, над каква сума?
Въпрос: Планира се при дарение на по-големи суми да се дават различни подаръци - тениски, скици (както изгорели, така и ново нарисувани от нашите дизайнери), различни артефакти (изгорели части, предмети). Като тази информация ще фигурира на дарителската платформа. Третира ли се това като приходи от продажба и следва ли да се издава фактура или не?
Въпрос: Ако се издава фактура, то счита ли се, че това е един вид електронна търговия и следва ли да се регистрира електронен магазин?
Въпрос: Ще има възможност за дарение на криптовалути. За целта ще се създадат портфейли за 3-4 по-известни криптовалути. Според приложимите счетоводни стандарти, към които препраща §1, т.3 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), криптовалутата може да се третира като финансов актив. Следва ли това специфично дарение да мине през нотариус, аналогично на прехвърлянето на собственост върху дялове/акции, например?
Въпрос: Освен това, как следва да се отчита/оценява криптовалутата, имайки предвид, че стойността ѝ е динамична и променлива и че дружеството, веднъж получило дарение в криптовалута, ще го трансформира в реални пари - лева, евро?
Въз основа на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е изразено следното становище:
1. Правна характеристика на дарението и счетоводно отчитане по ЗКПО и СС-20
Действащият ЗКПО не съдържа определение на понятието "дарение". Дарението като правна сделка е нормативно уредено в чл. 225 - 227 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, при който същинско задължение възниква само за дарителя - да прехвърли свое имуществено право. Съществен белег на дарението е неговата безвъзмездност. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава дарението от търговската сделка.
Счетоводното отчитане на предприятията в България се осъществява съгласно Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти. От представената информация не е ясно по кои счетоводни стандарти се изготвят и представят годишните отчети на дружеството, поради което становището е изготвено при допускане, че дружеството прилага Национални счетоводни стандарти (НСС).
Получените дарения се отчитат по реда на Счетоводен стандарт 20 (СС-20) - Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствената помощ. В т. 3.8 от СС-20 е посочено, че по реда на този стандарт се отчитат и получените в предприятията дарения от трети лица (неправителствени дарения.
Доколкото от изложеното в запитването не става ясно дарението да е обвързано с удовлетворяване на минали или бъдещи условия, свързани с дейността на предприятието, в настоящия случай приходите от финансиране формират счетоводен финансов резултат и не подлежат на регулиране за данъчни цели, т.е. няма специално данъчно третиране (т. 3.4 от СС-20).
Извод: Приходите от дарения, при липса на обвързаност с минали или бъдещи условия, се отчитат по реда на СС-20 като приходи от финансиране, формират счетоводен финансов резултат и не подлежат на данъчно регулиране по ЗКПО, т.е. третират се като текущ приход без специално данъчно третиране.
2. Данъчно третиране по ЗДДС и въпрос за електронна търговия
Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗДДС безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на дарението многократно надхвърля полученото.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, в частност Решение по дело С-283/12, т. 37, една сделка се счита за възмездна, ако е налице пряка връзка между доставка на стока или услуга, извършвана от данъчно задълженото лице, и реално получена от него насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя.
В тази връзка, ако се приеме, че подаръците, които смятате да предоставяте (тениски, скици, различни артефакти - изгорели части и предмети) при дарение на "по-големи суми", имат незначителна стойност или по-скоро стойността на подаръка не може да се определи като равностойна насрещна престация, то това не може да се определи като доставка, респективно не може да се квалифицира като електронна търговия.
В §1, т. 87 от ДР на ЗДДС е посочено, че "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Доколкото в запитването не е посочено намерение да се организира продажба на посочените по-горе подаръци, които биха могли да се квалифицират при определени обстоятелства и като стоки, а да се предоставят на дарителите, без те да са с равностойна насрещна престация, това не би могло да се определи като електронен магазин по смисъла на §1, т. 87 от ДР на ЗДДС.
Извод: Предоставянето на подаръци (тениски, скици, артефакти) при дарения с по-големи суми, когато стойността им е незначителна и не представлява равностойна насрещна престация, не се квалифицира като доставка и не представлява електронна търговия, поради което не възниква задължение за регистрация на електронен магазин на това основание.
3. Счетоводно отчитане и оценяване на криптовалута
Във връзка с поставените въпроси относно счетоводното отчитане на виртуалната валута, по сходен казус е поискано становище от дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерството на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Изразеното становище е подробно отразено в писмо изх. № 94-Г-80/05.06.2019 г. на ЦУ на НАП, публикувано на интернет страницата на НАП в системата "Въпроси и отговори", като в частта му, относима към Вашите въпроси, е посочено следното:
"Изискване на ЗСч е счетоводните документи и финансови отчети на предприятията да се съставят в лева и съответно в хиляди левове (чл. 5 и чл. 23 от ЗСч). Счетоводните документи могат да се съставят в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ѝ равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка (БНБ) към датата на сделката.
Криптовалутата по своята същност е цифрова, виртуална валута, използвана в интернет пространството. Съществуват редица криптовалути (биткойн, етериум, Dash, Litecoin, Ripple, Monero и мн. др.), но те не са правно регулирани в българското законодателство. На практика те не са регулирани почти никъде в света и в нито една държава членка на ЕС. Криптовалутите не са вързани към конкретни национални валути (евро, щатски долар, швейцарски франк), а техният курс се определя от текущото търсене и предлагане на борсите за виртуални валути.
Като актив, криптовалутите следва да се оценяват, отчитат и представят във финансовите отчети на предприятието, в зависимост о..."
(Текстът в становището е прекъснат на това място.)
Извод: За счетоводното отчитане и оценяване на криптовалутите се прилагат изискванията на ЗСч за съставяне на документи и отчети в лева, като криптовалутите се третират като актив, който се оценява, отчита и представя във финансовите отчети съгласно изложеното в цитираното становище на дирекция "Данъчна политика" и писмо изх. № 94-Г-80/05.06.2019 г. на ЦУ на НАП. В становището, възпроизведено до прекъсването, не се съдържа изрично разглеждане на въпроса за необходимост от нотариална форма при дарение на криптовалута.
