ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-136/26.03.2024 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Имате средства по банкова сметка, чрез които извършвате разплащане безкасово или правите преводи по банков път към чужди банкови сметки. Според Вас предоставянето на тези средства на банката има характер на заем от физическото лице на банката. С оглед операциите, които се извършват от банковата сметка, посочвате, че се генерират права, които всъщност са лихви. Ако не се упражнят тези права в определен срок, банката е в правото си да ги обърне в пари самостоятелно.
Задавате въпроса:
Как да бъде представен общият сбор на тези инструменти за цялата година и да бъде отчетен като доход, който още не е придобит и да бъде удържан данък за НАП?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагането на доходите от лихви по банкови сметки на местни физически лица бе уредено в чл. 38, ал. 13 на ЗДДФЛ. Тази норма е отменена от 01.04.2022 г. (ДВ, бр. 17 от 2022 г.)
В разпоредбата на чл. 13 от ЗДДФЛ е създадена нова т. 8 (ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.), съгласно която доходите от лихви по влогове в установени в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) са необлагаеми доходи.
Необлагаемите доходи не подлежат на задължително деклариране (чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 50а от същия закон лицата по желание могат да декларират същите с Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 13.
Следователно, на облагане съгласно българското законодателство ще подлежат единствено получените доходи от лихви по влогове по банкови сметки, когато същите са от банка, намираща се в държава, която не е членка на ЕС и не е страна по Споразумението за ЕИП.
На облагане подлежат и всички лихви, получени във връзка с други правоотношения или финансови операции, финансирания и др. различни от лихви по влогове.
"Лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.
Облагането на тези доходи ще попадне в общата хипотеза на облагането на доходи от лихви, уредена в чл. 35, т. 3 на ЗДДФЛ. Същите следва да се декларират с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6 с код 603.
Доходите се декларират за данъчната година на придобиването им.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ доходът се счита за придобит в годината на плащане - при плащане в брой или заверяване на сметката на получателя на дохода или на получаването на чека- при безналично плащане.
В запитването посочвате, че доходът все още не е придобит. С оглед на това, не се поражда и задължение за декларирането му.
Начислените от банката лихви, които не са изплатени на лицата, не представляват придобит доход за облагане на същите.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: разполагате със средства по банкова сметка, чрез които извършвате безкасови разплащания или преводи по банков път към чужди банкови сметки. Според Вас предоставянето на тези средства на банката има характер на заем от физическото лице към банката. С оглед на операциите, които се извършват от банковата сметка, считате, че се генерират права, които по същество представляват лихви. Ако тези права не се упражнят в определен срок, банката има право самостоятелно да ги обърне в пари.
Въпрос: Как да бъде представен общият сбор на тези инструменти за цялата година и да бъде отчетен като доход, който още не е придобит, и да бъде удържан данък за НАП?
Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагането на доходите от лихви по банкови сметки на местни физически лица беше уредено в чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, като тази норма е отменена, считано от 01.04.2022 г. (ДВ, бр. 17 от 2022 г.).
В чл. 13 от ЗДДФЛ е създадена нова т. 8 (ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.04.2022 г.), съгласно която доходите от лихви по влогове в установени в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), са необлагаеми доходи.
Необлагаемите доходи не подлежат на задължително деклариране по силата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ лицата по желание могат да декларират тези доходи с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в приложение № 13.
От това следва, че на облагане съгласно българското законодателство подлежат единствено получените доходи от лихви по влогове по банкови сметки, когато същите са от банка, намираща се в държава, която не е членка на ЕС и не е страна по Споразумението за ЕИП. На облагане подлежат и всички лихви, получени във връзка с други правоотношения или финансови операции, финансирания и др., различни от лихви по влогове.
Дадено е определение за "лихва": това е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.
Облагането на тези доходи попада в общата хипотеза на облагането на доходи от лихви, уредена в чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Тези доходи следва да се декларират с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6 с код 603. Доходите се декларират за данъчната година на придобиването им.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ доходът се счита за придобит в годината на плащане:
- при плащане в брой - в годината на плащането;
- при безналично плащане - в годината на заверяване на сметката на получателя на дохода или на получаването на чека.
В запитването е посочено, че доходът все още не е придобит. Поради това не възниква задължение за декларирането му. Начислените от банката лихви, които не са изплатени на лицата, не представляват придобит доход за целите на облагането.
Извод: Общият сбор на посочените инструменти за годината не следва да се отчита като доход и да се облага, доколкото доходът (лихвата) не е придобит по смисъла на чл. 11 от ЗДДФЛ; задължение за деклариране и облагане възниква само за придобити доходи от лихви, които не са необлагаеми по чл. 13, т. 8 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във Вашето запитване фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
