Изх.№ М-26-С-59#1/08.02.2024 г.
чл. 12 от СИДДО с ОАЕ
чл. 12 от ЗКПО
ОТНОСНО:Прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)между Република България и Обединени Арабски Емирства (ОАЕ)
В писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. .................... е изложена следната фактическа обстановка:
***** е дружество, учредено съгласно законодателството на ОАЕ, със седалище и адрес на управление в Дубай. Дружеството няма клон, офис или представителство на територията на Република България.
Между @@@@ (Клиент) и ***** (Доставчик) е сключен договор за доставка на софтуер. По силата на чл. 11 от същия Доставчикът предоставя на Клиента неексклузивен, непрехвърляем лиценз без лицензни плащания за използване на работния продукт, като запазва за себе си всички авторски права, патенти, търговски тайни и други права върху интелектуалната собственост, които са били разработени или създадени от него за клиента. По силата на чл. 4 и чл. 13 от договора клиентът има право да инсталира софтуера на системи, които са собственост или наети от Клиента, да предоставя инсталационния пакет на всеки свой клиент, агент или представител в рамките на лицензираната квота, да копира софтуера, единствено когато е необходимо да упражнява предоставените по договора права.
Във връзка с изложената по-горе фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Попада ли доходът, изплатен по договора в разпоредбите на чл. 12 ("Авторски и лицензионни възнаграждения") от СИДДО междуРепубликаБългария и ОАЕ?;
- Ако доходът попада в разпоредбите на чл. 12 и разходът за данък е за сметка на клиента (чл. 26, т. 8 от ЗКПО), прилага ли се ставката от 5 % данък или не?;
- Ако доходът не попада в разпоредбите на чл. 12 от Спогодбата, попада в чл. 22 или се прилага друг член от същата?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Преди да бъде отговорено на въпросите относно третирането на плащанията по приложения договор за предоставяне на софтуер между @@@@@ и ***** съгласно СИДДО между Република България и ОАЕ, следва да бъде изяснено третирането им съгласно вътрешното законодателство на страната ни. В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е дефинирано понятието "авторски и лицензионни възнаграждения". Това са "плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит". Дефиницията уточнява, че не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
От чл. 13 на представения договор между българското дружество и дружеството от ОАЕ, където са уредени правата на @@@@ по отношение на получения софтуер, е видно, че не се предоставя правото да се използва авторското право върху съответния софтуер, а са предвидени ограничени възможности за работа с него. Разпоредбите на договора не предвиждат да се предоставят права за размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване върху софтуера. Това обстоятелство е изрично уточнено и в телефонен разговор, проведен за по-детайлно изясняване на същността и целите на договора. Договорените ограничени възможности за разпространение на софтуера към клиенти, агенти или представители на българското дружество не касаят продажба/лицензиране на този софтуер срещу заплащане към трети лица, а по-скоро тази дейност се явява спомагателна и във връзка с основната дейност на българското дружество. В този смисъл плащанията за получаване правото за ползване на софтуер за вътрешните нужди на предприятието не се считат за "авторски и лицензионни възнаграждения" по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
Доколкото реализираните от чуждестранното лице доходи не могат да бъдат квалифицирани като "авторски и лицензионни възнаграждения" по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО или като други доходи по чл. 12 от ЗКПО, то те не подлежат на облагане с данък при източника, който трябва да бъде удържан и внасян от българското дружество. В този смисъл и въпросите относно прилагането на СИДДО между Република България и ОАЕ не са относими. Следва да имате предвид, че доколкото двете дефиниции - тази на ЗКПО и тази на СИДДО - са смислово идентични, то изложените по-горе обяснения относно обхвата на понятието "авторско и лицензионно възнаграждение" са приложими и при прилагането на СИДДО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
***** е дружество, учредено съгласно законодателството на Обединени арабски емирства, със седалище и адрес на управление в Дубай. Дружеството няма клон, офис или представителство на територията на Република България.
Между @@@@ (Клиент) и ***** (Доставчик) е сключен договор за доставка на софтуер. Съгласно чл. 11 от договора Доставчикът предоставя на Клиента неексклузивен, непрехвърляем лиценз без лицензни плащания за използване на работния продукт, като запазва за себе си всички авторски права, патенти, търговски тайни и други права върху интелектуалната собственост, които са били разработени или създадени от него за клиента.
Съгласно чл. 4 и чл. 13 от договора Клиентът има право да инсталира софтуера на системи, които са собственост или наети от Клиента, да предоставя инсталационния пакет на всеки свой клиент, агент или представител в рамките на лицензираната квота, както и да копира софтуера, единствено когато това е необходимо за упражняване на предоставените по договора права.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Попада ли доходът, изплатен по договора, в разпоредбите на чл. 12 ("Авторски и лицензионни възнаграждения") от СИДДО между Република България и ОАЕ?
Въпрос 2: Ако доходът попада в разпоредбите на чл. 12 и разходът за данък е за сметка на клиента (чл. 26, т. 8 от ЗКПО), прилага ли се ставката от 5 % данък или не?
Въпрос 3: Ако доходът не попада в разпоредбите на чл. 12 от Спогодбата, попада ли в чл. 22 или се прилага друг член от същата?
За да се отговори на въпросите относно третирането на плащанията по договора за предоставяне на софтуер между @@@@ и ***** съгласно СИДДО между Република България и ОАЕ, първо се изяснява третирането им по вътрешното законодателство на Република България.
В § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане е дефинирано понятието "авторски и лицензионни възнаграждения". Това са "плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит".
Дефиницията изрично уточнява, че не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
От чл. 13 на представения договор между българското дружество и дружеството от ОАЕ, в който са уредени правата на @@@@ по отношение на получения софтуер, е видно, че не се предоставя правото да се използва авторското право върху съответния софтуер, а са предвидени ограничени възможности за работа с него. Разпоредбите на договора не предвиждат предоставяне на права за размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване върху софтуера.
Това обстоятелство е изрично уточнено и в проведен телефонен разговор за по-детайлно изясняване на същността и целите на договора.
Договорените ограничени възможности за разпространение на софтуера към клиенти, агенти или представители на българското дружество не касаят продажба или лицензиране на този софтуер срещу заплащане към трети лица, а се явяват спомагателни и във връзка с основната дейност на българското дружество.
В този смисъл плащанията за получаване правото за ползване на софтуер за вътрешните нужди на предприятието не се считат за "авторски и лицензионни възнаграждения" по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Доколкото реализираните от чуждестранното лице доходи не могат да бъдат квалифицирани като "авторски и лицензионни възнаграждения" по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО или като други доходи по чл. 12 от ЗКПО, те не подлежат на облагане с данък при източника, който трябва да бъде удържан и внасян от българското дружество.
Извод: Плащанията по договора за ползване на софтуера за вътрешните нужди на българското дружество не представляват "авторски и лицензионни възнаграждения" по § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО и не подлежат на облагане с данък при източника по чл. 12 от ЗКПО.
С оглед на това въпросите относно прилагането на СИДДО между Република България и ОАЕ се явяват неотносими.
Следва да се има предвид, че доколкото двете дефиниции - тази на ЗКПО и тази на СИДДО - са смислово идентични, изложените по-горе обяснения относно обхвата на понятието "авторско и лицензионно възнаграждение" са приложими и при прилагането на СИДДО.
Извод: Поради това, че плащанията не са "авторски и лицензионни възнаграждения" по вътрешното право и по смисъла на идентичната дефиниция в СИДДО, разпоредбите на чл. 12 от СИДДО между Република България и ОАЕ не се прилагат към тези доходи, поради което не се поставя въпрос за прилагане на ставка по чл. 12 от СИДДО или за прехвърляне към чл. 22 или друг член от Спогодбата.
