Изх. № 20-00-41
22.03.2024г.
ЗДДС - чл. 113, ал. 3, т. 1
Чл. 112
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество продава стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС на свои клиенти от държави - членки на Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Когато клиент е лице от САЩ, стоката се фактурира на дружеството от доставчик от същата държава и се транспортира директно от него до клиента, без да напуска територията на държавата. Дружеството издава на клиента фактура за доставката.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Какви данъчни документи следва да бъдат издадени от дружеството за извършената продажба?
- Как следва да бъдат отразени получените и издадените документи в отчетните регистри по ЗДДС?
По така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. За доставки, получатели по които са данъчно незадължени физически лица, издаването на фактура не е задължително на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В тези случаи на основание чл. 113, ал. 6 от ЗДДС фактура се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването. За доставките, за които издаването на фактура не е задължително, чл. 119, ал. 1 от ЗДДС задължава доставчика - регистрирано по ЗДДС лице да съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчен документ по смисъла на този закон е фактурата, известието към фактура и протоколът (чл. 112, ал. 1 от ЗДДС). Предвид това дружеството следва да отрази в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени, издадените от него фактури или известия към тях за извършените продажби на стоки, по които получатели са физически или юридически лица, които са установили независимата си икономическа дейност, имат постоянен обект или постоянен адрес, или обичайно пребиваване на територията на САЩ, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 включително и колона 23 на приложение №10.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от същия закон. Тъй като документите, издавани от лица, неустановени в България, не са данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС дружеството може, но не е задължено да отрази в дневника за покупки за съответния данъчен период получените от него фактури или известия към тях за доставките на стоки, по които доставчик е съответното американско дружество. В случай че реши да отрази тези документи, за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 включително и колона 9 на приложение №11.
Макар и да не е зададен въпрос в този смисъл, следва да се има предвид, че доколкото в конкретния случай стоките се транспортират между две места на територията на САЩ, доставките ще бъдат извън обхвата на ЗДДС. Данъчното им третиране ще се подчини на правилата, регламентирани в законодателството на съответната държава.
Подробно тези въпроси са разгледани в разяснения с изходящи номера съответно №24-39-146/15.03.2017 г., №20-00-113/16.03.2017 г., №24-39-144/26.01.2017 г., №20-00-33/26.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Представена е следната фактическа обстановка: Дружеството продава стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС на клиенти от държави - членки на ЕС и от САЩ. Когато клиентът е лице от САЩ, стоката се фактурира на дружеството от доставчик от САЩ и се транспортира директно от този доставчик до клиента, без да напуска територията на САЩ. Дружеството издава на клиента фактура за доставката.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос: Какви данъчни документи следва да бъдат издадени от дружеството за извършената продажба?
Въпрос: Как следва да бъдат отразени получените и издадените документи в отчетните регистри по ЗДДС?
Предвид тясната връзка между въпросите е изразено едно общо становище.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
За доставки, при които получател е данъчно незадължено физическо лице, издаването на фактура не е задължително на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В тези случаи, на основание чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, фактура се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително, чл. 119, ал. 1 от ЗДДС задължава доставчика - регистрирано по ЗДДС лице да съставя отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
По смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът.
Предвид това дружеството следва да отрази в дневника за продажбите за данъчния период, в който са издадени, издадените от него фактури или известия към тях за извършените продажби на стоки, по които получатели са физически или юридически лица, които са установили независимата си икономическа дейност, имат постоянен обект или постоянен адрес, или обичайно пребиваване на територията на САЩ. За тези документи се попълва информацията в колони от 1 до 8 включително и колона 23 на приложение №10.
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Тъй като документите, издавани от лица, неустановени в България, не са данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС, дружеството може, но не е задължено да отрази в дневника за покупки за съответния данъчен период получените от него фактури или известия към тях за доставките на стоки, по които доставчик е съответното американско дружество. Ако реши да отрази тези документи, за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 включително и колона 9 на приложение №11.
Макар да не е зададен въпрос в този смисъл, се посочва, че доколкото в конкретния случай стоките се транспортират между две места на територията на САЩ, доставките са извън обхвата на ЗДДС. Данъчното им третиране се подчинява на правилата, регламентирани в законодателството на съответната държава. Посочва се, че тези въпроси са разгледани подробно в разяснения с изходящи номера №24-39-146/15.03.2017 г., №20-00-113/16.03.2017 г., №24-39-144/26.01.2017 г., №20-00-33/26.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Извод: Дружеството издава фактури (или известия към тях) за продажбите на стоки към клиенти в САЩ и ги отразява в дневника за продажбите с попълване на колони 1 - 8 и 23 на приложение №10. Получените фактури или известия от американския доставчик не са данъчни документи по чл. 112 от ЗДДС и отразяването им в дневника за покупки е по избор на дружеството, като при отразяване се попълват колони 1 - 8 и 9 на приложение №11. Доставките, при които стоките се транспортират между две места на територията на САЩ, са извън обхвата на ЗДДС и се облагат по законодателството на съответната държава.
