НАП: Погасяване по давност на лихви за авансови осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица по чл. 171, ал. 3 ДОПК

В запитване до Централно управление на Националната агенция за приходите е поискано становище относно прилагане на чл. 171, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) при погасяване по давност на задължения за задължителни осигурителни вноски във връзка с декларации образец 1 и образец 6, като са разгледани следните хипотези:

• 1. Наличие само на лихви по декларации образец 1, начислени за периоди до 30.11.2017 г., тъй като главниците са преместени по подадени декларации образец 6. Задълженията по тези декларации образец 6 не са внесени и са включени в изпълнително дело.
• 2. Наличие само на лихви по декларации образец 1, начислени за периоди до 30.11.2017 г., тъй като главниците са преместени по подадени декларации образец 6. Задълженията по тези декларации образец 6 са частично внесени и остатъците са включени в изпълнително дело.
• 3. Наличие на главници и лихви по декларации образец 1 за периоди до 30.11.2017 г. Няма подадени декларации образец 6 и е възпрепятствана възможността за образуване на изпълнително дело.

Въпрос: Следва ли да се има предвид фактът, че здравноосигурителният статус на самоосигуряващите се лица се покрива още с подаването на декларация образец 1, без да е необходимо да постъпи плащане, и е възможно тези лица да са ползвали здравни услуги, без да платят здравноосигурителните си вноски?

При изложената фактическа обстановка и относимите правни норми е прието следното:

Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

На основание чл. 7, ал. 4 от КСО авансовите осигурителни вноски се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Аналогична разпоредба относно срока за внасяне на здравноосигурителните вноски се съдържа в чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В контекста на конкретната фактическа обстановка окончателните осигурителни вноски за 2017 г. се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на годишната данъчна декларация - до 30 април 2018 г. В същия срок се подава и декларация образец 6, в която се включват вноските, дължими авансово през годината, и размерът на окончателните осигурителни вноски, определени по реда на КСО и ЗЗО.

От това следва, че задължението за внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица е подчинено на два режима, тъй като авансовите осигурителни вноски имат падеж, установен от закона, различен от падежа на задължението за заплащане на окончателни осигурителни вноски по декларация образец 6. Задължението за плащане на авансови вноски се погасява с възникването на окончателното задължение за осигурителни вноски за съответната година. Задължението за окончателни осигурителни вноски се погасява с давностен срок, чието начало е обусловено от падежа на това задължение.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се подаде декларация, съответно да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно новата ал. 3 на чл. 171 от ДОПК (в сила от 05.08.2023 г.) лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. Тази разпоредба урежда погасяването по давност на лихвите върху публични вземания, като обвързва давностния срок на лихвите с давностния срок на главницата, независимо от начина на погасяване на главницата.

В разглеждания случай обаче не е налице хипотеза на погасяване на главницата на годишното задължение за осигурителните вноски, а се касае за лихви за авансовите вноски, които стават самостоятелно задължение за годината, за която се отнасят.

Относно задължението за лихва върху невнесена в срок авансова вноска е приложима нормата на чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК, с която е въведена специална уредба на начален и краен срок на начисляването на лихвата - от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на авансовата вноска, но не по-късно от 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска.

Следователно след 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноска, не се начислява лихва върху същата, тъй като тази вноска се трансформира в задължение за окончателна осигурителна вноска. След тази трансформация на просрочените авансови вноски начислената през текущата година лихва за тяхното просрочие придобива характер на самостоятелно публично задължение, за което се прилага общото правило за погасяване по давност на чл. 171 от ДОПК.

В контекста на запитването, ако начислените лихви са за авансови осигурителни вноски, дължими през съответните периоди от 2017 г., срокът за погасяването им по давност започва да тече от 01 януари 2018 г. и изтича на 31 декември 2022 г., при условие че не са настъпвали основания за спиране или прекъсване на давността.

Извод: Лихвите за авансови осигурителни вноски за 2017 г. се погасяват по давност по общото правило на чл. 171 от ДОПК, като 5-годишният срок за тях започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г., ако давността не е спряна или прекъсната.

Допълнително се посочва, че за лихвите по авансови вноски по декларации образец 1 и образец 7 не се образува изпълнително производство, съобразно писмо с изх. № 93-00-1640#5/18.07.2014 г. на ЦУ на НАП. Тъй като не е предвидено подаването на декларация по чл. 105 от ДОПК, която да е изпълнително основание, следва да се спази процедурата по чл. 107 от ДОПК.

При липса на акт по чл. 107 от ДОПК действия по погасяване по давност на задължения, които са определени/установени въз основа на подадени данни от лицата в декларации образец 1, следва да се извършват от орган по приходите от дирекция "Обслужване", съобразно изложеното в раздел V, т. 1.6 от писмо с изх. № 20-00-103/14.07.2022 г. на ЦУ на НАП.

Извод: За лихвите по авансови вноски по декларации образец 1 и 7 не се образува изпълнително производство; при липса на акт по чл. 107 от ДОПК погасяването им по давност се извършва от орган по приходите от дирекция "Обслужване" по реда, посочен в вътрешното указание на НАП.

Относно здравноосигурителните права на лицата, от гледна точка на компетентността на НАП, се отбелязва, че в чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е предвидено: здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка (самоосигуряващите се лица), се прекъсват, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

От тази разпоредба следва, че здравноосигурителните права на самоосигуряващите се лица не са обвързани с подадените данни по Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, а са обвързани с внасянето на задълженията за здравноосигурителни вноски.

Извод: Здравноосигурителните права на самоосигуряващите се лица зависят от реалното внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, а не от подаването на декларации образец 1 или от подадените данни по Наредба № Н-13.