ОТНОСНО:Прилагане на нулева ставка на данъка по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)при продажба на стоки към трета страна
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-85/20.04.2023 г., допълнено с вх. № 96-00-85#1/04.05.2023 г. относно прилагане на нулева ставка на данъка по ЗДДСпри продажба на стоки към трета страна.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще продава продукцията си (стоки) на фирма от САЩ, като продажбите през месеца ще бъдат множество на малки стойности. Стоката ще бъде транспортирана от България чрез куриер.
Поставен е следният въпрос:
Възможно ли е тези частични износи с отделни митнически декларации да бъдат валидно основание за прилагане на нулева ставка на данъка към една обща фактура за продажба, издавана в края на месеца за всички продадени количества през месеца?
В отговор на поставения от Вас въпрос и съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 28, т. 1 от ЗДДС доставката на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС от или за сметка на доставчика е облагаема доставка с нулева ставка на данъка, като за целта дружеството следва да разполага с доказателствата, визирани в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), a именно:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
3. документ за превоза на тези стоки.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ППЗДДС когато стоките се изпращат или превозват до трета страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени;
2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока.
При условие че притежавате всички посочени по-горе документи за извършваните от дружеството доставки на стоки, превозвани от територията на страната до трета страна (САЩ), ще бъде приложима нулева ставка на данъка.
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи възможността да се оформят множество износи по отделни митнически декларации с една обща фактура, издадена в края на месеца. По този въпрос бихте могли да получете информация от Агенция Митници.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Относно прилагане на нулева ставка на данъка по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при продажба на стоки към трета страна е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството ще продава продукцията си (стоки) на фирма от САЩ, като през месеца ще се извършват множество продажби на малки стойности. Стоката ще бъде транспортирана от България чрез куриер.
Въпрос: Възможно ли е тези частични износи с отделни митнически декларации да бъдат валидно основание за прилагане на нулева ставка на данъка към една обща фактура за продажба, издавана в края на месеца за всички продадени количества през месеца?
На основание чл. 28, т. 1 от ЗДДС доставката на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС от или за сметка на доставчика, е облагаема доставка с нулева ставка на данъка. За прилагане на нулевата ставка дружеството следва да разполага с доказателствата, посочени в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), а именно:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
- документ за превоза на тези стоки.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна или територия чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
- документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени;
- фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока.
При условие че дружеството притежава всички посочени по-горе документи за извършваните доставки на стоки, превозвани от територията на страната до трета страна (САЩ), ще бъде приложима нулева ставка на данъка.
Извод: При наличие на изискуемите по чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС документи за износа до САЩ, доставките могат да се облагат с нулева ставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС.
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, които да регламентират възможността множество износи, оформени по отделни митнически декларации, да се обединяват в една обща фактура, издадена в края на месеца.
По този въпрос информация може да бъде получена от Агенция "Митници".
Извод: Данъчното законодателство (ЗДДС и ППЗДДС) не урежда изрично възможността множество частични износи с отделни митнически декларации да се обвържат с една обща месечна фактура; относно митническото оформяне следва да се потърси информация от Агенция "Митници".
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързано единствено с описаните във запитването факти и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.
