1_ИТ-00-98#1/10.07.2018 г.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 5, т. 1
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1
КСО, чл.10, ал. 1
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. №/2018 г. е описана следната фактическа обстановка:
Пенсионер работи по трудово правоотношение. В качеството на самоосигуряващо се лице - съдебен експерт внася здравноосигурителна вноска в размер на 8% върху 510.00 лв. Подава декларация образец №1 с данни за здравните вноски. С ГДД декларира облагаемия си доход и определя годишен размер на задължителните осигурителни вноски (ЗОВ).
В тази връзка е поставен следния въпрос:
1. В случай че, има месеци през които няма назначени експертизи и не получава доход като самоосигуряващо се лице, трябва ли през тези месеци да внася ЗОВ и да подава декларация образец №1? Ако не трябва то как да декларира обстоятелствата пред НАП?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други. От тук следва, че експертите към съда се обхващат от определението за "лица, упражняващи свободна професия",въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
За периодите, през които упражняват трудова дейност в това качество, са задължени да се осигуряват по регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО ред. Упражняването на трудова дейност е основен правопораждащ принцип за възникване на осигуряването. Основание за това е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от с.з. и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Следователно всяко самоосигуряващо се лице подлежи на осигуряване единствено в случай, че извършва трудова дейност, регламентирана в кодекса.
Предвид гореизложеното, ако през отделни месеци не упражнявате трудова дейност т.е. не полагате труд по изготвяне на експертизи, то през същите не подлежите на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В този случай нямате задължение за внасяне на задължителни осигурителни вноски и подаване на Декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице". Тези периоди следва надлежно да удостоверявате пред компетентната за Вас ТД на НАП, подавайки декларация по реда на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ, в която да посочвате започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност, съобразно изложения по-горе принцип, а не на факта със заплащането на изготвените експертизи.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).
Описана е следната фактическа обстановка: Лице - пенсионер работи по трудово правоотношение. В качеството си на самоосигуряващо се лице - съдебен експерт, внася здравноосигурителни вноски в размер на 8% върху 510,00 лв. Подавана е декларация образец №1 с данни за здравните вноски. С годишна данъчна декларация се декларира облагаемият доход и се определя годишният размер на задължителните осигурителни вноски (ЗОВ).
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Въпрос: В случай че има месеци, през които няма назначени експертизи и не получава доход като самоосигуряващо се лице, трябва ли през тези месеци да внася ЗОВ и да подава декларация образец №1? Ако не трябва, то как да декларира обстоятелствата пред НАП?
Становището се основава на следната нормативна уредба:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други.
От това следва, че експертите към съда попадат в определението за "лица, упражняващи свободна професия" по чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. За периодите, през които упражняват трудова дейност в това качество, те са задължени да се осигуряват по реда, регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Упражняването на трудова дейност е основен правопораждащ принцип за възникване на осигуряването. На това се основава и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия закон и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Аналогична е разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лицата, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От изложеното следва, че всяко самоосигуряващо се лице подлежи на осигуряване единствено ако извършва трудова дейност, регламентирана в КСО.
Предвид горното, ако през отделни месеци не упражнявате трудова дейност, тоест не полагате труд по изготвяне на експертизи, през тези месеци не подлежите на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В този случай нямате задължение за внасяне на задължителни осигурителни вноски и за подаване на декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице".
Тези периоди следва да удостоверявате пред компетентната за Вас териториална дирекция на НАП, като подавате декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, в която посочвате започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност, съобразно изложените по-горе принципи, а не според факта на заплащането на изготвените експертизи.
Извод: При липса на упражнявана трудова дейност като съдебен експерт през отделни месеци не възниква задължение за осигуряване, не се дължат ЗОВ и не се подава декларация образец №1; вместо това се подава декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейността.
В заключение се посочва, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона, съгласно чл. 4 от ДОПК.
Извод: Преценката за наличие на упражнявана трудова дейност и съответно за осигурителни задължения се извършва от органите по приходите в рамките на производство по ДОПК, при което те действат самостоятелно и единствено въз основа на закона.
