1_ИТ-00-19/01.03.2016 г.
Регламент № 883/2004, чл.13
Относно:Осигуряване приработа в две държави членки на ЕС
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП гр........... с вх.№ ........../.2016 г. сте описали следната фактическа обстановка:
Управител на еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано в РБългария е полски гражданин. Като управител на българското дружество ще получава възнаграждение по договор за управление всеки месец. Лицето работи и по трудов договор в Полша. Има издаден формуляр А1, според който приложимо законодателство за лицето е това на Полша.
Във връзка с изложеното е поставен въпрос: Следва ли да се внасят задължителни осигурителни вноски върху изплащаното възнаграждение и в България, като се има предвид, че лицето не живее в страната?
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба изразяваме следното становище:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.)
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл.11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключенияот основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл.13 от Регламент № 883/2004. Във всички случаи по чл.13 на Регламент (ЕО) 883/2004, приложимото осигурително законодателство се определя от съответната компетентна институция. В случая такова определяне е направено от полската компетентна институция, която с издаването на удостоверение А1, е определила като приложимо полското законодателство.
Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки, в които полага труд.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави-членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл.13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава-членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл.21(1) от Регламент № 987/2009).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Предвид изложеното при наличие на формуляр А 1, издаден от компетентната институция по приложимо право на Полша и удостоверяващ периода на приложимост на полското законодателство, то за този период за управителя не възникнва задължение за удържане и внасяне на осигурителни вноски в България, тъй като за него няма да е приложимо българското законодателство. В този случай задължителните осигурителни вноски от дейността му ще са дължими в Полша съгласно нейното законодателство.
Настоящето становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Следва да имате предвид, че действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите по приходите, които при изпълнение на своите правомощия действат самостоятелно и въз основа на закона.
Описана е следната фактическа обстановка: Управител на еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Република България, е полски гражданин. Като управител на българското дружество лицето ще получава възнаграждение по договор за управление всеки месец. Същото лице работи и по трудов договор в Полша. За него е издаден формуляр А1, според който приложимото законодателство е полското.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
Въпрос: Следва ли да се внасят задължителни осигурителни вноски върху изплащаното възнаграждение и в България, като се има предвид, че лицето не живее в страната?
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти на ЕС, първо трябва да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, който се прилага от 01.05.2010 г. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
В дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки. В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Във всички случаи по чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 приложимото осигурително законодателство се определя от съответната компетентна институция. В разглеждания случай такова определяне е направено от полската компетентна институция, която с издаването на удостоверение А1 е определила като приложимо полското законодателство. Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави членки, в които полага труд.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо. Това следва от чл. 13, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на това законодателство.
Предвид изложеното, при наличие на формуляр А1, издаден от компетентната институция по приложимо право на Полша и удостоверяващ периода на приложимост на полското законодателство, за този период за управителя не възниква задължение за удържане и внасяне на осигурителни вноски в България, тъй като за него няма да е приложимо българското законодателство. В този случай задължителните осигурителни вноски от дейността му ще са дължими в Полша съгласно нейното законодателство.
Извод: При наличие на валиден формуляр А1, издаден от полската компетентна институция, за периода, за който е удостоверено прилагането на полското законодателство, върху възнаграждението на управителя по договора за управление не се дължат задължителни осигурителни вноски в България, а осигурителните вноски са дължими в Полша по нейното законодателство.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите по приходите, които при изпълнение на своите правомощия действат самостоятелно и въз основа на закона.
Извод: Направените правни изводи важат при условие, че действителната фактическа обстановка съвпада с описаната в запитването, като окончателната преценка се извършва от органите по приходите по реда на ДОПК.
