Изх. № М-94-Н-259
Дата: 21. 04. 2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11,§ 3, точка "а";
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21(1).
ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална(Регламент (ЕО) №883/2004)
Във Ваше писмено запитване, получено в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. №........ от ....... г., е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество има намерение да наеме на граждански договор чуждестранно физически лице, гражданин на Европейския съюз (ЕС) за извършване на трудова дейност, на основание сключен договор. Дейността ще се осъществява от лицето дистанционно (ще преподава онлайн английски език на курсисти в България), от територията на Швеция.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. На базата на какъв документ трябва да се плати възнаграждението на наетото лице?
2. Трябва ли българското дружество да удържи и внесе задължителни осигурителни вноски на чуждестранното лице?
3. Трябва ли да се удържи и внесе окончателен данък по ЗДДФЛ?
Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
- По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
При така изложената фактическа обстановка лицето, за което се отнася запитването, попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) 883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на съответната държава членка по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
В писменото запитване няма данни относно това, дали лицето, с което ще бъде сключен договор за предоставяне на услуги (граждански договор), осъществява трудова дейност на територията на други държави членки и респективно в какво качество - на заето и/или самостоятелно заето лице.
Въз основа на изложеното и при условие, че лицето ще полага труд само на територията на Швеция на основание сключения договор за работа по без трудово правоотношение, то спрямо него ще намери приложение разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно цитираната правна норма спрямо лице осъществяващо трудова дейност само в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка. При тази хипотеза за заетото лице ще бъде приложимо шведското законодателството в сферата на социална сигурност и задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в тази държава, съгласно местното законодателство.
Следва да имате предвид, че задължените лица е необходимо да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицето, независимо дали са регистрирани в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 задълженото лице, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателя/възложителя уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя/възложителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Необходимо е да се има предвид, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
- По прилагането на ЗДДФЛ
На основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. Предвид това доходите за извършваните услуги по преподаване на онлайн английски език от територията на Швеция от чуждестранното физическо лице, няма да бъдат от източник в България и няма да подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е описана следната фактическа обстановка: българско дружество възнамерява да наеме по граждански договор чуждестранно физическо лице - гражданин на Европейския съюз, за извършване на трудова дейност по силата на сключен договор. Дейността ще се осъществява дистанционно от територията на Швеция, като лицето ще преподава онлайн английски език на курсисти в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: На базата на какъв документ трябва да се плати възнаграждението на наетото лице?
Въпрос 2: Трябва ли българското дружество да удържи и внесе задължителни осигурителни вноски на чуждестранното лице?
Въпрос 3: Трябва ли да се удържи и внесе окончателен данък по ЗДДФЛ?
По прилагане на осигурителното законодателство
По отношение на граждани на държави членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
При описаната фактическа обстановка лицето попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
Един от основните принципи, установени с координационните регламенти, е "определяне на приложимото законодателство". Съгласно този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Чрез определяне на приложимото законодателство се определя и държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите относно правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет пред разпоредбите на националното законодателство на съответната държава членка относно това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Това следва от чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004.
В запитването няма данни дали лицето, с което ще бъде сключен договор за предоставяне на услуги (граждански договор), осъществява трудова дейност и на територията на други държави членки и в какво качество - като заето и/или самостоятелно заето лице.
Въз основа на изложеното и при условие, че лицето ще полага труд само на територията на Швеция по силата на сключения договор за работа без трудово правоотношение, спрямо него ще намери приложение разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно тази правна норма спрямо лице, осъществяващо трудова дейност само в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
При тази хипотеза за заетото лице ще бъде приложимо шведското законодателство в сферата на социалната сигурност и задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в Швеция, съгласно местното законодателство.
Следва да се има предвид, че задължените лица трябва да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицето, независимо дали са регистрирани в тази държава членка. Това произтича от чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009 задълженото лице, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят/възложителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Тази договореност не освобождава работодателя/възложителя от отговорност, ако лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Посочва се, че изразеното становище по поставения въпрос представлява принципно тълкуване на относимите правни норми и е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище.
Извод: При условие, че лицето полага труд само на територията на Швеция по граждански договор, спрямо него се прилага шведското законодателство в областта на социалната сигурност и задължителните осигурителни вноски се дължат в Швеция съгласно това законодателство; българското дружество следва да съобрази задълженията си по чл. 21 от Регламент (ЕО) №987/2009.
По прилагането на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната.
Предвид това доходите за извършваните услуги по преподаване на онлайн английски език от територията на Швеция от чуждестранното физическо лице няма да бъдат от източник в България и няма да подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Извод: Възнаграждението на чуждестранното физическо лице за онлайн преподаване от територията на Швеция не представлява доход от източник в Република България по смисъла на чл. 7 и чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ и не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, поради което не се удържа и не се внася окончателен данък в България.
