|
чл. 4 от ЗДДФЛ |
|
чл. 6 от ЗДДФЛ чл. 50 от ЗДДФЛ. чл. 14, ал. 1 от СИДДО чл. 22, ал. 6, буква "а" от СИДДО |
ОТНОСНО:Прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО) между България и Нидерландия
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОДОП ...... за изразяване на становище по прилагането на СИДДО между България и Нидерландия. В запитването искате информация относно данъчното облагане на доходи по трудово правоотношение на командировани в Нидерландия работници при следната фактическа обстановка:
На Ваш клиент му предстои да командирова свои работници в Кралство Нидерландия, като ще им бъде издадено Удостоверение А1. Дружеството се занимава с довършителни строителни и ремонтни дейности. Тъй като се очаква престоят на командированите работници да надвиши 183 дни, нидерландските партньори настояват след този период от 183 дни, данък общ доход да бъде плащан там. Посочвате, че съгласно СИДДО между двете държави полученото възнаграждение от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата държава, се облага с данък само в първата посочена държава, ако получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година. Вашето становище е, че плащането на данък в Нидерладния е практически невъзможно, тъй като на база издадено Удостоверение А1 всички осигурителни вноски и данък общ доход се плащат към НАП в България. Допълвате, че трудовите възнаграждения ще бъдат изцяло платени от българския работодател.
При описаната по-горе фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпроса невъзниква ли двойно данъчно облагане, ако данък се плаща и в двете държави, и как е следва да се процедира в случая.
Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенцияза приходите, изразявам следното становище:
Предвид описаната фактическа обстановка може да се приеме, че работниците остават местни лица на България за данъчни цели на основание чл. 4 от ЗДДФЛ и съответно чл. 4 от СИДДО с Нидерландия, доколкото в запитването не са посочени противоречащи на това обстоятелства.
СИДДО с Нидерландия не съдържат правило, че с надвишаването на период от 183 дни командированите български работници стават автоматично местни лица на Нидерландия. За квалифицирането на едно лице като местно на Нидерландия или България чл. 4, ал. 2 от Спогодбата предвижда поредица от критерии, въз основа на които в крайна сметка трябва да се определи с коя от двете държави е по-силна връзката на лицето, съответно в коя от тях следва да заплаща данъци върху световния си доход. Доколкото командированите служители поддържат свой дом/постоянно жилище в България, имат по-тесни семейни и социални връзки със страната ни, намеренията им не са за трайно установяване в чужбина, то може да се предположи, че те остават местни лица на България.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ
местните физически лица са носители на задължения за данъци за световния си доход, т.е. както от източници в България, така и в чужбина. Така, доходите от Нидерландия също се включват в облагаемия доход на физическите лица.
Поставените от Вас въпроси са в контекста на прилагане на нормата на чл. 14 "Доходи от трудово правоотношение" от СИДДО.
Основното правило, предвидено в чл. 14, ал. 1 от СИДДО с Нидерландия е, че заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава (България) получава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава (България), освен ако трудът се полага в другата договораяща държава (Нидерландия). Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава (Нидерландия).
От цитираното общо правило на чл. 14, ал. 1 на СИДДО с Нидерландия е предвидено изключение (чл. 14, ал. 2). То предвижда, че независимо от описаното в горния абзац, трудовите възнаграждения, получавани от местно лице на България за положен труд в Нидерландия, се облага с данък само в България, ако едновременно са изпълнени следните условия:
а) получателят пребивава в Нидерландия за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година; и
б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Нидерландия; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в Нидерландия.
При положение, че са изпълнени едновременно и трите изброени по-горе условия, реализираните от работниците трудови доходи за работата им на територията на Нидерландия ще подлежат на облагане само в България. Обратно, дори и ако не е изпълнено само едно от посочените условия, Нидерландия има право да облага тези доходи и това облагане ще се извърши съгласно вътрешното й законодателство.
В запитването се посочва, че се очаква престоят на лицата да надвиши 183 дни. Все пак следва да се уточни, че продължителността на престоя в Нидерландия се изчислява не на базата на прекараните дни в тази държава за съответната календарна година, а за всеки последователни 12 месеца. Така, ако едно лице пребивава във Нидерландия повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период, то Нидерландия има право да облага трудовите доходи на това лице, свързани с този престой, дори в рамките на съответната календарна година престоят да е под 183 дни. В този случай ал. 2 на чл. 14 от СИДДО няма да бъде приложима, тъй като поне едно от изброените три условия няма да е налице. В допълнение, ако престоят на едно лице надвиши коментирания праг от 183 дни, за Нидерландия възниква правото да облага неговите доходи от първия ден (а не от 183-тия ден нататък) на пребиваване на лицето в тази държава с цел полагане на труда.
В заключение на гореизложеното може да се приеме, че удържането и внасянето на данък в Нидерландия от самото начало на командироването на служителите не противоречи на разпоредбите на СИДДО, особено ако първоначално е ясно, че лицата ще пребивават в тази държава повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период. По отношение на въпросите, свързани с конкретните задължения за деклариране и заплащане на дължимите данъци в Нидерландия, са извън компетентността на НАП и следва да се обърнете за съдействие към данъчната администрация на Нидерландия.
Следва да се има предвид, че СИДДО с Нидерландия предвижда възможност за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на доходите от трудови правоотношения. По-конкретно, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 6, буква "а" от СИДДО, когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат във Нидерландия, България ще приспадне платените данъци там до размера на българския данък, дължим върху тези доходи. Следователно СИДДО с Нидерландия предвижда прилагането на метода на обикновения данъчен кредит в случаите на двойно данъчно облагане на български местни лица.
Цитираното правило може да се прилага от:
- работодателя, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ във връзка с авансовото удържане на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ, както и при годишното изравняване по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ;
- местното физическо лице, когато то е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При всички случаи за да се приложи методът на обикновения данъчен кредит е необходимо дължимият в чужбина данък за съответния данъчен период да е платен. Когато данъчният кредит се прилага от местното физическо лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към декларацията е необходимо да се приложат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ). Когато данъчният кредит се прилага от работодателя във връзка със задължението му да определя данъка за доходите от трудови правоотношения, размерът и самото внасяне на данъка в бюджета на чуждата държава се удостоверява от работодателя с всички налични доказателства (платежни нареждания, справки и декларации, подавани във Нидерландия, ведомости за заплати и т.н.).
Настоящото становище разглежда прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Кралство Нидерландия (СИДДО) по отношение на данъчното облагане на доходи от трудови правоотношения на командировани в Нидерландия работници.
Описана е следната фактическа обстановка: на клиент на запитващия му предстои да командирова свои работници в Кралство Нидерландия. На работниците ще бъде издадено удостоверение А1. Дружеството извършва довършителни строителни и ремонтни дейности. Очаква се престоят на командированите работници в Нидерландия да надвиши 183 дни, поради което нидерландските партньори настояват след този период от 183 дни данък общ доход да бъде плащан в Нидерландия. Посочено е, че според СИДДО между двете държави възнаграждението, получено от местно лице на едната договаряща държава за труд, положен в другата държава, се облага само в първата държава, ако получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година.
Изложено е становището на запитващия, че плащането на данък в Нидерландия е практически невъзможно, тъй като на основание издадено удостоверение А1 всички осигурителни вноски и данък общ доход се плащат към НАП в България. Допълнително е посочено, че трудовите възнаграждения ще бъдат изцяло платени от българския работодател.
Въпрос: невъзниква ли двойно данъчно облагане, ако данък се плаща и в двете държави, и как следва да се процедира в случая?
Въз основа на изложената фактическа обстановка се приема, че работниците остават местни лица на България за данъчни цели по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и съответно чл. 4 от СИДДО с Нидерландия, доколкото в запитването не са посочени обстоятелства, които да противоречат на това. Посочва се, че СИДДО с Нидерландия не съдържа правило, според което при надвишаване на период от 183 дни командированите български работници автоматично да стават местни лица на Нидерландия.
За определяне на местното лице чл. 4, ал. 2 от СИДДО предвижда поредица от критерии, въз основа на които следва да се определи с коя от двете държави лицето има по-силна връзка и съответно в коя държава следва да заплаща данъци върху световния си доход. Като се има предвид, че командированите служители поддържат свой дом/постоянно жилище в България, имат по-тесни семейни и социални връзки с България и нямат намерение за трайно установяване в чужбина, може да се предположи, че те остават местни лица на България.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължения за данъци за световния си доход, т.е. за доходи от източници както в България, така и в чужбина. Следователно доходите от Нидерландия също се включват в облагаемия доход на тези физически лица.
Извод: При описаните обстоятелства командированите работници се третират като местни лица на България и подлежат на облагане в България за световния си доход, включително доходите от труд, положен в Нидерландия.
Прилагане на чл. 14 от СИДДО - доходи от трудово правоотношение
Поставените въпроси са в контекста на прилагане на чл. 14 "Доходи от трудово правоотношение" от СИДДО с Нидерландия.
Основното правило, предвидено в чл. 14, ал. 1 от СИДДО, е че заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава (България) получава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава (България), освен ако трудът се полага в другата договаряща държава (Нидерландия). Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава (Нидерландия).
От това общо правило е предвидено изключение в чл. 14, ал. 2 от СИДДО. Съгласно тази разпоредба, независимо от ал. 1, трудовите възнаграждения, получавани от местно лице на България за положен труд в Нидерландия, се облагат с данък само в България, ако едновременно са изпълнени следните условия:
- а) получателят пребивава в Нидерландия за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година; и
- б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Нидерландия; и
- в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в Нидерландия.
При едновременно изпълнение на трите условия трудовите доходи на работниците за работата им на територията на Нидерландия подлежат на облагане само в България. Обратно, ако дори едно от тези условия не е изпълнено, Нидерландия има право да облага тези доходи, като това облагане се извършва съгласно нейното вътрешно законодателство.
В запитването е посочено, че се очаква престоят на лицата да надвиши 183 дни. Уточнява се, че продължителността на престоя в Нидерландия се изчислява не на базата на прекараните дни в тази държава за съответната календарна година, а за всеки последователни 12 месеца. Така, ако едно лице пребивава в Нидерландия повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период, Нидерландия има право да облага трудовите доходи на това лице, свързани с този престой, дори ако в рамките на съответната календарна година престоят е под 183 дни.
В този случай чл. 14, ал. 2 от СИДДО няма да бъде приложим, тъй като поне едно от трите условия няма да е налице. Допълнително се посочва, че ако престоят на едно лице надвиши прага от 183 дни, за Нидерландия възниква правото да облага неговите доходи от първия ден на пребиваването му в тази държава с цел полагане на труда, а не от 183-тия ден нататък.
В заключение по този раздел се приема, че удържането и внасянето на данък в Нидерландия от самото начало на командироването на служителите не противоречи на разпоредбите на СИДДО, особено ако още първоначално е ясно, че лицата ще пребивават в Нидерландия повече от 183 дни в рамките на 12-месечен период.
Извод: Когато е ясно, че престоят в Нидерландия ще надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период, Нидерландия има право да облага доходите от труд от първия ден на пребиваването, а удържането и внасянето на данък там от началото на командироването е в съответствие със СИДДО.
Компетентност относно нидерландските данъчни задължения
По отношение на въпросите, свързани с конкретните задължения за деклариране и заплащане на дължимите данъци в Нидерландия, се посочва, че те са извън компетентността на НАП. За съдействие следва да се обърнете към данъчната администрация на Нидерландия.
Извод: НАП не е компетентна да дава указания относно конкретните задължения за деклариране и плащане на данъци в Нидерландия; за това следва да се търси информация от нидерландската данъчна администрация.
Избягване на двойното данъчно облагане - метод на обикновения данъчен кредит
Посочва се, че СИДДО с Нидерландия предвижда възможност за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на доходите от трудови правоотношения. Съгласно чл. 22, ал. 6, буква "а" от СИДДО, когато местно лице на България получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на спогодбата могат да се облагат в Нидерландия, България ще приспадне платените там данъци до размера на българския данък, дължим върху тези доходи.
От това следва, че СИДДО с Нидерландия предвижда прилагането на метода на обикновения данъчен кредит в случаите на двойно данъчно облагане на български местни лица.
Цитираното правило може да се прилага от:
- работодателя, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ във връзка с авансовото удържане на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ, както и при годишното изравняване по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ;
- местното физическо лице, когато то е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Посочва се, че при всички случаи, за да се приложи методът на обикновения данъчен кредит, е необходимо дължимият в чужбина данък за съответния данъчен период да е платен.
Когато данъчният кредит се прилага от местното физическо лице чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към декларацията следва да се приложат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски, съгласно чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Когато данъчният кредит се прилага от работодателя във връзка със задължението му да определя данъка за доходите от трудови правоотношения, се прилагат съответните разпоредби на ЗДДФЛ и СИДДО, като условие за прилагане на данъчния кредит е наличието на платен данък в чужбина за съответния период и наличие на доказателства за това.
Извод: В случай на двойно данъчно облагане на доходите от трудови правоотношения на местни лица на България, СИДДО с Нидерландия предвижда прилагане на метода на обикновения данъчен кредит, който може да бъде реализиран както от работодателя (при авансово облагане и годишно изравняване), така и от физическото лице (чрез годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ), при условие че данъкът в Нидерландия е платен и са налице доказателства за това.
