НАП: Право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и възстановяване на ДДС при финансирани по ОПОС ВиК проекти на общини

В запитването е описано, че при ревизия на община за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2014 г. до 28.02.2015 г. е установено следното:

• Общината, като бенефициент по Договор за безвъзмездна финансова помощ с Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." от 23.02.2010 г., изпълнява "Интегриран проект за воден цикъл".
• За реализацията на проекта общината е сключила договори с изпълнители.
• През м. 12.2014 г. общината е упражнила право на приспадане на данъчен кредит по фактури от изпълнителите по проекта, издадени през периода 01.12.2013 г. - 31.12.2014 г.
• Същите фактури са посочени в дневника за покупки със знак "-" в колоната за фактури без право на данъчен кредит.
• В хода на ревизията е установено, че част от данъка върху добавената стойност по тези фактури е била възстановена на общината от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с посочения договор.
• С писмо от 26.05.2015 г. общината е уведомила МОСВ, че за възстановения данък върху добавената стойност ще се възползва от правото си на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС и фактически вече е упражнила това право, като е отразила фактурите с право на данъчен кредит през м. 12.2014 г.

Въпрос:

Подлежи ли на възстановяване данък върху добавената стойност, след като същият вече е възстановен от МОСВ, и какви действия следва да се предприемат, за да се избегне двойното възстановяване на данък върху добавената стойност на общината като бенефициент по проекта?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.

1. Право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС

По отношение на това дали подлежи на възстановяване данък върху добавената стойност във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС за начислен данък върху добавената стойност в издадени през периода 01.12.2013 г. - 31.12.2014 г. фактури за получени от общината стоки или услуги по облагаеми доставки, свързани с изпълнението на дейностите по проекта, следва да се имат предвид разпоредбите на ЗДДС, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит, както и практиката на Съда на Европейския съюз.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват или ще се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.

Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за:

• извършване на освободени доставки по глава четвърта, или
• безвъзмездни доставки, или
• дейности, различни от икономическата дейност на лицето,

по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.

От това следва, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки или услуги.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато получените от общината доставки на стоки или услуги се използват или ще се използват за облагаемата ѝ дейност, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за тези доставки ще е налице.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз, предвиденото в член 167 и следващите от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане е неразделна част от механизма на данъка върху добавената стойност и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gép Centrum, C‑368/09, т. 37 и Решение по дело C‑280/10, т. 29 и т. 40).

Предвид цитираната практика на Съда на Европейския съюз се приема, че правото на приспадане на данъчен кредит за получените от общината стоки или услуги във връзка с изпълнението на дейностите по проекта е възникнало незабавно на датата на изискуемост на данъка за съответните доставки, като се отчита обстоятелството, че общините следва да използват тези стоки и услуги (изградените по водните проекти активи) за последващи облагаеми доставки в условията на бартер при сключването на договори с ВиК оператори по Закона за водите или по Закона за концесиите.

С оглед на изложеното се приема, че през данъчен период м. 12.2014 г. е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления във фактури, издадени през периода 01.12.2013 г. - 31.12.2014 г., данък върху добавената стойност за получените от общината доставки на стоки или услуги във връзка с изпълнението на дейностите по проекта, доколкото същите ще се използват за извършване на облагаеми доставки и фактурите за получените доставки са включени в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС и в дневника за покупки за посочения данъчен период.

Извод: Данъкът върху добавената стойност по фактурите, издадени през периода 01.12.2013 г. - 31.12.2014 г. за доставки, свързани с проекта, подлежи на приспадане като данъчен кредит през м. 12.2014 г., при условие че доставките се използват за облагаема дейност, не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС и фактурите са включени в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.

2. Характер на ДДС като възстановим данък и последици за финансирането по ОПОС

Начисленият данък върху добавената стойност във фактури, издадени през периода 01.12.2013 г. - 31.12.2014 г. за получени от общината стоки и/или услуги по облагаеми доставки, във връзка с изпълнението на дейностите по проекта, представлява възстановим данък върху добавената стойност по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 62 на Министерския съвет от 21.03.2007 г.

Поради това този данък се явява недопустим разход за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз и за общината възниква задължение за връщането му на Управляващия орган на ОПОС, доколкото е получила финансиране на платени разходи за начислен данък върху добавената стойност за получените доставки на стоки или услуги.

Извод: ДДС по разглежданите доставки е "възстановим данък" по смисъла на Постановление № 62 на МС и следователно е недопустим за финансиране от европейските фондове; общината дължи връщане на сумите за ДДС, които са ѝ били финансирани от Управляващия орган на ОПОС.

3. Относно избягване на двойно възстановяване и правомощията на НАП

Посочените данъчни периоди попадат извън обхвата на приложното поле на преходната норма на § 3 и следващите от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 41/2015 г.).

Поради това е извън правомощията на Националната агенция за приходите да извършва каквито и да е действия относно обезпечаване възстановяването на неправомерно получените от МОСВ суми от общината, респективно за осигуряване избягването на двойното възстановяване на данък върху добавената стойност на общината като бенефициент по проекта, тъй като правото на приспадане на данъчен кредит не е в зависимост от извършено финансиране на данъка.

Възстановяването на неправомерно получените суми от общината следва да се осъществи в рамките на правоотношение между общината и МОСВ, по което Националната агенция за приходите не е страна и няма правомощия.

Извод: НАП няма правомощия да участва в уреждането на отношенията по връщане на неправомерно получените от общината суми за ДДС към МОСВ и не може да предприема действия за избягване на двойно възстановяване; уреждането следва да стане пряко между общината и МОСВ, като правото на приспадане на данъчен кредит е независимо от полученото финансиране на данъка.