ОТНОСНО: Нетно възнаграждение при полагане на личен труд
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмо с вх. № ......../25.07.2019 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице внася осигурителните си вноски чрез дружеството. Данъкът върху дохода е изчислен съгласно ЗДДФЛ. В протокола на Общото събрание за определяне на възнаграждението за личен труд е посочено, че ще се изплаща сума след удържането на осигурителни вноски и данък.
Във връзка с изложеното в запитването е поставен следният въпрос:
При изплащане на личен труд, какво следва да бъде изплатеното нетно възнаграждение: договореното възнаграждение, намалено с удържания данък или договореното възнаграждение, намалено с осигурителните вноски (които се внасят чрез дружеството и за сметка на самоосигуряващото се лице) и удържания данък?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица няма определение за нетно възнаграждение и не е разписан механизъм за определяне на размера на нетното възнаграждение, което следва да се изплаща на самоосигуряващите се лица. В този смисъл въпросът относно размера на нетното възнаграждение, което ще изплащате на съдружника за положения личен труд в дружеството, не е от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП). НАП е компетентна да предоставя становища по прилагане на данъчното законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и коментиране на разпоредби от други нормативни актове.
На основание § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на "трудови правоотношения".
Доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на възникналото правоотношение.
Според даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващите се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметкапо реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Целта е при определяне на авансовия данък да се вземат предвид тези вноски, които са направени чрез дружеството, независимо че са за сметка на самоосигуряващо се лице. Механизмът на осчетоводяване и внасяне чрез дружеството на личните за лицето осигурителни вноски е организационен за дружеството. Същият изисква спазването на правилата за осчетоводяване, правилата за определяне на размера на осигурителните вноски и правилата за определяне на авансовото облагане на дохода от личен труд на самоосигуряващото се лице.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация като придобитото възнаграждение следва да се отрази в Приложение № 1 доходи от трудови правоотношения.
Видно от изложеното до тук, осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице не са за сметка на дружеството. Лицето е задължено да ги прави за своя сметка, като закона допуска за целите на авансовото облагане вноските да се правят чрез дружеството. В този смисъл, посоченият в запитването подход, утвърден с протокол на Общото събрание, доколкото чрез него правилно се определят данъчните и осигурителните задължения на лицето и дружеството и не противоречи на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, може да бъде прилаган.
Изложена е следната фактическа обстановка: самоосигуряващо се лице внася осигурителните си вноски чрез дружеството. Данъкът върху дохода е изчислен съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В протокола на Общото събрание за определяне на възнаграждението за личен труд е посочено, че ще се изплаща сума след удържането на осигурителни вноски и данък.
Въпрос: При изплащане на личен труд, какво следва да бъде изплатеното нетно възнаграждение: договореното възнаграждение, намалено с удържания данък или договореното възнаграждение, намалено с осигурителните вноски (които се внасят чрез дружеството и за сметка на самоосигуряващото се лице) и удържания данък?
В ЗДДФЛ няма определение за "нетно възнаграждение" и не е разписан механизъм за определяне на размера на нетното възнаграждение, което следва да се изплаща на самоосигуряващите се лица. Поради това въпросът относно размера на нетното възнаграждение, което ще изплащате на съдружника за положения личен труд в дружеството, не е от компетентността на Националната агенция за приходите. НАП е компетентна да предоставя становища по прилагане на данъчното законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и коментиране на разпоредби от други нормативни актове.
Извод: НАП не се произнася по това какъв да бъде размерът на нетното възнаграждение, тъй като липсва законово определение и механизъм в ЗДДФЛ и този въпрос не е в нейната компетентност.
На основание § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се приравняват на "трудови правоотношения". Доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на възникналото правоотношение.
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения, като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане, и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Извод: Доходите от личен труд на съдружници, член-кооператори, акционери с над 5% участие и еднолични собственици на капитала се третират за данъчни цели като доходи от трудови правоотношения и за тях се прилагат правилата за авансово и годишно облагане по ЗДДФЛ.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд, съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващите се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
Целта е при определяне на авансовия данък да се вземат предвид тези вноски, които са направени чрез дружеството, независимо че са за сметка на самоосигуряващо се лице.
Механизмът на осчетоводяване и внасяне чрез дружеството на личните за лицето осигурителни вноски е организационен за дружеството. Той изисква спазването на правилата за осчетоводяване, правилата за определяне на размера на осигурителните вноски и правилата за определяне на авансовото облагане на дохода от личен труд на самоосигуряващото се лице.
Извод: Месечната данъчна основа за доходите от личен труд на самоосигуряващо се лице се формира като облагаемият доход по чл. 24 ЗДДФЛ се намали с осигурителните вноски, внесени авансово чрез дружеството за сметка на лицето, а осчетоводяването и внасянето на тези вноски чрез дружеството е организационен въпрос при спазване на данъчните и осигурителните правила.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация, като придобитото възнаграждение следва да се отрази в Приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения.
Извод: Едноличният собственик на капитала, получил възнаграждение за личен труд, е длъжен да декларира този доход в годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 3 ЗДДФЛ в Приложение № 1 като доход от трудово правоотношение.
От изложеното следва, че осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице не са за сметка на дружеството. Лицето е задължено да ги прави за своя сметка, като законът допуска за целите на авансовото облагане вноските да се правят чрез дружеството.
В този смисъл посоченият в запитването подход, утвърден с протокол на Общото събрание, доколкото чрез него правилно се определят данъчните и осигурителните задължения на лицето и дружеството и не противоречи на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, може да бъде прилаган.
Извод: Осигурителните вноски на самоосигуряващото се лице са за негова сметка, а не за сметка на дружеството, като е допустимо те да се внасят чрез дружеството за целите на авансовото облагане; при условие че утвърденият от Общото събрание подход води до правилно определяне на данъчните и осигурителните задължения и не противоречи на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, този подход може да се прилага.
