Изх. № 94-М-1529
Дата: 12. 09. 2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 49, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство
Във Ваше писмо с вх. № 94-М-1529 от 26.07.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да живеете в Германия, като запазите трудовите си правоотношения с работодател в България, който няма правно присъствие в Германия. Ще полагате труд от дома си в Германия (хоум-офис) в полза на българския работодател, като възнагражденията ще се изплащат от него.
Поставяте следните въпроси:
1.Възможно ли е да се запази трудовият договор към настоящата фирма?
2. Кои плащания трябва да бъдат прехвърлени към Германия (здравни, пенсионни осигуровки, данъци)?
3. Какво трябва да се подаде като документи към България (НАП, друга институция), за да може това да се осъществи?
5. Какъв ще бъде размерът на вноските, как би се изчислил?
6. Какво би било необходимо да направи работодателят, за да бъде всичко изрядно?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
1. По прилагане на данъчното законодателство:
В запитването не е уточнено дали имате качеството на местно или чуждестранно лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ)за целите на данъчното облагане, което е от съществено значение във връзка с определяне на данъчното третиране. Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството,е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Най-вероятно за 2022 г. ще сте местно лице на България за данъчни цели и доколкото трудът ще се полага в Германия, реализираните доходи от източник в чужбина ще подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа. Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
В съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ няма да сте задължен да подавате годишна данъчна декларация, при положение че сте получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година имате работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.
Независимо от горното следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В случай че сте чуждестранно физическо лице на България, за придобитите от Вас доходи от източник в чужбина няма да сте данъчно задължено лице по реда на ЗДДФЛ.
2. По прилагане на осигурителното законодателство:
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда (КТ). Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика (основание чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл въпросът относно запазването на трудовото правоотношение при посочените условия е от компетентността на ИА ГИТ.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (Германия).
С оглед на това Вие попадате в приложното поле на координационните регламенти и за Вас следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При условие че ще полагате труд, единствено на територията на Германия, за дружество със седалище в България, то попадате в хипотезата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно който спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който се полага труд в качеството на заето лице на територията на Германия, са дължими по немското осигурително законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителни осигурителни вноски за лице в Германия съгласно нейното законодателство, българското дружество (работодател) следва да се информира относно задължения в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009, работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата по месторабота (Германия).
Този документ ще удостовери, че лицето е подчинено на немското осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
Информация относно доходите върху които се дължат осигурителни вноски, размерите на осигурителните вноски начините и сроковете за внасяне следва да се получи от институцията в Германия, която е компетентна по прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Необходимо е да се има предвид, че във връзка с промяна на работното място на лицето, работодателят е длъжен да изпрати уведомление в НАП по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. В разглежданата хипотеза уведомлението съгласно приложение №1 към наредбата се изпраща в тридневен срок от промяна на работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, освен в случаите на командироване в чужбина по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбинакакто и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, попълва се код "00000".
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: Възнамерявате да живеете в Германия, като запазите трудовите си правоотношения с работодател в България, който няма правно присъствие в Германия. Ще полагате труд от дома си в Германия (хоум-офис) в полза на българския работодател, като възнагражденията ще се изплащат от него.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е да се запази трудовият договор към настоящата фирма?
Въпрос 2: Кои плащания трябва да бъдат прехвърлени към Германия (здравни, пенсионни осигуровки, данъци)?
Въпрос 3: Какво трябва да се подаде като документи към България (НАП, друга институция), за да може това да се осъществи?
Въпрос 5: Какъв ще бъде размерът на вноските, как би се изчислил?
Въпрос 6: Какво би било необходимо да направи работодателят, за да бъде всичко изрядно?
1. По прилагане на данъчното законодателство
В запитването не е уточнено дали имате качеството на местно или чуждестранно лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за целите на данъчното облагане, което е от съществено значение за определяне на данъчното третиране. Дефинирането на физическо лице като местно или чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадането в една от изброените хипотези води до третиране на физическото лице като местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Посочено е, че най-вероятно за 2022 г. ще сте местно лице на България за данъчни цели и доколкото трудът ще се полага в Германия, реализираните доходи ще са от източник в чужбина и ще подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа.
Съгласно § 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ няма да сте задължен да подавате годишна данъчна декларация, ако сте получили само доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година имате работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.
Независимо от горното, на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В случай че сте чуждестранно физическо лице на България, за придобитите от Вас доходи от източник в чужбина няма да сте данъчно задължено лице по реда на ЗДДФЛ.
Извод: Данъчното третиране на доходите Ви зависи от това дали сте местно или чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ. Ако сте местно лице, доходите от труд, положен в Германия, като доходи от източник в чужбина, подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ с 10 на сто данък, при авансово облагане от работодателя и годишно изравняване по чл. 49, ал. 1, като задължение за подаване на годишна декларация не възниква при условията на чл. 52, ал. 1, т. 1. Ако сте чуждестранно лице, доходите от източник в чужбина не подлежат на облагане по ЗДДФЛ. При наличие на данъчна спогодба се прилагат нейните разпоредби по чл. 75 от ЗДДФЛ.
2. По прилагане на осигурителното законодателство
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда (КТ). Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 399, ал. 1 от КТ.
В този смисъл въпросът относно запазването на трудовото правоотношение при посочените условия е от компетентността на ИА ГИТ.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 11 - чл. 16 от Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация, тоест пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която ще се полага труд (Германия). С оглед на това Вие попадате в приложното поле на координационните регламенти и за Вас следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
(Текстът на становището след думите "При определяне н..." в предоставения от Вас откъс е прекъснат и не е наличен. Поради това по-нататъшните мотиви и изводи на НАП по осигурителната част, включително относно конкретните вноски, документи и задължения на работодателя, не могат да бъдат възпроизведени.)
Извод: По осигурителните въпроси НАП посочва, че запазването на трудовото правоотношение е от компетентността на ИА "Главна инспекция по труда", а по отношение на социалната сигурност за граждани на ЕС в трансгранични ситуации се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, като за Вас следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. Конкретните последващи изводи и указания не са налични в предоставения текст.
