ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство при търговия с инвестиционно злато, криптовалути и акции
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-63/06.04.2022 г. В запитването посочвате следното:
Осъществявате търговия с инвестиционно злато и други валути на Форекс пазара, както и с криптовалути и акции. В момента тече процедура за регистрацията Ви по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) като физическо лице. Не сте регистриран в регистър БУЛСТАТ.
Поставяте въпроса:
Задължен ли сте да се осигурявате и по какъв начин?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ);
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
От 01.01.2019 г. съгласно допълненията, направени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. На облагане по този ред подлежат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец. Иначе казано, когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.
В тази връзка следва да имате предвид, че по отношение на понятието търговец данъчният закон препраща към ТЗ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в посочената разпоредба. Освен това, според чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Иначе казано, дори да не извършва някоя от дейностите по чл.1, ал. 1 от ТЗ, когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително когато нямат съответната регистрация по реда на ТЗ. Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците - например задължението за водене на счетоводна отчетност.
Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, включително от сделки с финансови инструменти, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец.
В тази връзка, ако подлежите на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, приложение ще намери разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която следва да се осигурявате като самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на НООСЛБГРЧМЛ ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКд-5).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според разпоредбата, тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Относно прилагане на осигурителното законодателство при търговия с инвестиционно злато, криптовалути и акции е подадено писмено запитване, в което е посочено, че осъществявате търговия с инвестиционно злато и други валути на Форекс пазара, както и с криптовалути и акции. Посочвате, че тече процедура по регистрацията Ви по Закона за данък върху добавената стойност като физическо лице и че не сте регистриран в регистър БУЛСТАТ.
Въпрос: Задължен ли сте да се осигурявате и по какъв начин?
Изложено е следното правно становище:
Упражняването на трудова дейност е основанието за възникване на осигуряване за част или всички социални рискове, покривани от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО и подзаконовите му актове няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попада в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените в тези разпоредби основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, а именно:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
От 01.01.2019 г., съгласно допълненията в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
На облагане по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ подлежат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Когато дейността на физическо лице може да се квалифицира като присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.
По отношение на понятието "търговец" данъчният закон препраща към ТЗ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в тази разпоредба. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори ако дейността му не е посочена в ал. 1.
Следователно, дори да не извършва някоя от дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, когато за физическо лице се установи, че е образувало предприятие, чийто предмет и обем изискват делата му да се водят по търговски начин, то може да бъде приравнено на търговец, независимо че няма регистрация като такъв. С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително и без регистрация по ТЗ.
Изискването лицето да бъде приравнено на търговец е да е образувано предприятие, тоест дейността да е целенасочено структурирана като стопанска дейност, предоставяна на свободен пазар с цел формиране на печалба/доход. Допълнително, като предпоставка за определяне на физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква делата му да се водят по търговски начин, при степен на организираност, характерна за търговците, например задължение за водене на счетоводна отчетност.
Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, включително от сделки с финансови инструменти, се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец.
В тази връзка, ако подлежите на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, приложение намира разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която следва да се осигурявате като самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО физическите лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство по чл. 4, ал. 4 от КСО.
Видът на осигуряването се определя с декларация, подадена по реда на НООСЛБГРЧМЛ ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКд-5). Осигурителните вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, съгласно чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на тези лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно тази разпоредба лицата се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок. (Текстът в запитването е прекъснат, но съдържанието ясно сочи към 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.)
Извод: Ако осъществяваната от Вас дейност по търговия с инвестиционно злато, валути на Форекс пазара, криптовалути и акции води до облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, Вие подлежите на задължително обществено и здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и следва да подадете декларация ОКд-5 и да внасяте осигурителни вноски по реда, описан в КСО, НООСЛБГРЧМЛ и ЗЗО.
