ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗДДС при изплащане на възнаграждение в натура на лице управител назначено по договор за управление и контрол
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" с вх. № .... 22.03.2018 г., Ви уведомявам следното:
В запитването посочвате, че дружеството притежава недвижим имот находящ се в гр. София, представляващ къща с двор. Този имот се използва безвъзмездно от управителя на дружеството, който е назначен с договор за управление и контрол. Консумативните разходи за имота не се поемат от управителя, а от дружеството като текущо се осчетоводяват като текущ разход. Преустановено е начисляването на данъчни амортизации, защото активът не се използва за дейността. Продължават да се начисляват счетоводни амортизации.
Дружеството е приело, че ползването на имота от управителят за лични нужди е възнаграждение в натура, като всички консумативи за имота също се включват в него, а именно вода, ел. енергия, телефон, интернет и др. За тези разходи дружеството получава фактури от съответните доставчици и ги заплаща изцяло.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. В базата за определяне на възнаграждението в натура трябва ли да се включват следните разходи: счетоводно начисляваните месечни амортизации на актива, дължимите за имота данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, плащаната от дружеството застраховка за сградата, разходи за аварийни ремонти - ремонт на покрива, на фасадата и други?
2. Правилно ли се осчетоводяват всички разходи за консумативи във връзка с използването на имота като текущ счетоводен разход за дружеството и без да имаме бъдещо задължение в края на отчетния период да преобразуваме годишния финансов резултат в посока на увеличение с размера на тези разходи?
3. Консумативните разходи са документирани с фактури, издадени от съответните доставчици на дружеството собственик на имота. Може ли да се ползва да се ползва данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по повод на тези разходи?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
Първи и трети въпрос:
Въпросите свързани с прилагането на ЗДДФЛ и ЗКПО са изпратени в ЦУ на НАП за изразяване на становище.
Трети въпрос:Според регламентираните в чл. 69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Предвид ал. 1, т. 1 от разпоредбата, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.
Що се касае до ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, същите са регламентирани с чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Изводът, който следва да бъде направен въз основа на горецитираните разпоредби е, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
Предвид гореизложеното, за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като получените стоки са предназначени за безвъзмездни доставки към управителя на същото.
В запитването е изложено, че дружеството притежава недвижим имот в гр. София, представляващ къща с двор. Имотът се използва безвъзмездно от управителя на дружеството, назначен по договор за управление и контрол. Консумативните разходи за имота не се поемат от управителя, а от дружеството и се осчетоводяват като текущ разход. Преустановено е начисляването на данъчни амортизации, тъй като активът не се използва за дейността, но продължават да се начисляват счетоводни амортизации.
Дружеството е приело, че ползването на имота от управителя за лични нужди представлява възнаграждение в натура, като в него се включват и всички консумативи за имота - вода, електроенергия, телефон, интернет и др. За тези разходи дружеството получава фактури от съответните доставчици и ги заплаща изцяло.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: В базата за определяне на възнаграждението в натура трябва ли да се включват следните разходи: счетоводно начисляваните месечни амортизации на актива, дължимите за имота данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, плащаната от дружеството застраховка за сградата, разходи за аварийни ремонти - ремонт на покрива, на фасадата и други?
Въпрос 2: Правилно ли се осчетоводяват всички разходи за консумативи във връзка с използването на имота като текущ счетоводен разход за дружеството и без да имаме бъдещо задължение в края на отчетния период да преобразуваме годишния финансов резултат в посока на увеличение с размера на тези разходи?
Въпрос 3: Консумативните разходи са документирани с фактури, издадени от съответните доставчици на дружеството собственик на имота. Може ли да се ползва данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по повод на тези разходи?
По първи и трети въпрос е посочено, че въпросите, свързани с прилагането на ЗДДФЛ и ЗКПО, са изпратени в ЦУ на НАП за изразяване на становище.
По третия въпрос, относно прилагането на ЗДДС, е изложено следното:
Съгласно общите условия за приспадане на данъчен кредит по чл. 69 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него доставки, за които начислява данък.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
От тези разпоредби следва, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и/или услуги.
Извод: За дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като получените стоки са предназначени за безвъзмездни доставки към управителя на дружеството.
