НАП: Данъчно и осигурително третиране на възнагражденията на членове на одитен комитет в предприятие от обществен интерес

Изх. № 24-39-139

Дата: 13.09.2021 год.

ЗДДФЛ, чл. 24;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

ЗДДС, чл. 3.

ОТНОСНО:прилагането на данъчното и осигурителното законодателство по правоотношенията с членовете на одитен комитет по смисъла на § 1, т. 14а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) в предприятие от обществен интерес

Във Ваше писмено запитване, заведено с вх. № .......... от ...... г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте местно физическо лице, дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор. Избран сте за член на одитния комитет на "..." ЕАД - предприятие от обществен интерес. Като член на одитен комитет за Вас възниква необходимост от разяснение относно данъчното и осигурително третиране на доходите от тази дейност.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Как следва да се облага по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и съгласно осигурителното законодателство доход от дейност като член на одитен комитет?

2. Представлява ли дейността на член на одитен комитет независима икономическа дейност по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище по направеното запитване:

1. Относими норми от ЗНФО иНаредба № 2 от 7 юли 2020 г. за формата и съдържанието на годишните доклади за дейността на одитните комитети на предприятията от обществен интерес(Наредба № 2/07.07.2020 г.)

Съгласно т. 14а на § 1 от ДР на ЗНФО (нова - ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) "одитен комитет" е специализиран, наблюдаващ, консултативен орган с правомощията по чл. 108, ал. 1 от закона.

По силата на чл. 107, ал. 2 от ЗНФО членовете на одитния комитет се избират от общото събрание на акционерите или съдружниците по предложение на председателя на управителния съвет или на надзорния съвет или съвета на директорите или на управителя на предприятието. За членове на одитния комитет могат да се избират и членове на надзорния орган на предприятието или членове на управителния орган, които не са изпълнителни членове на органите на управление.

В чл. 107, ал. 4 от ЗНФО изрично е уточнено, че мнозинството от членовете на одитния комитет са външни за и независими от предприятието от обществен интерес, и че независим член на одитен комитет не може да е:

1. изпълнителен член на орган на управление или контрол или служител на предприятието;

2. лице, което е в трайни търговски отношения с предприятието;

3. член на орган на управление или контрол, прокурист или служител на лице по т. 2;

4. свързано лице с друг член на орган на управление или контрол или с член на одитния комитет на предприятието от обществен интерес.

Общото събрание на акционерите или съдружниците одобрява статут на одитния комитет, в който се определят неговите функции, права и отговорности по отношение на финансовия одит, вътрешния контрол и вътрешния одит, както и взаимоотношенията му с органите за управление (чл. 107, ал. 7 от ЗНФО).

Правомощията (основните права и задължения) на одитния комитет, определени в чл. 108, ал. 1 от ЗНФО, са:

1. информира органите на управление или контрол на предприятието за резултатите от задължителния одит и пояснява по какъв начин задължителният одит е допринесъл за достоверността на финансовото отчитане, както и ролята на одитния комитет в този процес;

2. наблюдава процеса на финансово отчитане и представя препоръки и предложения, за да се гарантира неговата ефективност;

3. наблюдава ефективността на вътрешната контролна система, на системата за управление на риска и на дейността по вътрешен одит по отношение на финансовото отчитане в одитираното предприятие;

4. наблюдава задължителния одит на годишните финансови отчети, включително неговото извършване, като взема предвид констатациите и заключенията на Комисията (за публичен надзор над регистрираните одитори) по прилагането на чл. 26, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (Регламент (ЕС) № 537/2014);

5. проверява и наблюдава независимостта на регистрираните одитори в съответствие с изискванията на глави шеста и седма от закона, както и с чл. 6 от Регламент (ЕС) № 537/2014, включително целесъобразността на предоставянето на услуги извън одита на одитираното предприятие по чл. 5 от същия регламент;

6. отговаря за процедурата за подбор на регистрирания одитор и препоръчва назначаването му с изключение на случаите, когато одитираното предприятие разполага с комисия за провеждане на процедура за подбор; когато предприятието разполага с комисия за провеждане на процедура за подбор, одитният комитет наблюдава нейната работа, като въз основа на резултатите от нея предлага на общото събрание на акционерите или съдружниците възлагане на одиторския ангажимент в съответствие с изискванията на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 537/2014;

7. уведомява чрез своя председател Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (Комисия/та), както и органите на управление или контрол на предприятието за всяко дадено одобрение по чл. 64, ал. 3 и чл. 66, ал. 3 в 7-дневен срок от датата на решението;

8. отчита дейността си пред органа по назначаване;

9. изготвя и чрез своя председател предоставя на Комисията в срок до 31 май годишен доклад за дейността си; докладът се изготвя по форма и със съдържание съгласно приета от Комисията наредба.

По силата на чл. 108, ал. 2 и 3 от ЗНФО управителният орган на предприятието осигурява достатъчни ресурси на одитния комитет за ефективно изпълнение на задълженията му, а съответно членовете на органите на управление или контрол и служителите на предприятието са длъжни да оказват съдействие на одитния комитет при изпълнение на дейността му, включително да предоставят в разумни срокове поисканата от него информация.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 2/07.07.2020 г. информацията от докладите по чл. 1, ал. 1 (годишните доклади за дейността на одитните комитети на предприятията от обществен интерес) осигурява необходимите данни за изпълнение от Комисията на задължението ѝ съгласно Регламент (ЕС) № 537/2014 и ЗНФО да извършва постоянно наблюдение на пазара на услугите по задължителен финансов одит на тези предприятия (предприятията от обществен интерес) и оценка на резултатите от работата на одитните им комитети.

2. Данъчно и осигурително третиране

2.1. По ЗДДФЛ

От цитираните разпоредби на ЗНФО и от допълнителните аргументи, изложени в т. 2.3 по прилагането на ЗДДС, е видно, че функциите на одитните комитети, в т.ч. и на неговите членове, не са такива по управление и контрол на дейността на дружеството. С основание може да се каже обаче, че длъжността "член на одитния комитет на предприятие, извършващо дейност от обществен интерес" е изборна.

Според §1, т. 26, буква "д" от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности, се считат за трудови правоотношения по смисъла на този закон. Следователно възнагражденията, които се изплащат по повод възникналите отношения между членовете на одитния комитет и дружеството, следва да се третират като доходи от трудови правоотношения. Това означава, че при авансовото и при годишното им облагане и деклариране приложими са правилата, разписани в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. Този ред на облагане се прилага независимо дали между физическите лица и съответното дружество е сключен трудов договор по Кодексана труда (КТ) или облигационно правоотношение (граждански договор). Имайте предвид, че платците на доходи, попадащи в обхвата на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, в т.ч. и на доходите от изборни длъжности, се определят като работодатели на основание § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ.

Информирам Ви, че становище в този смисъл е изразено от изпълнителния директор на НАП по аналогичен казус, с писмо изх. № 95-00-84 от 22.08.2018 г., което може да бъде намерено в рубриката "Въпроси и отговори" на интернет страницата на Агенцията.

2.2. ПоКодекса за социално осигуряване(КСО) иЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО)

На основание разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗНФО правоотношенията на членовете на одитния комитет възникват в резултат на избор. Лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, в случая членовете на одитния комитет, подлежат на задължително осигуряване по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. За времето, през което те изпълняват своите функции, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". Лицата, родени след 31 декември 1959 г., подлежат и на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

На основание чл. 6, ал. 3 от КСО месечните осигурителни вноски за членовете на одитния комитет се изчисляват и внасят върху получените, включително начислените и неизплатените или неначислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя. Месечният осигурителен доход не може да бъде по-голям от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване максимален месечен осигурителен доход.

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Върху осигурителния доход, върху който се изчисляват вноски за държавното обществено осигуряване, се изчисляват и вноските за здравно осигуряване.

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Според чл. 6, ал. 11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;

- доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

- доходи за работа без трудово правоотношение.

Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, т. е. прилага се поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.

Следва да се има предвид, че при поредността на доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски, на първо място е доходът от пенсии, отпуснати от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях, след което следват доходите, определени в чл. 6, ал. 11 от КСО.

2.3. По ЗДДС

2.3.1. Относими норми на ЗДДС и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Алинея 2 от цитираната разпоредба определя като независима икономическа дейност дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Изречение второ на същата разпоредба разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение".

В ал. 3 на чл. 3 от ЗДДС изрично са посочени случаите, при които извършваната дейност не е независима икономическа дейност.

Съгласно промяната, регламентирана в т. 1 на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС (изм. и доп.-ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя, не е независима икономическа дейност. Не е независима и дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица (чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС).

Видно от посочените законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.

Нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС транспонира тази на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която условието в чл. 9, параграф 1 (от Директива 2006/112/ЕО), че икономическата дейност се извършва "независимо", изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, дотолкова, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

С Решение от 3 юли 1986 г. по дело Land Baden-Wurttemberg, С-66/85, т. 17 Съдът на Европейската общност (СЕО) е посочил, че съществена характеристика на трудовите отношения е, че за известен период от време лицето изпълнява услуги за и под ръководството на друго лице, в замяна на което получава възнаграждение. В този смисъл е и Решение на СЕО от 21 юни от 1988 г. по дело Steven Malcolm Brown, С-197/89 (т. 21) и Решение от 8 юни 1999 г. по дело Meeusen, С-337/98 (т. 13). При предоставяне на услуги като наето лице същото не действа от свое име, за своя сметка и на своя отговорност.

При извършване на преценка относно това дали дадена дейност е независима за целите на ЗДДС, от значение е да се установи дали лицето извършва дейността си за своя собствена сметка и на своя лична отговорност и дали същото е подчинено на работодател. Съдът на Европейския съюз (СЕС) също приема, че критериите за това кога една дейност е независима са дали с оглед на начина на извършване на дейността, възнаграждението и най-вече на отговорността и риска за дейността, лицето действа независимо (решения по дела С-202/90 и С-355/06). В частност съдът постановява, че доколкото лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. По принцип критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено с риска от извършване на дейността - дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от организацията, в която работи. В тази връзка преценката относно това дали дейност, извършвана от физическо лице, представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същото носи отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършва услуги от името и за сметка на организацията, която му е възложила дейността.

2.3.2. Разграничаване от изрично регламентираните в чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС изключения от независима икономическа дейност

Видно от цитираните по-горе норми, изрично като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е посочена дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение, по правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорносттана работодателя. В ЗДДС липсва дефиниция на понятията "трудови правоотношения" и "правоотношение, приравнено на трудово". Тези понятия са дефинирани в § 1 от ДР на ЗДДФЛ. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че изброяването на трудовите правоотношения в т. 26 от § 1 от ДР на ЗДДФЛ е за целите на облагане на получените доходи по реда на ЗДДФЛ и не е обвързващо при преценката на даден вид правоотношения за целите на ЗДДС и по-конкретно с оглед преценката дали съответната дейност е "независима икономическа дейност". В този смисъл е и трайната практика на НАП, изразена в становища на зам. изпълнителния директор на НАП в писма с изх. № 04-19-570/16.11.2011 г., № М-24-37-16/01.04.2015 г., № 24-38-25/30.03.2018 г. и № 26-Д-297/06.11.2020 г.

Съобразявайки изложената нормативна уредба и практика на СЕС, отнасяна към казуса съответно, предвид спецификата на дейността, считам, че дейността на член на одитен комитет на предприятие от обществен интерес не е дейност по управление и контрол на съответното юридическо лице, нито може да бъде определена като трудова дейност или дейност, приравнена на трудова, а е такава на специализиран наблюдаващ консултативен орган, действащ независимо - т.е. същата е независима икономическа дейност.

• Разграничаване от правоотношенията, които създават взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя

По отношение на посочените от СЕС съществени характеристики на този вид отношения намирам, че същите по отношение на членовете на одитен комитет не са налице, по следните съображения:

- по отношение на характеристиката, че за известен период от време лицето изпълнява услуги за и под ръководството на друго лице (работодател), в замяна на което получава възнаграждение:

Членовете на одитния комитет не изпълняват услуги под ръководството на работодател. Напротив, органът, който ги избира/назначава не може да се намесва в дейността им, а чрез осъществявания от одитния комитет контрол върху одита на предприятието от обществен интерес, органът по избор/назначаване се явява косвено, индиректно, обект на контролната дейност.

- по отношение на характеристиката, че при предоставяне на услуги като наето лице същото не действа от свое име, за своя сметка и на своя отговорност:

Видно от чл. 2 на Наредба № 2/07.07.2020 г. информацията от докладите на одитния комитет осигурява необходимите данни за изпълнение на регламентираните със ЗНФО и Регламент (ЕС) № 537/2014 задължения на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за постоянно наблюдение на услугите по независим финансов одит на предприятията от обществен интерес. Т.е., по отношение на лицето (Комисията), което наред с предприятието от обществен интерес, е основен ползвател на дейността, осъществявана от одитния комитет, и към което същият отчита дейността си, одитният комитет като колективен орган действа от свое име, а не от името на предприятието от обществен интерес, към което членовете му са избрани/назначени. Резултатите от работата на одитните комитети се оценяват от Комисията, а не от ръководните органи на предприятието от обществен интерес. За неизпълнение на вменените им със ЗНФО задължения председателят на одитен комитет на предприятие от обществен интерес носи административнонаказателна отговорност (чл. 110, ал. 8 и 9 от ЗНФО), като наказателните постановления се издават от председателя на Комисията - т.е. налице е отговорност на членовете на одитния комитет към Комисията.

• Разграничаване от дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица

Правомощията на одитния комитет, в т.ч. и на неговите членове, са регламентирани в чл. 108, ал. 1 от 3НФО и произтичат от закона и избора им от общото събрание на акционерите или съдружниците по предложение на председателя на управителния съвет или на надзорния съвет или съвета на директорите или на управителя на предприятието. Дейността на членовете на одитния комитет като специализиран, наблюдаващ, консултативен орган е насочена към изпълнение на неговите функции, права и отговорности по отношение на финансовия одит, вътрешния контрол и вътрешния одит на предприятието от обществен интерес, определени от общото събрание на акционерите или съдружниците по силата на чл. 107, ал. 7 от ЗНФО.

Тези правомощия не включват изпълнението на присъщите на управлението на юридическо лице задачи по организация, ръководство и представителство на същото. Същите са извън дейността на управлението на предприятие от обществен интерес по формиране и изграждане на вътрешната организация на дейността, общата политика, поставянето на стратегически цели и набелязването на тактиката за постигането им. Същото се потвърждава и от разпоредбите на чл. 108, ал. 1, т. 1-7 и ал. 3 на ЗНФО, по силата на които одитният комитет наблюдава и уведомява органите на управление или контрол на предприятието, съответно членовете на органите на управление или контрол, както и служителите на предприятието са длъжни да оказват съдействие на одитния комитет при изпълнение на дейността му. Т.е., правомощията по чл. 108, ал. 1 от ЗНФО на одитния комитет, в т.ч. и на неговите членове, остават извън дейността на управлението. В този смисъл, посоченото в писменото запитване решение № 17072 от 12.12.2019 г. на Върховния административен съд е неотносимо към конкретния казус, доколкото разглежда друг вид правоотношения - между юридическо лице и съдружник и/или управител.

2.3.3. Характеризиране на дейността на член на одитен комитет като независима икономическа дейност

За целите на определяне на характера на извършваната от всеки член на одитен комитет дейност от съществено значение е изискването, регламентирано в чл. 107, ал. 4 от ЗНФО, съгласно което мнозинството от членовете на одитния комитет следва да са външни за и независими от предприятието от обществен интерес. По този начин се гарантира, че при изпълнение на своите задължения по чл. 108, ал. 1 от ЗНФО всеки член на одитен комитет на предприятие от обществен интерес ще действа професионално и независимо от ръководството на предприятието, като се ръководи от интересите на самото предприятие, но преди всичко от интересите на обществото като цяло, като чрез докладите си към Комисията съдейства за обективното осъществяване на обществения контрол по отношение на одита на предприятията от обществен интерес.

Видно от чл. 107, ал. 7 от ЗНФО, общото събрание на акционерите или съдружниците одобрява статута на одитния комитет като колективен орган, в който се определят функции, права и отговорности по отношение на финансовия одит, вътрешния контрол и вътрешния одит, както и взаимоотношенията му с органите за управление, а не дейността на отделните членове на одитния комитет. Съответно може да се заключи, че всеки член на одитен комитет, извън провежданите заседания на одитния комитет, е организационно свободен сам да организира дейността си при изпълнение на задълженията на одитния комитет, регламентирани в чл. 108, ал. 1 от ЗНФО.

По отношение на критерия, посочен от СЕС, при определяне на дейността като независима, относно отговорността и риска спрямо третите лица, в допълнение на посоченото по-горе в т. 2.3.2. в конкретиката на казуса следва да се има предвид, че независимо от задължението по чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗНФО на одитния комитет, в т.ч. и на неговите членове, да отчита дейността си пред органа по назначаване, по силата на т. 9 от същата норма одитният комитет, в т.ч. и неговите членове, е задължен да изготвя, съгласно Наредба № 2/07.07.2020 г., и чрез своя председател да предоставя на Комисията в срок до 31 май годишен доклад за дейността си. В конкретиката на казуса Комисията (наред с предприятието) се явява трето лице - основен ползвател на дейността на одитния комитет по осъществяваната от него специализирана дейност по наблюдение на одита в предприятието от обществен интерес, което е избрало/назначило членовете на одитния комитет. Комисията, съгласно изискванията на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 537/2014,извършва редовно наблюдение на качеството, развитието и конкуренцията на пазара на предоставяне на услуги във връзка със задължителния одит на предприятията от обществен интерес (чл. 109, ал. 1 от ЗНФО). По силата на чл. 77, ал. 1, т. 6, б. "в" от ЗНФО Комисията оценява резултатите от дейността на одитните комитети във връзка със задължителния одит на финансови отчети на предприятията от обществен интерес. В нейните правомощия, регламентирани с чл. 77, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗНФО, е да изисква от одитните комитети и други свързани с тях лица, предоставянето в определени от нея срокове на заверени копия на документи, справки и друга информация, както и да уведомява одитните комитети на предприятия от обществен интерес за резултати от извършени инспекции или разследвания, свързани с ангажименти за задължителен финансов одит към тези предприятия. По силата на чл. 109, ал. 6 от ЗНФО Комисията може да дава препоръки за подобряване дейността на одитните комитети в предприятията от обществен интерес, както и да разработва, разпространява и актуализира методически насоки в областта на дейността на одитните комитети в предприятията от обществен интерес в съответствие с изискванията на този закон, приложимите актове на ЕС и добрите практики.

С оглед изложеното считам, че дейността на член на одитен комитет е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Същата отговаря както на критериите за независимост съгласно практиката на СЕС, така и на критериите за извършване на икономическа дейност съгласно ЗДДС, съответно всеки член на одитен комитет в качеството си на изпълнител на услуги в предприятие от обществен интерес се явява данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от същия закон.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/