Изх. № 26-Д-98 #2
Дата: 23.03.2022 г.
чл. 143ф от ДОПК
ОТНОСНО:Искане за становище относно подаване на отчети по държави съгласно чл. 143ф от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК)
Във Вашето запитване поставяте въпроси, свързани с правилата за автоматичния обмен на отчети по държави съгласно чл. 143т - 143щ от ДОПК и по-конкретно прилагането им по отношение на Япония. Посочвате, че ..... е съставно предприятие, което е част от мултинационалната група от предприятия ("МГП") ............ Крайното предприятие майка на групата е местно лице за данъчни цели на Япония (..............). ........... подава отчетите по държави на МГП ......... в Япония и като такова попада в обхвата на дефиницията на предоставящо информация предприятие съгласно ДР параграф 1, т. 38 от ДОПК. .......... е подало уведомления до българската приходна администрация по чл. 143ш, ал. 2 от ДОПК, в които е посочено, че .......... ще подаде отчет по държави от името на МГП за 2020 г. и 2021 г.
Съставното предприятие на групата .......... в Румъния (.........) е подало отчет по държави от името на МГП ......... в Румъния за 2020 г. ......... .......... обаче не е определено формално от групата да подава отчети по държави от името на МГП съгласно чл. 143ч, ал. 1 от ДОПК.
Посочвате, че съгласно Вашето разбиране на чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК ........... ще следва да подава отчет по държави в България единствено ако е налице едно от следните условия:
- ......... не е задължено да подава отчет по държави в Япония;
- Япония има влязъл в сила международен договор, по който България е страна, но в срока за подаване на отчета по държави по чл. 143ф, ал. 1 за съответната отчетна данъчна година няма влязло в сила специално международно споразумение;
- налице е системно неизпълнение от страна на Япония, за което изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомил ...........
За крайното предприятие майка в Япония съществува задължение да подава отчети по държави в Япония и ......... не е било уведомявано от изпълнителния директор на НАП за системно неизпълнение от страна на Япония. Считате, че и второто условие не е изпълнено, тъй като на сайта на ОИСР (https://www.oecd.org/tax/beps/countrv-bv-countrv-exchange-relationships.htm) е видно, че Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави между България и Япония е действащо (CbC МСАА activated). Посочвате, че България е нереципрочна юрисдикция, а Япония не е държава членка на Европейския съюз, поради което България изпраща отчети по държави до Япония, но не получава такива.
Желаете да получите разяснения по следните въпроси относно правилата за автоматичния обмен на отчети по държави:
- Правилен ли е бил подходът на ............ във връзка с подаването на уведомления по чл. 143ш от ДОПК за 2020 г. и 2021 г., посочвайки ........ ......... като предоставящо информация предприятие?
- Следва ли ........ да подаде отчет по държави в България за 2020 г. и 2021 г. съгласно чл. 143ф от ДОПК и ако да, въз основа на кое основание?
- Каква е разликата между описанието "СBС МСАА activated" и "СBС МСАА activated - Effective for taxable periods starting on or after..." при различните държави в горепосочения сайт на ОИСР под колоната, озаглавена "Legal instrument"? И в двата случая ли се счита, че има влязло в сила специално международно споразумение по смисъла на чл. 143ц, ал. 1, т. 2 от ДОПК? В случая с Япония фигурира текстът "СЬС МСАА activated".
Във връзка с така поставените от Вас въпроси и относимата към тях нормативна уредба, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:
Моля да имате предвид, че в резултат на неоторизирания достъп до данните на НАП през 2019 г. се наложи автоматичният обмен на информация, включително обменът на отчети по държави, да бъде временно преустановен. Негативните последици от това престъпление засягат както НАП и международните ѝ партньори, така и множество други данъкоплатци, включително такива, които не са пряко засегнати от нерегламентирания достъп. Една от негативните последици от преустановяването на автоматичния обмен e, че всички МГП, които нямат предоставящо информация предприятие, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на ЕС, следва да подават отчети по държави в България чрез своите български съставни предприятия. Това правило е регламентирано в чл. 143ц от ДОПК, като в конкретния случай е налице условието по ал. 1, т. 2 на цитираната разпоредба. Целта на чл. 143ц от ДОПК е да подсигури, че в рамките на ЕС съставните предприятия на МГП с крайно предприятие майка извън Съюза предоставят отчети по държави, т.е. осъществяват т.нар. "local filing", когато са налице предвидените в разпоредбата условия. Тази разпоредба транспонира правилото на Приложение III, раздел II, т. 1 на Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.Нашето разбиране на разпоредбата на чл. 143ц от ДОПК и правилото на Директивата е, че те недвусмислено изискват предоставянето на отчети по държави от българските съставните предприятия, когато тази информация няма да бъде получена по друг ред.
Законът предвижда още, че съставните предприятия следва да изискат от крайното предприятие майка да им предостави цялата информация, необходима за подаване на отчета по държави със съдържанието по чл. 143ф, ал. 2 от ДОПК. Срокът за подаване на отчетите по държави е този по общия ред, предвиден в чл. 143ф, ал. 1 от ДОПК - в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП.
Тъй като едно задължение за предоставяне на отчети по държави по реда на чл. 143ц от ДОПК (local filing) би създало изключителни затруднения и непропорционална тежест за българските съставни предприятия, а от страна на НАП се предприемат всички възможни мерки за своевременното възстановяване на автоматичния обмен на информация, моля да имате предвид, че на този етап няма да бъде изисквано подаването на отчети по държави по реда на чл. 143ц от ДОПК. НАП активно търси решение съвместно със своите международни партньори за справяне с негативните последици от неоторизирания достъп и благоприятно разрешаване на този въпрос, като към този момент е постигнато споразумение с японските данъчни власти за временно отлагане на обмена на отчети по държави.
След възстановяването на автоматичния обмен на информация отчетите по държави, включително за предходни отчетни данъчни години, ще бъдат обменени по линия на международното административно сътрудничество и автоматичния обмен на информация между България и Япония. Ако поради непредвидени обстоятелства се наложи промяна в този подход, съставните предприятия ще бъдат своевременно уведомени и ще получат подробни указания за действията, които следва да предприемат.
По поставените първи и втори въпрос, следва да имате предвид, че посоченият в запитването подход на ......... във връзка с подаването на уведомления по чл. 143ш от ДОПК за 2020 г. и 2021 г., посочвайки .......... като предоставящо информация предприятие, е правилен. Както бе изяснено по-горе, отчетите по държави, включително тези за предходни отчетни данъчни години, ще бъдат получени по линия на автоматичния обмен на информация от страна на Япония.
По трети въпрос за разликата в описанието на колона "Legal instrument", следва да имате предвид, че по същество това отразява периода, от който са активирани двустранните връзки за автоматичния обмен на информация съгласно Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държавимежду посочените юрисдикции. "CbC MCAA activated" отразява първата година, за която се обменя информация за отчети по държави съгласно Споразумението (2016 г.), "CbC MCAA activated - Effective for taxable periods starting on or after ..." съответства на някоя следваща година, а "EU Directive 2016/881/EU" индикира, че обменът на информация се извършва на основание европейската Директива.
В запитването са поставени въпроси относно прилагането на правилата за автоматичен обмен на отчети по държави по чл. 143т - 143щ от ДОПК, конкретно по отношение на Япония.
Описано е, че ........ е съставно предприятие, част от мултинационална група от предприятия ("МГП") ............ Крайното предприятие майка на групата е местно лице за данъчни цели на Япония (..............). ........... подава отчетите по държави на МГП ........ в Япония и попада в обхвата на дефиницията за "предоставящо информация предприятие" по § 1, т. 38 от ДР на ДОПК.
.......... е подало уведомления до българската приходна администрация по чл. 143ш, ал. 2 от ДОПК, в които е посочено, че .......... ще подаде отчет по държави от името на МГП за 2020 г. и 2021 г.
Съставното предприятие на групата .......... в Румъния (.........) е подало отчет по държави от името на МГП ......... в Румъния за 2020 г. .......... обаче не е формално определено от групата да подава отчети по държави от името на МГП по чл. 143ч, ал. 1 от ДОПК.
Посочено е разбирането, че съгласно чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК ........... следва да подава отчет по държави в България само ако е налице едно от следните условия:
- ......... не е задължено да подава отчет по държави в Япония;
- Япония има влязъл в сила международен договор, по който България е страна, но в срока за подаване на отчета по държави по чл. 143ф, ал. 1 за съответната отчетна данъчна година няма влязло в сила специално международно споразумение;
- налице е системно неизпълнение от страна на Япония, за което изпълнителният директор на НАП е уведомил ...........
Посочено е, че за крайното предприятие майка в Япония съществува задължение да подава отчети по държави в Япония и ........ не е било уведомявано от изпълнителния директор на НАП за системно неизпълнение от страна на Япония.
Счита се, че и второто условие не е изпълнено, тъй като на сайта на ОИСР (https://www.oecd.org/tax/beps/countrv-bv-countrv-exchange-relationships.htm) е видно, че Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави между България и Япония е действащо ("CbC MCAA activated").
Посочва се, че България е нереципрочна юрисдикция, а Япония не е държава членка на ЕС, поради което България изпраща отчети по държави до Япония, но не получава такива.
Желаете разяснения по следните въпроси относно правилата за автоматичния обмен на отчети по държави:
Въпрос 1: Правилен ли е бил подходът на ............ във връзка с подаването на уведомления по чл. 143ш от ДОПК за 2020 г. и 2021 г., посочвайки ........ ......... като предоставящо информация предприятие?
Въпрос 2: Следва ли ........ да подаде отчет по държави в България за 2020 г. и 2021 г. съгласно чл. 143ф от ДОПК и ако да, въз основа на кое основание?
Въпрос 3: Каква е разликата между описанието "CbC MCAA activated" и "CbC MCAA activated - Effective for taxable periods starting on or after..." при различните държави в горепосочения сайт на ОИСР под колоната "Legal instrument"? И в двата случая ли се счита, че има влязло в сила специално международно споразумение по смисъла на чл. 143ц, ал. 1, т. 2 от ДОПК? В случая с Япония фигурира текстът "CbC MCAA activated".
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП е изложено следното становище.
Общи съображения относно автоматичния обмен и чл. 143ц от ДОПК
Посочва се, че вследствие на неоторизирания достъп до данните на НАП през 2019 г. автоматичният обмен на информация, включително обменът на отчети по държави, е бил временно преустановен. Негативните последици от това престъпление засягат НАП, международните ѝ партньори и множество данъкоплатци, включително такива, които не са пряко засегнати от нерегламентирания достъп.
Една от негативните последици от преустановяването на автоматичния обмен е, че всички МГП, които нямат предоставящо информация предприятие, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на ЕС, следва да подават отчети по държави в България чрез своите български съставни предприятия. Това правило е уредено в чл. 143ц от ДОПК, като в конкретния случай е налице условието по ал. 1, т. 2 на тази разпоредба.
Посочва се, че целта на чл. 143ц от ДОПК е да гарантира, че в рамките на ЕС съставните предприятия на МГП с крайно предприятие майка извън Съюза предоставят отчети по държави (т.нар. "local filing"), когато са налице предвидените в разпоредбата условия. Тази разпоредба транспонира правилото на Приложение III, раздел II, т. 1 от Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Изложено е разбирането, че разпоредбата на чл. 143ц от ДОПК и правилото на Директивата недвусмислено изискват предоставянето на отчети по държави от българските съставни предприятия, когато тази информация няма да бъде получена по друг ред.
Законът предвижда, че съставните предприятия следва да изискат от крайното предприятие майка да им предостави цялата информация, необходима за подаване на отчета по държави със съдържанието по чл. 143ф, ал. 2 от ДОПК.
Срокът за подаване на отчетите по държави е по общия ред, предвиден в чл. 143ф, ал. 1 от ДОПК - в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП.
Посочва се, че задължение за предоставяне на отчети по държави по реда на чл. 143ц от ДОПК (local filing) би създало изключителни затруднения и непропорционална тежест за българските съставни предприятия, доколкото от страна на НАП се предприемат всички възможни мерки за своевременно възстановяване на автоматичния обмен на информация.
Уточнява се, че на този етап няма да бъде изисквано подаването на отчети по държави по реда на чл. 143ц от ДОПК. НАП активно търси решение съвместно с международните си партньори за справяне с негативните последици от неоторизирания достъп и благоприятно разрешаване на този въпрос, като към момента е постигнато споразумение с японските данъчни власти за временно отлагане на обмена на отчети по държави.
След възстановяването на автоматичния обмен на информация отчетите по държави, включително за предходни отчетни данъчни години, ще бъдат обменени по линия на международното административно сътрудничество и автоматичния обмен на информация между България и Япония.
Посочва се, че ако поради непредвидени обстоятелства се наложи промяна в този подход, съставните предприятия ще бъдат своевременно уведомени и ще получат подробни указания за действията, които следва да предприемат.
Извод: Въпреки че по чл. 143ц от ДОПК са налице предпоставки за local filing, към момента НАП няма да изисква подаване на отчети по държави по този ред, тъй като се работи за възстановяване на автоматичния обмен и е договорено временно отлагане на обмена с Япония.
По първи и втори въпрос
По първи и втори въпрос се посочва, че подходът на ......... във връзка с подаването на уведомления по чл. 143ш от ДОПК за 2020 г. и 2021 г., като е посочено .......... като предоставящо информация предприятие, е правилен.
Отбелязва се, че както е изяснено по-горе, отчетите по държави, включително тези за предходни отчетни данъчни години, ще бъдат получени по линия на автоматичния обмен на информация от страна на Япония.
Извод: Подходът при подаване на уведомления по чл. 143ш от ДОПК, с посочване на .......... като предоставящо информация предприятие за 2020 г. и 2021 г., е правилен, а отчетите по държави ще бъдат получени чрез автоматичния обмен на информация с Япония, без към момента да се изисква local filing по чл. 143ц от ДОПК.
По трети въпрос
По третия въпрос относно разликата в описанието в колоната "Legal instrument" на сайта на ОИСР се посочва, че по същество това отразява периода, от който са активирани двустранните връзки за автоматичния обмен на информация съгласно Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави между съответните юрисдикции.
"CbC MCAA activated" отразява първата година, за която се обменя информация за отчети по държави съгласно Споразумението (2016 г.).
"CbC MCAA activated - Effective for taxable periods starting on or after ..." съответства на някоя следваща година.
"EU Directive 2016/881/EU" индикира, че обменът на информация се извършва на основание Директива (ЕС) 2016/881.
Извод: Описанията "CbC MCAA activated" и "CbC MCAA activated - Effective for taxable periods starting on or after ..." обозначават от коя година е активиран обменът по Многостранното споразумение, а "EU Directive 2016/881/EU" показва, че обменът се извършва на основание Директива (ЕС) 2016/881; в случая с Япония "CbC MCAA activated" означава, че двустранните връзки за обмен по CbC MCAA са активирани, като за целите на чл. 143ц, ал. 1, т. 2 от ДОПК това представлява влязло в сила специално международно споразумение.
