НАП: Деклариране и внасяне на просрочен ДДС по специален режим извън Съюза за доставки с място на изпълнение в страната

Дружеството, което отправя запитването, предоставя услуги по спазване на европейските изисквания за регистрация за прилагане на специален режим "Внос" (IOSS) и за дължим данък върху добавената стойност (ДДС) от компании, които не са установени на територията на Европейския съюз (ЕС).

Един от клиентите на Дружеството - софтуерна компания със седалище в САЩ (Клиентът) - продава лицензи за софтуер като услуга за изтегляне от крайни клиенти в ЕС, включително България, считано от 2017 г.

За да се съобрази с европейските изисквания, Клиентът се е регистрирал доброволно в Естония за прилагане на режим извън Съюза през първото тримесечие на 2024 г. и се е съгласил да плати ретроспективно дължимия ДДС към всички държави членки на ЕС.

Поради липса на практически решения за плащане на данъка директно на отделните държави, Клиентът възнамерява да плати просрочените данъци чрез системата за обслужване на едно гише (OSS), заедно с периодичната декларация за първото тримесечие по режим извън Съюза към държавата по идентификация - Естония. Просрочените данъци са оценени на сума за продажби, извършени между 2017 г. и края на 2023 г. Дружеството е готово да предостави и отделно пълни данни за извършените от Клиента продажби при поискване.

Тъй като за плащането на просрочените данъци няма установен хармонизиран процес и плащането може да подлежи на национални правила и тълкувания, се иска потвърждение дали предлаганият процес на уреждане е подходящ.

Въпрос: Доколкото през периода 2017 г. - 2023 г. Клиентът е извършвал доставки на стоки с място на изпълнение на територията на България, които отговарят на условията за прилагане на специален режим извън Съюза, но не може да подаде справка-декларация по режима за този период, тъй като същият предхожда регистрацията му за прилагането на режима, как следва да процедира, за да декларира тези доставки и да внесе дължимия в страната ДДС?

Въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище:

От запитването е видно, че Клиентът - софтуерна компания, установена по седалище и адрес на управление извън ЕС, е извършвал за периода 2017 г. - 2023 г. доставки на лицензи за софтуер с място на изпълнение на територията на страната. За тези доставки би бил приложим специалният режим извън Съюза, ако Клиентът бе регистриран за прилагането на този режим в държава членка на ЕС съгласно чл. 359 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, транспониран в националното законодателство с чл. 152, ал. 2 от ЗДДС.

Тъй като Клиентът се е регистрирал в Естония за прилагане на режима извън Съюза едва в началото на 2024 г., за него е било налице основание за регистрация:

• по чл. 97б, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 1 януари 2015 г. до 30.06.2021 г.) - чрез подаване на заявление за регистрация не по-късно от 10-ия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка, или
• по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС (в сила от 1 юли 2021 г.) - чрез подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок преди датата, на която ДДС за първата, извършена от него облагаема доставка, става изискуем.

В ЗДДС не е предвидена възможност за регистрация за целите на облагането с ДДС със задна дата, поради което при подаване на заявление за регистрация по закона регистрацията има действие само за в бъдеще.

Едновременно с това, доколкото извършените от Клиента в миналото доставки с място на изпълнение на територията на страната са само доставки, които биха могли да попаднат в обхвата на режима извън Съюза, а Клиентът вече е регистриран за прилагане на този режим в друга държава членка, понастоящем регистрация по чл. 97б, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 1 януари 2015 г. до 30.06.2021 г.) или по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС (в сила от 1 юли 2021 г.) не би била възможна, тъй като основанието за такава регистрация вече не е налице.

Извод: Клиентът е следвало да се регистрира по чл. 97б, ал. 1 или по чл. 96, ал. 9 от ЗДДС в съответните периоди, но понастоящем регистрация със задна дата или нова регистрация на тези основания не е възможна.

С оглед на това, че Клиентът не се е регистрирал в срок по ЗДДС за извършените от него доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната през периода 2017 г. - 2023 г., нито е бил регистриран за прилагане на специалния режим извън Съюза през този период, се приема за допустимо Клиентът да декларира доставките на услуги с място на изпълнение на територията на страната, извършени през периода 2017 г. - 2023 г., в подадената справка-декларация за прилагане на специален режим извън Съюза в държавата членка по идентификация за следващ данъчен период, през който вече е регистриран за прилагането на режима.

Този подход се приема като приемлив с оглед насърчаване на доброволното изпълнение на данъчните задължения, макар и несвоевременно, както и предвид обстоятелството, че е свързан с минимални административни разходи за установяване на данъчното задължение и събиране на данъка и че ще бъде реализиран по инициатива на данъкоплатеца.

Извод: Допустимо е Клиентът да декларира дължимия за периода 2017 г. - 2023 г. ДДС по доставките с място на изпълнение в България чрез справка-декларация по специалния режим извън Съюза за следващ данъчен период, през който вече е регистриран по този режим в държавата членка по идентификация.

Когато Клиентът декларира дължимия ДДС за периода 2017 г. - 2023 г. в подадената справка-декларация за прилагане на специален режим извън Съюза за някой следващ данъчен период, той следва да уведоми компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София за извършеното деклариране и внасяне на просрочения ДДС на e-mail: td_sofia_grad@ro22.nra.bg, като посочи детайлна информация относно:

• размера на просрочения данък, дължим на страната като държава членка по потребление;
• данъчния период, за който данъкът е дължим, като се има предвид, че на основание чл. 87, ал. 2 от ЗДДС данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец;
• входящия номер на справка-декларацията за прилагане на специален режим извън Съюза, с която е деклариран просроченият ДДС, и данъчния период, за който се отнася същата.

Извод: Клиентът трябва да подаде уведомление до ТД на НАП София по e-mail с конкретни данни за размера на просрочения данък, съответните месечни данъчни периоди и справка-декларацията по режима извън Съюза, с която е деклариран този данък.

На основание чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за невнесения в срок ДДС, дължим за периода 2017 г. - 2023 г., Клиентът дължи лихви, определени по реда на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Въз основа на подаденото от Клиента уведомление орган по приходите следва да установи с протокол размера на дължимата от него лихва и да го уведоми за този размер.

Клиентът има задължението да внесе дължимата лихва по сметка в Българска народна банка (БНБ) за приходи от данъци на Националната агенция за приходите с IBAN BG88 BNBG 9661 8000 1950 01.

При извършване на превода следва да се има предвид, че размерът на дължимата лихва, платим към Република България извън процедурата за опростеното обслужване на едно гише, както и банковата сметка, по която следва да постъпи плащането, са в български лева. При нареждане на плащането в различна валута се препоръчва да се вземе предвид обменният курс на БНБ, в която е разкрита посочената сметка, тъй като по този курс плащането ще бъде превалутирано в национална валута.

Извод: Клиентът дължи лихва за просрочения ДДС за периода 2017 г. - 2023 г., която се определя от орган по приходите с протокол и се заплаща по посочената сметка в БНБ в български лева.

Допълнително се посочва, че органите на НАП могат да упражнят правомощията си и да осъществят данъчен контрол по реда на ДОПК относно коректното определяне от Клиента на дължимите към Република България ДДС и лихва за несвоевременно внесения данък.

Извод: НАП запазва правото си да извърши данъчен контрол по ДОПК относно правилното определяне и внасяне на ДДС и лихвите от Клиента.