НАП: Вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 ЗДДС при внос на стоки от трета страна през друга държава членка

Изх. №20-00-263

23.06.2021 г.

ЗДДС- чл. 13, ал. 1

ЗДДС - чл. 13, ал. 3

ЗДДС - чл. 13, ал. 6

ЗДДС - чл. 17, ал. 1

ЗДДС - чл. 99

ЗДДС - чл. 124

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

"XYZ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Дружеството поръчва стока от Китай, за която доставчиците издават проформа фактура и същата се плаща на два транша. Вносът на стоката е от Китай, като същата се обмитява в Германия от особен митнически агент, където минава т. нар. custom clearance и пристига в България без митническа декларация. Транспортът до България е за сметка на "XYZ" ЕООД и е включен във фактурата за доставка. Стоката се доставя от UPS в складовата база на дружеството без никакви транспортни документи. Получената пратка е в кашони с товарителници, издадени от германска фирма. "XYZ" ЕООД няма данни и документи/доказателства за това, че в Германия е издадена митническа декларация и съответно са начислени и платени необходимите митнически задължения (мито и ДДС).

Дружеството многократно е правило опити да получи от китайските контрагенти придружителни документи, но същите са останали безуспешни.

Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се начисли и плати ДДС в България, предвид това, че"XYZ" ЕООДне е регистрирано за целите на ДДС в Германия и няма данни и не може да получи такива, че е платено необходимото ДДС в Германия?

2. Какъв е срока за самоначисляване на ДДС? За извършения внос на територията на ЕС, необходимо ли е документално доказване?

Предвид това, че в отправеното от Вас запитване поставените въпроси са най-общи (хипотетичен) и не са изложени конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане, изразявам следното принципно становище:

По първии втори въпрос

В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), като същевременно следва да се има предвид, че в ЗДДС са предвидени и изключения, които са регламентирани в чл. 13, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дадена доставка на стоки, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;

2. предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;

3. възмездност на придобиването;

4. транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка;

5. придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, по аргумент от чл. 99, ал. 1 от ЗДДС.

Осъществяването на облагаеми вътреобщностни придобивания може да има различни последици, в зависимост от това дали придобиващият е регистрирано по ЗДДС лице или не.

Ако придобиващият не е регистрирано по ЗДДС лице и от конкретното ВОП за същия не възниква задължение за регистрация по ЗДДС, то осъществяването на вътреобщностни придобивания участва при формиране на оборот за задължителна регистрация по чл. 99 от ЗДДС и не възниква задължение за начисляване на данък за ВОП.

Ако придобиващият е регистрирано по ЗДДС лице, при осъществяване на ВОП за него възниква задължение за начисляване на данък по ВОП.

Доколкото съгласно изложеното в запитването, доставчиците са лица, установени в трета страна (Китай) и в случай, че същите не са регистрирани лица за целите на ДДС в друга държава членка, нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС не е приложима.

Според ал. 3 на чл. 13 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Най-общо тази хипотеза се отнася за движение на стоки вътре в рамките на предприятието.

Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава-членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната.

ВОП по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС е налице и в случаите, при които регистрирано в друга държава членка лице транспортира (само или чрез трето лице) собствените си стоки от територията на държавата членка до територията на страната, където ги складира и в последствие ги продава или ги използва за нуждите на икономическата си дейност, осъществявана на територията на страната.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДСпредвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.

Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;

2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;

3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;

4. транспортът е от или за сметка на лицето;

5. лицето - придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.

В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.

Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето - придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.

Това вътрешно движение на стоки, представлява облагаемо ВОП по смисъла на ЗДДС, т.е. за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС, а за нерегистрираните се натрупва облагаем оборот от ВОП, съответно възниква задължение за регистрация на основание и при условията на чл. 99 от ЗДДС.

В случаите, при които едно данъчнозадължено лице е отчело ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС във връзка с трансфер на стоките от държавата членка на вноса, където стоките са внесени от или за сметка на лицето, до територията на страната, в държавата членка на вноса може да не е декларирана ВОД за тези стоки. При осъществяване на данъчния контрол това не следва да поставя под съмнение законосъобразността на отчетеното от лицето ВОП, в случай че лицето притежава документи за осъществен от негово име или за негова сметка внос на стоките на територията на друга държава членка и съответните транспортни документи.

По силата на чл. 9, ал. 6 от ППЗДДС в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.

Следва да се има пречвид, че за доказването на ВОП по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС са допустими всички относими доказателства и доказателствени средства, предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), като такива могат да бъдат например транспортни документи, търговски договори, търговска кореспонденция, съобщения за изпращане на стоките и други документи, удостоверяващи, че стоката е достигнала до местоназначението си и е предадена във владение на получателя.

Предвид цитираната нормативна уредба, в настоящия случай са възможни множество хипотези, част от които са следните:

- при положение, че представителят пред митницата в Германия не извършва вноса на стоките за сметка на дружеството ("XYZ" ЕООД), то трансферирането на стоки от територията на държава-членка до територията на страната не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба;

-в случай, че доставчикът не е регистрирано лице в държава-членка, въпреки че стоката се транспортира от територията на държава-членка до територията на страната,не е налице ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС;

- при кумулативно изпълнение на условията на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, получаването на стоката ще се счита за ВОП и на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол;

- ако доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и стоката се транспортира от територията на държава-членка до територията на страната,е налице ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДСи на основание чл. 117, ал.1, т. 1 от закона възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол.

Във връзка с изложеното по-горе, ако е налице някоя от хипотезите на чл. 13 от ЗДДС, дължимият данък се начислява от придобиващото лице с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл. 63 от ЗДДС.

Облагането на вътреобщностното придобиване, в т.ч. място на изпълнение, данъчно събитие, изискуемост на данъка и данъчна основа, е регламентирано в Част четвърта на ЗДДС "Облагане на вътреобщностното придобиване", съответно чл. 62 - 64.

По силата на чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване е изискуем от лицето, което извършва придобиването, като начисляването на данъка се извършва с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, и съдържа реквизитите, подробно изложени в ал. 2 на същата норма.

На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.

Като вид данъчен документ издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва задължително да намери отражение в дневника за продажби, като бъде включен с код на документ (09), а данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:

- колона 13 - Данъчна основа на вътреобщностните придобивания

- колона 15 - Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС.

По този начин размерът на данъка се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

За пълнота на изложението Ви уведомяваме, че относно правната регламентация на вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС е издадено общо становище изх. № 91-00-241 от 04.06.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, което може да се намери в интернет страницата на Националната агенция за приходите www.nap.bg.

Отделно от горното Ви обръщам внимание, че за възникнали търговски отношения между частно правни субекти, Националната агенция за приходите не би могла да играе ролята на арбитър в спорове от такъв характер. Доказателствата, относно извършването или получаването на конкретна доставка, са в тежест на лицата, посочени като контрагенти по същата.