НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи от свободна професия на чуждестранно физическо лице, упражнявана на територията на България

Вх.№ 94-А-102 / 17.02.2015 ЦУ на НАП 80 Коментирай
Определя се приложимото осигурително и данъчно законодателство за български гражданин, упражняващ свободна професия като самоосигуряващо се лице в България при трансгранична ситуация с Испания. Прилага се българското осигурително право (КСО, ЗЗО) и ЗДДФЛ за доходите от източник в България, с ред за формиране на данъчната основа, деклариране и издаване на удостоверение за внесен данък.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9859 3099

Изх. № 94-А-102

Дата: 13.03.2015 год.

ЗДДФЛ,чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 10, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 29

ЗДДФЛ, чл. 30;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 55;

ЗДДФЛ, чл. 58;

ЗДДФЛ,чл. 64, ал. 3;

ЗДДФЛ, чл. 64, ал. 4.

Относно: приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо гражданин на България, който полага труд на територията на България в качеството на самоосигуряващо се лице

Във връзка с Ваше писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 94-А-102/17.02.2015 г., Ви уведомявам следното:

След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). В конкретния случай, въпреки че самоосигуряващото се лице е гражданин на държавата-членка в която е положен труда (България) считаме, че е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че се пресичат граници на държави-членки по повод на трудова активност (България - Испания - България - Испания).

Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Това означава, че за периода през който е налице единствено самостоятелна трудова заетост на територията на България, самоосигуряващо се лице е подчинено на българското законодателство в сферата на социалната сигурност, а задължителните осигурителни вноски (както дължимите авансово, така и окончателните върху годишния осигурителен доход) се внасят съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Освен това самоосигуряващите се лица са длъжни да представят пред Националната агенция за приходите данни с декларация образец № 1 в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните и да декларират общият размер на сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски чрез подаване на декларация образец № 6 - еднократно до 30 април за предходната календарна година.

Редът за облагане доходите на физическите лица (местни и чуждестранни) е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или;

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смята поотделно за дни на пребиваване в страната) или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

С оглед изложените във Вашето запитване факти, ако центърът на Вашите жизнените интереси за 2014 г. е в Испания и не покривате поотделно нито един от останалите горепосочени критерии, Вие ще останете чуждестранно лице на България за данъчни цели за 2014 г.

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци само за придобити доходи от източници в Република България. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната.

От изложената в писмото Ви изключително обща фактическа обстановка става ясно, че в периода април - август 2014 г. сте извършвали дейност в България като свободна професия, като не сте уточнили какъв е видът на дейността (доколкото не става въпрос за възнаграждения за технически услуги) и дали разполагате с определена база в страната. Предвид това следва да имате предвид, че доходите от упражняване на свободна професия чрез определена база попадат в обхвата на т.нар. "доходи от друга стопанска дейност", посочени в чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход и годишната данъчна основа се формират по реда на чл. 29 и чл. 30 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Следователно, предвид цитираната разпоредба при формирането на годишната данъчна основа се приспадат, както авансово внесените през годината задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, така и окончателните осигурителни вноски (осигурителните вноски за довнасяне, ако има такива), изчислени в Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година (образец 2004).

По силата на чл. 50 от ЗДДФЛ, придобитите от физическите лица доходи от друга стопанска дейност, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация, като се посочват в Приложение № 3 (образец 2031) на декларацията.

На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ, удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ. Следователно, удостоверението за внесения в България данък се издава от приходната администрация. Съгласно чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, образецът на удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник". Същият може да бъде намерен на интернет страницата на НАП - www.nap.bg.

ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН

ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки. Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. Съгласно чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 11(1) от регламента, лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16), при наличие на трансгранична ситуация, т.е. пресичане на граници между държави, прилагащи регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.

В конкретния случай, въпреки че самоосигуряващото се лице е гражданин на държавата-членка, в която е положен трудът (България), е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от пресичане на границите на държави-членки по повод на трудова активност (България - Испания - България - Испания).

Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.

Това означава, че за периода, през който е налице единствено самостоятелна трудова заетост на територията на България, самоосигуряващото се лице е подчинено на българското законодателство в сферата на социалната сигурност. Задължителните осигурителни вноски - както дължимите авансово, така и окончателните върху годишния осигурителен доход - се внасят съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Самоосигуряващите се лица са длъжни да представят пред Националната агенция за приходите данни с декларация образец № 1 в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, и да декларират общия размер на сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски чрез подаване на декларация образец № 6 - еднократно до 30 април за предходната календарна година.

Извод: За периода на самостоятелна трудова заетост в България лицето подлежи на българското осигурително законодателство и дължи осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, като подава декларации образец № 1 и № 6 в посочените срокове.

Редът за облагане доходите на физическите лица (местни и чуждестранни) е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  • което има постоянен адрес в България, или
  • което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или
  • което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  • чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, ако попада в една от горепосочените хипотези, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

С оглед изложените във запитването факти, ако центърът на жизнените Ви интереси за 2014 г. е в Испания и не покривате поотделно нито един от останалите критерии по чл. 4 от ЗДДФЛ, Вие ще останете чуждестранно лице на България за данъчни цели за 2014 г.

На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци само за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната.

От изложената в писмото фактическа обстановка се установява, че в периода април - август 2014 г. сте извършвали дейност в България като свободна професия, без да е уточнен видът на дейността (доколкото не става въпрос за възнаграждения за технически услуги) и без да е посочено дали разполагате с определена база в страната.

Доходите от упражняване на свободна професия чрез определена база попадат в обхвата на т.нар. "доходи от друга стопанска дейност", посочени в чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход и годишната данъчна основа се формират по реда на чл. 29 и чл. 30 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява:

  • с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и
  • с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Следователно, при формирането на годишната данъчна основа се приспадат както авансово внесените през годината задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, така и окончателните осигурителни вноски (осигурителните вноски за довнасяне, ако има такива), изчислени в Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година (образец 2004).

По силата на чл. 50 от ЗДДФЛ, придобитите от физическите лица доходи от друга стопанска дейност, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация, като се посочват в Приложение № 3 (образец 2031) на декларацията.

Извод: Ако за 2014 г. сте чуждестранно лице за данъчни цели и сте придобили доходи от свободна професия от източник в България (вкл. чрез определена база), тези доходи се третират като "доходи от друга стопанска дейност", облагат се по реда на чл. 14, чл. 29 и чл. 30 от ЗДДФЛ и се декларират в годишна данъчна декларация по чл. 50, в Приложение № 3, като при определяне на годишната данъчна основа се приспадат дължимите и внесени задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, както и внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски за Ваша сметка.

На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ, удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ. Следователно удостоверението за внесения в България данък се издава от приходната администрация.

Съгласно чл. 64, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДФЛ, образецът на удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник". Същият може да бъде намерен на интернет страницата на НАП - www.nap.bg.

Извод: Удостоверение за внесения в България данък по ЗДДФЛ от чуждестранно физическо лице се издава от НАП по искане на лицето, подадено в компетентната ТД на НАП, по утвърден от министъра на финансите образец, публикуван в "Държавен вестник" и достъпен на сайта на НАП.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Тспо

152
Цитат на: ХХХХХ в Днес в 15:37 " Вярно, не пише "задължително", а "работодателят отчита и:...", ама.... Все пак, можеше да пише ...

Транспортна услуга

46
Здравейте, имам следния казус фирма извършва транспортна услуга превоз на пътници на територия на България, през посредник фирма...

УП3 не прието от пенсионното , какъв е проблема им

667
Оказа се ,че проблема е че подписите за 3 еднакви     .

При неприет закон за държавния бюджет коя ще е МРЗ от януари 2026

174
ПМС 243/2025 г., също и Закон за събирането на приходи и извършването на разходи... чл. 3 ал. 2
Още от форума