Изх. №23-29-59/ 08.12.2022 г
ЗКПО - чл.195
ЗКПО - чл.12
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност писмено запитване, прието с вх. №23-29-59/23.11.2022 г., относно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
Дружеството се занимава с производство на подобрители в областта на хлебарството и сладкарството, внос на суровини и стоки за целите на производството.
Във връзка с извършваната дейност има сключен договор с "П" Молдова за тьрговско представителство, за което получава комисионна. Страните са свързани предприятия, част от голяма белгийска група.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Дължи ли се данък при източника в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат определени доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Доходи/печалбиот източник страната и съответнооблагаеми доходипо реда на ЗКПО са само определени видове доходи, изрично изброени вчл. 12от ЗКПО "Печалба и доходиот източници в Република България".
С други думи, когато става въпрос за доход в полза на чуждестранно юридическо лице, следва да се има предвид, че ако ЗКПО посочва този доход като доход с източник страната, то това следва да се разбира по един единствен начин - "този доход е облагаем в България" и обратно, ако доходът, не е сред посоченитекато доход с източник страната, той не се облага в България.
Според изложеното в запитването, българското дружеството извършва дейност, свързана с търговско представителство в полза на молдовското дружество. В приложения договор е предвидено, че под "търговско представителство" следва да се разбира следното:
А) привличане на клиенти;
Б) поддържане на взаимоотношения с клиентите;
В) придобиване на информация за пазара;
Г) продажба на продукти и услуги на възложителя.
Възнаграждението на посредника се определя на база процент от възнаграждението, което възложителят получава по сключен правно-обвързващ договор с клиент, с който възложителят е бил свързан от посредника.
В конкретната фактическа обстановка възнаграждението на посредника не попада в нито една от хипотезите на чл. 12 от ЗКПО. В тази връзка следва да проучите данъчното законодателството на тази държава доколкото в "информация за пазара" и "продажба на услуги на възложителя" не се съдържат елементи на маркетингово проучване и/или услуги от консултантско естество - хипотези за технически услуги по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗКПО.
Българското дружество е изпълнител на услуги възложени от молдовско дружество и в този смисъл е получател на доходи, а не платец т.е. не са приложими разпоредбите на част ІІІ "Данък при източника" от ЗКПО.
ЗКПО определя, че местните юридически лица се облагат с данъци в България за печалбите и доходите си от всички източници в страната и в чужбина. Когато доходът (в случая доходът реализиран от българското дружество) произтича от друга държава (Молдова), тя като държава на източника на доход в повечето случаи има право да обложи лицето за този доход.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството осъществява производство на подобрители за хлебарство и сладкарство, както и внос на суровини и стоки за това производство. Във връзка с дейността си има сключен договор с "П" Молдова за търговско представителство, за което получава комисионно възнаграждение. Страните са свързани предприятия, част от голяма белгийска група.
Въпрос: Дължи ли се данък при източника в България?
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат определени доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Доходите/печалбите от източник в страната и съответно облагаемите доходи по реда на ЗКПО са само определени видове доходи, изрично изброени в чл. 12 от ЗКПО "Печалба и доходи от източници в Република България". Когато става въпрос за доход в полза на чуждестранно юридическо лице, ако ЗКПО посочва този доход като доход с източник в страната, това означава, че този доход е облагаем в България. Обратно, ако доходът не е сред посочените като доход с източник в страната, той не се облага в България.
Според изложеното в запитването българското дружество извършва дейност по търговско представителство в полза на молдовското дружество. В приложения договор е предвидено, че под "търговско представителство" се разбира:
- А) привличане на клиенти;
- Б) поддържане на взаимоотношения с клиентите;
- В) придобиване на информация за пазара;
- Г) продажба на продукти и услуги на възложителя.
Възнаграждението на посредника се определя като процент от възнаграждението, което възложителят получава по сключен правнообвързващ договор с клиент, с който възложителят е бил свързан чрез посредника.
В конкретната фактическа обстановка възнаграждението на посредника не попада в нито една от хипотезите на чл. 12 от ЗКПО. В тази връзка следва да се проучи данъчното законодателство на Молдова, доколкото в "информация за пазара" и "продажба на услуги на възложителя" не се съдържат елементи на маркетингово проучване и/или услуги от консултантско естество - хипотези за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО.
Българското дружество е изпълнител на услуги, възложени от молдовското дружество, и в този смисъл е получател на доходи, а не платец. Поради това не са приложими разпоредбите на част III "Данък при източника" от ЗКПО.
ЗКПО предвижда, че местните юридически лица се облагат с данъци в България за печалбите и доходите си от всички източници в страната и в чужбина. Когато доходът, в случая доходът, реализиран от българското дружество, произтича от друга държава (Молдова), тя като държава на източника на доход в повечето случаи има право да обложи лицето за този доход.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: В разглежданата фактическа обстановка за българското дружество не възниква задължение за удържане и внасяне на данък при източника по реда на част III "Данък при източника" от ЗКПО в България.
