ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-178/10.04.2023 г.
Излагате следната фактическа обстановка:
За 2021 г. сте подали приложение № 4 с годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран облагаем доход от наем на недвижимо имущество.
Подали сте и декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, но не сте получили възстановяване на данъка и поради това считате, че не Ви е признато данъчното облекчение за деца. Не знаете причината, поради която не е признато облекчението, но предполагате, че е защото сте чуждестранно лице.
Тази година при направена справка в клон на НАП са Ви разяснили, че като чуждестранно лице следва да подавате друга декларация.
Поставени са следните въпроси:
1. Какво е основанието, поради което не Ви е признато данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ?
2. Каква декларация следва да се подаде, при условие че сте чуждестранно лице?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
След извършена справка в информационната система на Национална агенция за приходите (НАП) се установи, че имате подадена за 2021 г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран облагаем доход по чл. 31 от ЗДДФЛ - наем на недвижимо имущество в приложение № 4.
Не е подадено приложение № 10 "Ползване на данъчни облекчения".
Подаването на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ не е достатъчно, за да се ползва данъчното облекчение за деца.
С оглед липсата на заявено ползване с попълване и подаване на приложение № 10 към ГДД, не е генерирано в системата такова облекчение и не е отразено в част IV, ред 2 на образец 2001.
В запитването посочвате, че сте чуждестранно лице за Р България, но не посочвате държавата, на което сте местно лице за данъчни цели.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. На основание чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество са от източник в България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в страната.
Декларираният от Вас доход от наем следва да се третира като доход от източник в страната и съответно подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
В съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък.
Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи от наем и е в размер на 10 на сто (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ). Предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 4 от същия закон следва да се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на наема. В същия срок предприятието е задължено да посочи дължимия данък в декларацията по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ.
След проверка в информационната система, съгласно предоставена информация от платците на доходи в справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, се установи, че лицето платец на декларирания от Вас доход за 2021 г. и 2022 г. е предприятие.
При тази фактическа обстановка, предприятието изплатило дохода, следва да извърши корекция на подадените за 2021 г. и 2022 г. декларации по чл. 55 от закона, като коригира в увеличение удържания данък, предвид изискването на чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ за облагане на брутната сума на дохода от наем, изплатен на чуждестранно лице.
Във Вашия случай подадената ГДД за 2021 г. е некоректна поради факта, че не сте местно за страната лице за данъчни цели.
След корекция на подадените за 2021 г. и 2022 г. от платеца на дохода декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и довнасяне на пълния размер на данъка, Вие ще можете да коригирате ГДД за 2021 г. в посока заличаване на декларираните данни. Корекцията се прави с подаване на искане по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) към ТД на НАП ......
Данъчните облекчения, предвидени в ЗДДФЛ, се ползват от сумата от годишните данъчни основи на доходите по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ. Това са доходите, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа.
Ползването на правото на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ имат само местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Европейското икономическо пространство (ЕИП).
ЕИП обединява държавите - членки на ЕС и трите членуващи в ЕИП държави от ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия).
Физическите лицата, които получават доход, подлежащ на облагане с окончателен данък нямат правна възможност да ползват данъчни облекчения, освен ако не приложат нормата на чл. 37а от ЗДДФЛ за преизчисляване на данъка.
В чл. 37а от ЗДДФЛ е предвидено изключение за чуждестранните лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, като е дадена възможност за преизчисляване на окончателен данък по чл. 37 от същия закон.
Преизчисляването на окончателния данък се извършва с подаване на ГДД по чл. 50, приложение № 12 и приложението за вида на дохода, съответно приложение № 10 при ползване на данъчни облекчения.
Ако сте местно лице на държава, която не е страна членка на ЕС или ЕИП, не можете да ползвате правото по чл. 37а от ЗДДФЛ, както и правото на данъчно облекчение по чл. 22в от същия закон.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: За 2021 г. сте подали годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 4, в което сте декларирали облагаем доход от наем на недвижимо имущество. Подали сте и декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, но не сте получили възстановяване на данъка и считате, че не Ви е признато данъчното облекчение за деца. Не знаете причината, но предполагате, че е поради това, че сте чуждестранно лице. При справка в офис на НАП Ви е разяснено, че като чуждестранно лице следва да подавате друга декларация.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какво е основанието, поради което не Ви е признато данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Каква декларация следва да се подаде, при условие че сте чуждестранно лице?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изразено следното становище.
След справка в информационната система на НАП е установено, че за 2021 г. имате подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран облагаем доход по чл. 31 от ЗДДФЛ - наем на недвижимо имущество, в приложение № 4. Не е подадено приложение № 10 "Ползване на данъчни облекчения". Подаването само на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ не е достатъчно, за да се ползва данъчното облекчение за деца. Поради липса на заявено ползване чрез попълване и подаване на приложение № 10 към годишната данъчна декларация, в системата не е генерирано такова облекчение и то не е отразено в част IV, ред 2 на образец 2001.
Извод: Данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ не Ви е признато, тъй като към годишната данъчна декларация за 2021 г. не е подадено приложение № 10 "Ползване на данъчни облекчения", а подаването само на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ не е достатъчно за ползване на облекчението.
В запитването посочвате, че сте чуждестранно лице за Република България, но не посочвате държавата, на която сте местно лице за данъчни цели. Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. На основание чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество са от източник в България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в страната. Декларираният от Вас доход от наем следва да се третира като доход от източник в страната и подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи от наем и е в размер на 10 на сто - чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 4 от закона се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на наема. В същия срок предприятието е задължено да посочи дължимия данък в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
След проверка в информационната система, въз основа на информацията от платците на доходи в справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, е установено, че платец на декларирания от Вас доход за 2021 г. и 2022 г. е предприятие. При тази фактическа обстановка предприятието, изплатило дохода, следва да извърши корекция на подадените за 2021 г. и 2022 г. декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, като коригира в увеличение удържания данък, предвид изискването на чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ за облагане на брутната сума на дохода от наем, изплатен на чуждестранно лице.
Във Вашия случай подадената годишна данъчна декларация за 2021 г. е некоректна, тъй като не сте местно за страната лице за данъчни цели. След корекция на подадените за 2021 г. и 2022 г. от платеца на дохода декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и довнасяне на пълния размер на данъка, Вие ще можете да коригирате годишната данъчна декларация за 2021 г. в посока заличаване на декларираните данни. Корекцията се извършва с подаване на искане по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към компетентната териториална дирекция на НАП.
Извод: Като чуждестранно лице, получаващо доход от наем от предприятие, доходът Ви подлежи на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, който се удържа и внася от платеца и се декларира по чл. 55 от ЗДДФЛ; след корекция на декларациите по чл. 55 и довнасяне на данъка Вие следва да поискате корекция на подадената от Вас годишна данъчна декларация за 2021 г. по реда на чл. 103 от ДОПК.
Данъчните облекчения по ЗДДФЛ се ползват от сумата от годишните данъчни основи на доходите по чл. 25, чл. 30, чл. 32, чл. 34 и чл. 36 от ЗДДФЛ, тоест от доходите, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа. Право на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ имат само местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Европейското икономическо пространство (ЕИП). ЕИП обединява държавите - членки на ЕС и трите държави от ЕАСТ, членуващи в ЕИП - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Физическите лица, които получават доход, подлежащ на облагане с окончателен данък, нямат правна възможност да ползват данъчни облекчения, освен ако не приложат нормата на чл. 37а от ЗДДФЛ за преизчисляване на данъка. В чл. 37а от ЗДДФЛ е предвидено изключение за чуждестранните лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, като им е дадена възможност за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 от ЗДДФЛ. Преизчисляването на окончателния данък се извършва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение № 12 и приложението за вида на дохода, съответно приложение № 10 при ползване на данъчни облекчения.
Ако сте местно лице на държава, която не е държава - членка на ЕС или ЕИП, не можете да ползвате правото по чл. 37а от ЗДДФЛ, както и правото на данъчно облекчение по чл. 22в от същия закон.
Извод: Данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ и преизчисляване на окончателния данък по чл. 37а от ЗДДФЛ могат да ползват само местни лица и чуждестранни лица, местни за държава - членка на ЕС или ЕИП; ако сте местно лице на държава извън ЕС/ЕИП, нямате право нито на преизчисляване по чл. 37а, нито на облекчение по чл. 22в.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не може да бъде противопоставяно по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установят различни факти.
