ОТНОСНО: Вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-244 от 04.10.2021 г., относно вътреобщностно придобиване на стоки, поставени в митнически склад под режим отложено плащане на акциз по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Видно от изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице извършва вътреобщностно придобиване на акцизни стоки от Гърция. Стоките са превозени на 26 и 27-ми август 2021 г. със собствен транспорт и се доставят до данъчен склад на "П" ООД, регистрирано лице по ЗДДС с номер BG....... (номер на лицензиран складодържател: BG....., номер на данъчен склад: BG......), където в последствие се облепят с бандероли и се освобождават за потребление.
За вътреобщностното придобиване (ВОП), фирмата има инвойс фактури от гръцкия доставчик - регистрирано лице в Гърция и съставя протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС със същите дати, като за данъчна основа посочва сумата по инвойс фактурите.
Данъчният складодържател заплаща дължимия акциз, заявява бандеролите и ги облепя, издава данъчен акцизен документ на "М" ООД с дата 16.09.2021 г., когато стоките са освободени за потребление и когато дружеството заплаща дължимия акциз на данъчния склад.
Във връзка с изложеното по-горе са поставени следните въпроси:
1. Кога следва да бъде включен платеният акциз към данъчната основа при ВОП?
2. Следва ли да се анулира съставеният вече протокол по чл. 117, ал. 4 от закона и да се издаде нов, където данъчната основа да бъде увеличена с размера на платения акциз?
3. При последващи доставки, когато ВОП на стоките и плащането на акциза и получаването на акцизен данъчен документ за него се осъществяват в различни данъчни периоди, кога следва да се добавя стойността на акциза към данъчната основа за облагане на вътреобщностното придобиване (ВОП)?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 64, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчната основа при вътреобщностно придобиване се определя по реда на чл. 26 от с.з. Съгласно ал. 3 на същата законова разпоредба, в данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани.
Ето защо, в данъчната основа на извършеното от българското дружество вътреобщностно придобиване на акцизни стоки следва да се включи акциза (ако има такъв), дължим и платен в държавата членка, от която са транспортирани стоките.
На основание чл. 19, ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, в данъчната основа по чл. 64 от материалния закон не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на закона за акцизите и данъчните складове.
Във връзка с изложеното по-горе и фактическата обстановка на запитването, на основание чл. 19, ал. 6 от ППЗДДС във връзка с чл. 64, ал. 1 от закона в данъчната основа на извършеното от дружеството вътреобщностно придобиване на акцизни стоки от Гърция, не следва да бъде включен размерът на платения от дружеството акциз към акцизния складодържател на данъчния склад на територията на страната, където са били вложени стоките под режим на отложено плащане на акциз по реда и условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Представеното запитване се отнася до вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които са поставени в митнически (данъчен) склад под режим отложено плащане на акциз.
Фактическата обстановка е следната: представляваното от запитващия юридическо лице извършва вътреобщностно придобиване на акцизни стоки от Гърция. Стоките са превозени на 26 и 27 август 2021 г. със собствен транспорт и се доставят до данъчен склад на "П" ООД, регистрирано лице по ЗДДС с номер BG......., с номер на лицензиран складодържател BG..... и номер на данъчен склад BG......, където впоследствие се облепят с бандероли и се освобождават за потребление.
За вътреобщностното придобиване дружеството разполага с инвойс фактури от гръцкия доставчик - регистрирано лице в Гърция, и съставя протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС със същите дати, като за данъчна основа посочва сумата по инвойс фактурите.
Данъчният складодържател заплаща дължимия акциз, заявява бандеролите и ги облепя, като издава данъчен акцизен документ на "М" ООД с дата 16.09.2021 г., когато стоките са освободени за потребление и когато дружеството заплаща дължимия акциз на данъчния склад.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Кога следва да бъде включен платеният акциз към данъчната основа при ВОП?
Въпрос 2: Следва ли да се анулира съставеният вече протокол по чл. 117, ал. 4 от закона и да се издаде нов, където данъчната основа да бъде увеличена с размера на платения акциз?
Въпрос 3: При последващи доставки, когато ВОП на стоките и плащането на акциза и получаването на акцизен данъчен документ за него се осъществяват в различни данъчни периоди, кога следва да се добавя стойността на акциза към данъчната основа за облагане на вътреобщностното придобиване (ВОП)?
Правен анализ
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при вътреобщностно придобиване се определя по реда на чл. 26 от същия закон.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, в данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки се включва и дължимият или платеният акциз за стоките в държавата членка, от която са изпратени или транспортирани.
От това следва, че в данъчната основа на извършеното от българското дружество вътреобщностно придобиване на акцизни стоки следва да се включи акцизът (ако има такъв), който е дължим и платен в държавата членка, от която са транспортирани стоките.
На основание чл. 19, ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, в данъчната основа по чл. 64 от ЗДДС не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз по реда и при условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
С оглед на изложеното и на фактическата обстановка по запитването, на основание чл. 19, ал. 6 от ППЗДДС във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, в данъчната основа на извършеното от дружеството вътреобщностно придобиване на акцизни стоки от Гърция не следва да бъде включен размерът на платения от дружеството акциз към акцизния складодържател на данъчния склад на територията на страната, където стоките са били вложени под режим отложено плащане на акциз по реда и условията на Закона за акцизите и данъчните складове.
Извод: При вътреобщностното придобиване на акцизни стоки, поставени под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад на територията на страната, платеният в България акциз към акцизния складодържател не се включва в данъчната основа по чл. 64 от ЗДДС, поради което не възниква задължение за включването му към данъчната основа, нито за анулиране и преиздаване на протокола по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС с увеличена данъчна основа, нито за последващо добавяне на този акциз към данъчната основа в различен данъчен период.
Заключителни бележки
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените въпроси. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Обвързващата сила на становището по чл. 17, ал. 3 от ДОПК е налице само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена в евентуално производство по ДОПК.
