ОТНОСНО:Прилагане на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-6/21.07.2023 г., относно прилагане на ЗМДТ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В Община П постъпват много искания за изготвяне на данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодека (ДОПК), необходими за прехвърлителни сделки за имоти, които по скица (издадена от Службата по геодезия, кадастър и картография) са с трайно предназначение на територията - земеделска. Същите имат определена категория, но са с начин на трайно ползване - напоителен канал, язовир, дига, водоем, хидромелиоративно съоръжение, полски път, ведомствен път, овраг, промойна и др., който начин на трайно ползване не е посочен в чл. 20 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Посочвате, че въпросните имоти са необлагаеми по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като са земеделски (по скица) и за тях няма подадени данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ, на база на които да се издаде данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Според Вас, за да се издаде данъчна оценка като за земеделска земя е необходимо начинът на трайно ползване на имота да бъде един от посочените в ЗМДТ, а именно - трайно насаждение. Посочвате, че за да се издаде данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДПОК е необходимо или имотът да е облагаем и деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, или имотът да е земеделска земя с начин на трайно ползване трайно насаждение - нива, ливада, пасище. Посочените имоти не попадат в нито един от тези два варианта. Имотите са необлагаеми, защото са земеделски, но в същото време начинът на трайно ползване е различен от тези, за които може да се изготви данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Поставени са следните въпроси:
1. Как да бъде издадена данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за имот с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - напоителен канал, язовир, дига, водоем, хидромелиоративно съоръжение, полски път, ведомствен път, овраг, промойна и др.?
2. Следва ли да се подават декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за имоти с начин на трайно ползване язовир, водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт, промойна и др., които по скица са с трайно предназначение на територията - земеделска?
3. Следва ли да се подават декларации но чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на имоти с начин на трайно ползване: язовир, водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт и др., които по скица от кадастър са с трайно предназначение на територията, различно от земеделска?
4. По какъв начин да бъде издадена данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за имоти, които не подлежат на деклариране и облагане и в същото време са земеделски с начин на трайно ползване, различен от посочения в ЗМДТ - трайно насаждение, нива, ливада и пасище?
5. Какъв е начинът за изчисляване на прилежащия терен към недвижим имот?
6. Какво се включва в квадратурата на земята, която ще се облага с данък върху недвижимите имоти, в случаите когато не може да бъде определен застроеният двор?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори, трети и четвърти въпрос:
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Според определението на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
"Язовир" със съдържанието на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ е "поземлен имот, покрит с вода". Това понятие се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, напр. чл. 39, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения - 3140 Язовир (Приложение № 3 към наредбата).
Според отменения Единен класификатор на основните средства, издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г. язовирите с насипни и масивни стени са "съоръжения".
Язовирите са "съоръжения" с код 2152 и според т. 2 от Обяснителните бележки към Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със Заповед № РД-07-01/5.01.2001 г. на председателя на НСИ и Закона за водите (чл. 13, ал. 1, т. 1).
С оглед на изложеното, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които "язовир" се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
В допълнение на посоченото водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт, промойна и др. ще се облагат с данък върху недвижимите имоти единствено ако са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и не попадат в изключенията регламентирани в чл. 10, ал. 2 - ал. 4 от ЗМДТ.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, язовирите попадат в обхвата на чл. 8, т. 6 от ЗУТ като имоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
Земята, върху която е разположен язовирът, не би могла да бъде определена като "земеделска", ако се изхожда от основното определение, дадено от чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), според която земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В т. 4 на същата разпоредба изрично е посочено, че не са земеделски земи тези, които са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, което е и друг аргумент, че язовирът като напоителна система не е земеделска земя.
От посоченото определение следва, че за да бъде третирана дадена земя като земеделска, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - да е предназначена за земеделско производство и да е разположена извън урбанизираните територии.
Информация за вида на конкретен имот (урегулиран, земеделски, горски и пр.) се получава от страницата (т. 5) от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, която се попълва служебно от съответната служба на общината или общинската служба по земеделие и гори.
Данъчната оценка на земи, които са "земеделски" по смисъла на чл. 2 от ЗСППЗЗ, се определя в съответствие с нормите на чл. 19 - чл. 21 от Приложение № 2 на ЗМДТ. За определяне на данъчната оценка на земеделски земи, които не са обработваеми и нямат категория, се използва коефициента от чл. 20, т. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ, за "пасища, категория Х". Поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които не са разположени в урбанизирани, горски или земеделски територии, се оценяват по реда на чл. 13 от Приложение № 2 към ЗМДТ.
В този смисъл са изразени становища от зам. изпълнителния директор на НАП с № 24-39-116/20.10.2016 г. и № ЕП-1536/06.02.2019 г. и от изпълнителния директор на НАП с № 24-33-24/01.02.2007 г., публикувани на страницата на НАП www.nra.bg, "Въпроси и отговори".
По пети и шести въпрос:
Дефиницията на понятието "прилежащ терен" и употребено в чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ се съдържа в § 1, т. 12 от ДР на ЗМДТ. В нея са предвидени две хипотези.
В първата хипотеза прилежащият терен е застроеният двор, без да се включва застроената площ, когато допустимото застрояване е определено по закон.
Във втората хипотеза (когато допустимото застрояване не е определено по изисквания от закона ред) застроената площ се определя като площта на имота се умножи по 10%.
В запитването е посочено, че в Община П постъпват множество искания за изготвяне на данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), необходими за прехвърлителни сделки за имоти, които по скица (издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър) са с трайно предназначение на територията - земеделска. Тези имоти имат определена категория, но начинът им на трайно ползване е: напоителен канал, язовир, дига, водоем, хидромелиоративно съоръжение, полски път, ведомствен път, овраг, промойна и др., като този начин на трайно ползване не е посочен в чл. 20 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Посочено е, че тези имоти са необлагаеми по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като са земеделски (по скица) и за тях няма подадени данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ, въз основа на които да се издаде данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Според изложеното в запитването, за да се издаде данъчна оценка като за земеделска земя, е необходимо начинът на трайно ползване на имота да бъде един от посочените в ЗМДТ, а именно - трайно насаждение. Посочено е още, че за да се издаде данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, е необходимо или имотът да е облагаем и деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, или имотът да е земеделска земя с начин на трайно ползване трайно насаждение - нива, ливада, пасище. Описаните имоти не попадат в нито един от тези два варианта. Те са необлагаеми, защото са земеделски, но начинът им на трайно ползване е различен от тези, за които може да се изготви данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как да бъде издадена данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за имот с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - напоителен канал, язовир, дига, водоем, хидромелиоративно съоръжение, полски път, ведомствен път, овраг, промойна и др.?
Въпрос 2: Следва ли да се подават декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за имоти с начин на трайно ползване язовир, водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт, промойна и др., които по скица са с трайно предназначение на територията - земеделска?
Въпрос 3: Следва ли да се подават декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на имоти с начин на трайно ползване: язовир, водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт и др., които по скица от кадастър са с трайно предназначение на територията, различно от земеделска?
Въпрос 4: По какъв начин да бъде издадена данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за имоти, които не подлежат на деклариране и облагане и в същото време са земеделски с начин на трайно ползване, различен от посочения в ЗМДТ - трайно насаждение, нива, ливада и пасище?
Въпрос 5: Какъв е начинът за изчисляване на прилежащия терен към недвижим имот?
Въпрос 6: Какво се включва в квадратурата на земята, която ще се облага с данък върху недвижимите имоти, в случаите когато не може да бъде определен застроеният двор?
По първи, втори, трети и четвърти въпрос
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. "Язовир" със съдържанието на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ е "поземлен имот, покрит с вода". Това понятие се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, например чл. 39, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения - 3140 Язовир (Приложение № 3 към наредбата).
Според отменения Единен класификатор на основните средства, издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г., язовирите с насипни и масивни стени са "съоръжения". Язовирите са "съоръжения" с код 2152 и според т. 2 от Обяснителните бележки към Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със Заповед № РД-07-01/5.01.2001 г. на председателя на НСИ, както и според Закона за водите (чл. 13, ал. 1, т. 1).
С оглед на изложеното, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които "язовир" се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
Допълнително се посочва, че водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт, промойна и др. ще се облагат с данък върху недвижимите имоти единствено ако са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и не попадат в изключенията, регламентирани в чл. 10, ал. 2 - ал. 4 от ЗМДТ.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, се посочва, че язовирите попадат в обхвата на чл. 8, т. 6 от ЗУТ като имоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
Земята, върху която е разположен язовирът, не би могла да бъде определена като "земеделска", ако се изхожда от основното определение, дадено в чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), според което земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон.
В т. 4 на същата разпоредба изрично е посочено, че не са земеделски земи тези, които са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, което е и друг аргумент, че язовирът като напоителна система не е земеделска земя.
От посоченото определение следва, че за да бъде третирана дадена земя като земеделска, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки:
- да е предназначена за земеделско производство;
- да е разположена извън урбанизираните територии.
Информация за вида на конкретен имот (урегулиран, земеделски, горски и пр.) се получава от страница (т. 5) от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, която се попълва служебно от съответната служба на общината или общинската служба по земеделие и гори.
Данъчната оценка на земи, които са "земеделски" по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, се определя в съответствие с нормите на чл. 19 - чл. 21 от Приложение № 2 на ЗМДТ.
За определяне на данъчната оценка на земеделски земи, които не са обработваеми и нямат категория, се използва коефициентът от чл. 20, т. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ за "пасища, категория Х".
Поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които не са разположени в урбанизирани, горски или земеделски територии, се оценяват по реда на чл. 13 от Приложение № 2 към ЗМДТ.
Посочено е, че в този смисъл са изразени становища от заместник изпълнителния директор на НАП с № 24-39-116/20.10.2016 г. и № ЕП-1536/06.02.2019 г. и от изпълнителния директор на НАП с № 24-33-24/01.02.2007 г., публикувани на страницата на НАП www.nra.bg, раздел "Въпроси и отговори".
Извод: За имоти с начин на трайно ползване язовир, водоем, дига, канал, полски път, друг имот за движение и транспорт, промойна и др. облагането с данък върху недвижимите имоти и съответно подаването на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и издаването на данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 от ДОПК зависи от това дали са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и дали имотите не попадат в изключенията на чл. 10, ал. 2 - ал. 4 от ЗМДТ; земята, заета от язовир като напоително съоръжение, не се третира като земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, а земеделските земи се оценяват по правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ, включително с прилагане на коефициента за "пасища, категория Х" при необработваеми и некатегоризирани земи, а имоти извън урбанизирани, горски или земеделски територии се оценяват по чл. 13 от Приложение № 2 към ЗМДТ.
По пети и шести въпрос
Посочено е, че дефиницията на понятието "прилежащ терен", употребено в чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, се съдържа в § 1, т. 12 от ...
Извод: За целите на изчисляването на прилежащия терен и определянето на квадратурата на земята, подлежаща на облагане с данък върху недвижимите имоти, следва да се прилага легалната дефиниция на "прилежащ терен" по § 1, т. 12 във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ.
