НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 24-39-32
Дата: 23.04.2015 год.
ЗДДС, чл. 159а, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 78, ал. 9;
ППЗДДС, чл. 121, ал. 2.
Относно: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. 24-39-32 от 10.03.2015 г., относно практическото приложение на промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2015 г., в което са поставени следните въпроси:
1. Относно документирането на доставките по § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС:
1.1. Съгласно разпоредбите на чл. 159а, ал. 2 от ЗДДС и чл. 78, ал. 9 от ППЗДДС, допустимо ли е при фактурирането на доставки на услуги, извършени по електронен път поредният номер на фактурата да не е десетразряден и да съдържа други символи, ако данъчното законодателство на държавата членка по място на изпълнение допуска това?
1.2. Трябва ли да се прилагат изискванията на чл. 113 от ЗДДС за издадената фактура за доставка на услуга?
1.3. Следва ли издадената фактура да съдържа задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС, както и тези на тези от чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)?
1.4. Трябва ли да се спазват изискванията на чл. 78, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС?
1.5. Следва ли издадената фактура да съдържа задължително информация за попълването на електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от ЗДДС?
2. Относно отразяването на издадените фактури за доставки на услуги по електронен път в регистрите по чл. 124 от ЗДДС
2.1. Следва ли фактурите да бъдат включвани в дневника за продажбите по чл. 124, ал.1, т. 2 от ЗДДС?
2.2. Ако следва да се включват в дневника за продажбите - в коя колона на Приложение № 10 към ППЗДДС трябва да бъдат отразени?
2.3.Ако следва да се включват коя стойност се отразява: данъчната основа или стойността, която включва и размера на начисления данък?
2.4. Ако издадените фактури бъдат включени в регистъра по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не възниква ли противоречие с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС,според чийто текст " За всеки данъчен период лицето подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б, и няма ли да се дублира подадената информация със справка-декларацията по чл. 125 и тази по чл. 159б в нарушение на горната разпоредба?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
По отношение документирането на доставките по § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС:
На основание чл. 159а, ал. 2 от ЗДДС за документирането на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, се прилага законодателството на държавата членка по потребление. С оглед на § 1, т. 79 от ДР на ЗДДС "Държава членка по потребление" е държавата членка, в която съгласно чл. 21, ал. 6 е мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или на услуги, извършвани по електронен път.
Предвид изложеното и доколкото дружеството Ви е установено на територията на страната и при условие, че е регистрирано за прилагане на специален режим по чл. 156 от ЗДДС, и доставките на услуги, които извършвате по електронен път са с място на изпълнение на територията на друга държава членка, то документирането на същите се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, а не по правилата на българското законодателство, регламентирано в ЗДДС и правилника за неговото прилагане. При издаването на фактури за документиране на тези доставки не са приложими правилата на ЗДДС и ППЗДДС.
Относно отразяването в регистрите по чл. 124 от ЗДДС на издадените документи за доставки на услуги по електронен път с мястото на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е данъчно незадължено лице:
Съгласно изискванията на чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС, документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 159в, ал. 2 от ЗДДС регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/ или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и изискуемия от него данък като платец по глава осма, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Извършването на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, доколкото не попадат в обхвата на освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки в Глава четвърта от ЗДДС, биха били облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, при условие, че са с място на изпълнение на територията на страната.
Предвид изложеното и с оглед на обстоятелството, че в ЗДДС както и в правилника за неговото прилагане не се съдържа изрична разпоредба, изключваща отразяването в дневника за продажбите на фактурите, с които са документирани доставки, които са в обхвата на специалните режими за облагане по Глава осемнадесета от закона, то следва, че тези фактури следва да намерят отражение в дневника за продажбите.
С оглед на посоченото и доколкото за извършваните от дружеството Ви доставки е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, то издадените във връзка с тези доставки фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
За доставките, попадащи в обхвата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено същите да се декларират в колона 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" от дневника за продажбите. В наименованието на колона 23 от дневника за продажбите е посочено, че в същата се отразява стойността на данъчната основа на доставката, т.е. стойността без размера на дължимия за доставката данък върху добавената стойност.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС урежда задължението на регистрираните по закона лица да подават за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, като изключение е предвидено за случаите по чл. 159б от ЗДДС. Отразяването на фактурите, документиращи доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио-и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, в дневника за продажбите по описания по-горе ред не води до дублиране и задължаване на лицето два пъти с данък върху добавената стойност за една и съща доставка, тъй като независимо от отразяването на данъчната основа на доставката в посочената колона, не се попълва друга колона за посочване размера на данъка. Данъкът за извършените доставки, определен съобразно приложимата данъчна ставка в държавата членка по потребление, се посочва в електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от ЗДДС и справка-декларацията по чл. 159б от ЗДДС.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването се поставят следните въпроси:
Въпрос 1: Съгласно разпоредбите на чл. 159а, ал. 2 от ЗДДС и чл. 78, ал. 9 от ППЗДДС, допустимо ли е при фактурирането на доставки на услуги, извършени по електронен път, поредният номер на фактурата да не е десетразряден и да съдържа други символи, ако данъчното законодателство на държавата членка по място на изпълнение допуска това?
Въпрос 2: Трябва ли да се прилагат изискванията на чл. 113 от ЗДДС за издадената фактура за доставка на услуга?
Въпрос 3: Следва ли издадената фактура да съдържа задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС, както и тези от чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС?
Въпрос 4: Трябва ли да се спазват изискванията на чл. 78, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС?
Въпрос 5: Следва ли издадената фактура да съдържа задължително информация за попълването на електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от ЗДДС?
Въпрос 6: Следва ли фактурите за доставки на услуги по електронен път да бъдат включвани в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС?
Въпрос 7: Ако следва да се включват в дневника за продажбите - в коя колона на Приложение № 10 към ППЗДДС трябва да бъдат отразени?
Въпрос 8: Ако следва да се включват, коя стойност се отразява: данъчната основа или стойността, която включва и размера на начисления данък?
Въпрос 9: Ако издадените фактури бъдат включени в регистъра по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, не възниква ли противоречие с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, според чийто текст "За всеки данъчен период лицето подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б", и няма ли да се дублира подадената информация със справка-декларацията по чл. 125 и тази по чл. 159б в нарушение на горната разпоредба?
По отношение документирането на доставките по § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС
На основание чл. 159а, ал. 2 от ЗДДС за документирането на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, се прилага законодателството на държавата членка по потребление.
Съгласно § 1, т. 79 от ДР на ЗДДС "държава членка по потребление" е държавата членка, в която съгласно чл. 21, ал. 6 е мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или на услуги, извършвани по електронен път.
Предвид това, и доколкото дружеството е установено на територията на страната и при условие, че е регистрирано за прилагане на специален режим по чл. 156 от ЗДДС, и доставките на услуги, които извършва по електронен път, са с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането на тези доставки се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, а не по правилата на българското законодателство, регламентирано в ЗДДС и ППЗДДС.
При издаването на фактури за документиране на тези доставки не са приложими правилата на ЗДДС и ППЗДДС.
От това следва, че по отношение на поставените въпроси 1.1, 1.2, 1.3, 1.4 и 1.5, свързани с изискванията за пореден номер на фактурата, прилагането на чл. 113 от ЗДДС, задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС и чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, спазването на чл. 78, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС и съдържанието на информация за попълване на електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от ЗДДС, се прилага единствено законодателството на държавата членка по потребление, а не българските разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС.
Извод: За доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, с място на изпълнение в друга държава членка, когато лицето е регистрирано по чл. 156 от ЗДДС, документирането (включително формата и съдържанието на фактурите) се извършва по законодателството на държавата членка по потребление, а правилата на ЗДДС и ППЗДДС относно фактурирането не се прилагат.
Относно отразяването в регистрите по чл. 124 от ЗДДС на издадените документи за доставки на услуги по електронен път с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е данъчно незадължено лице
Съгласно чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 159в, ал. 2 от ЗДДС регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и изискуемия от него данък като платец по глава осма, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Извършването на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, доколкото не попадат в обхвата на освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки в глава четвърта от ЗДДС, биха били облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, при условие, че са с място на изпълнение на територията на страната.
Предвид изложеното и с оглед на обстоятелството, че в ЗДДС, както и в ППЗДДС, не се съдържа изрична разпоредба, изключваща отразяването в дневника за продажбите на фактурите, с които са документирани доставки, които са в обхвата на специалните режими за облагане по глава осемнадесета от закона, следва, че тези фактури трябва да намерят отражение в дневника за продажбите.
С оглед на посоченото и доколкото за извършваните от дружеството доставки е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, издадените във връзка с тези доставки фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
За доставките, попадащи в обхвата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено същите да се декларират в колона 23 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" от дневника за продажбите.
В наименованието на колона 23 от дневника за продажбите е посочено, че в нея се отразява стойността на данъчната основа на доставката, тоест стойността без размера на дължимия за доставката данък върху добавената стойност.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС урежда задължението на регистрираните по закона лица да подават за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, като изключение е предвидено за случаите по чл. 159б от ЗДДС.
Отразяването на фактурите, документиращи доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, в дневника за продажбите по описания по-горе ред не води до дублиране и задължаване на лицето два пъти с данък върху добавената стойност за една и съща доставка, тъй като независимо от отразяването на данъчната основа на доставката в посочената колона, не се попълва друга колона за посочване размера на данъка.
Данъкът за извършените доставки, определен съобразно приложимата данъчна ставка в държавата членка по потребление, се посочва в електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от ЗДДС и в справка-декларацията по чл. 159б от ЗДДС.
Извод: Фактурите за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, с място на изпълнение в друга държава членка, по които лицето е регистрирано по чл. 156 от ЗДДС и за които е приложим чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, следва да се включват в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като се отразява данъчната основа в колона 23, без да се посочва размер на данъка; това не противоречи на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и не води до дублиране на данъчното задължение, тъй като данъкът се декларира единствено в електронния регистър по чл. 120, ал. 3 и справка-декларацията по чл. 159б от ЗДДС.
