НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи от свободна професия и авторски възнаграждения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО

2_319/2021

чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ

чл.43 от ЗДДФЛ

чл.67 от ЗДДФЛ

чл.55, ал.1от ЗДДФЛ

Наредба № Н-18/2006г

чл. 4, ал.3, т.1 от КСО

чл.40, ал.1 от ЗЗО

ОТНОСНО: Приложение разпоредбите на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО

Постъпило е по електронен път до Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. ... Същото е препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ -гр.

В запитването е изложена фактическа обстановка съгласно която предстои започване работа на свободна професия предвид, че сте завършили НАТФИЗ " К С " специалност: анимация, художник през 2016г. и искате становище от НАП относно регистрация на дейност, начин на работа, законови разпоредби, регулиращи дейността, която предстои да упражнявате, както и санкциите, предвидени при неспазването им.

Поставили сте комплекс от въпроси и желаете разяснения относно: данъчно облагане за доходи от упражняване на свободна професия, доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, подаване на данъчни декларации включени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/; разяснения относно задължения за осигуряване при упражняване на свободна професия по Кодекса за социално осигуряване /КСО/, по Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, по Закона за регистър Булстат /ЗРБ/, както и въпроси, свързани с трудово и пенсионно законодателство.

При така изложената фактическа обстановка съобразно компетентността на НАПизразявам следното принципно становище:

Относно въпроси по приложение на данъчното законодателство

1. Съгласно чл.80 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и база данни за задължените лица. Регистърът съдържа данни относно единния идентификационен код определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденец /чл. 81, ал.1 от ДОПК/.

В регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър Булстат /ЗРБ/ задължително се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност. Заявлението за вписване се подава в 7-дневен срок от възникване на задължението за вписване на лицата по чл. 3. За лицата по чл.3, ал.1, т. 9 - 11 срокът по ал.1 тече от започването на дейността, съответно от наемането на физически лица, закупуването на имота или промяната в обстоятелствата по чл.7, ал. 2. Субектите по чл.3 от ЗРБ посочват задължително кода по БУЛСТАТ в документите, с които участват в документооборота.

На основание чл.4, ал.1 и 2 от ЗРБ агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата по чл.3 от ЗРБ, наречен "код по БУЛСТАТ". Кодът по БУЛСТАТ се определя при вписването на лицата в регистъра .

Съгласно чл.85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбите на чл.3, ал.1,т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите сте длъжeн да посочвате Вашата идентификация /име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и БУЛСТАТ/ ЕИК, определен от Агенцията по вписванията/.

Подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис или с издаден от НАП персонален идентификационен код - ПИК (чл.102, ал.1 от ДОПК).

Условията и редът за издаване и използване на ПИК, както и видовете декларации, документи или данни, които могат да се подават чрез използването му, се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП (чл.102, ал.5 от ДОПК). Заповед № ЗЦУ-850/20.07.2015г. е публикувана на интернет страницата на НАП / www.nap.bg./

Персоналният идентификационен код се издава въз основа на подадено заявление по образец във всеки офис на НАП, независимо от регистрацията на лицето, или по пощата.

С оглед цитираните норми следва, че подаването на данни и декларации може да се извърши по електронен път с квалифициран електронен подпис или с ПИК, издаден от който и да е офис на НАП.

2. Разпоредбата на чл.10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, посочва, че в зависимост от източника физическите лица получават различни видове доходи в т.ч. доходи от друга стопанска дейност /чл. 10, ал. 1, т. 3/.

Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл.29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи в зависимост от извършваната дейност.

На основание чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1,т.29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налицеедновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване

Следователно, ако отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, може да се считате за лице, упражняващо "свободна професия".

С разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2, буква "б" от ЗДДФЛ е определено, че придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Тази норма се прилага както приизвънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия.

Във връзка с дефинирането на "авторски и лицензионни възнаграждения" §1, т.8 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ препраща към Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно определението дадено в §1, т. 8 от ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художественоили научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топология на интегрални схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско, научно оборудване или за информация , отнасяща се до промишлен , търговски или научен опит.

3. Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.

На основание чл. 43, ал.1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Размерът на дължимия данък се изчислява, като горепосочената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто /чл.43, ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ/.

Ако не е предвидено друго в ЗДДФЛ, за дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл.11 от ЗДДФЛ дати. Доходът се смята за придобит на датата на плащането - при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или на получаването на чека - при безналично плащане или получаването на престацията за непаричен доход. Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. Разпоредбата на чл.11 от ЗДДФЛ следва да бъде съобразена и при получаване на възнагражденията чрез Рау Раl, с оглед правилно определяне на датата на получаването на дохода.

При получаване на доходи през годината, за същите се дължи авансов данък на тримесечие. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, вноската на авансовия данък се дължи до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок се подава и декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ. За последното календарно тримесечие не се подава декларация по чл.55 от ЗДДФЛ за придобитите доходи като свободна професия и не се внася авансов данък.

Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.

Годишна данъчна декларация /ГДД/ се подава в срок от 10.01 до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Към декларацията се попълва и подава приложение № 3"Доходи от друга стопанска дейност". На основание чл. 50, ал. 1, т.1 от ЗДДФЛ местното физическо лице е задължено да декларира придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както от източници в България, така и от чужбина, в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, /включително на едноличния търговец/, носител на задължението за данъка.

Лицата които подадат годишна данъчна декларация до 31март на следващата година по електронен път , ползват отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл.48, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ при условие, че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен до 31 март.

Самоосигуряващите се лица, каквито са лицата, регистрирани като свободна професия подават изискуемите декларации /ГДД, декларация по чл.55/ само по електронен път. За целта следва да се снабдите от ТД на НАП с персонален идентификационен код /ПИК/ или да използвате квалифициран електронен подпис.

4. По отношение на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред определен с Наредба № Н-18/2006г. на МФ, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Изключения от задължение за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба Н-18. Съгласно чл.4, т.8 от същата наредба не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В §1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. е дадена легална дефиниция на "лица, упражняващи свободна професия", която препраща към дефиницията към дефиницията дадена в §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ и цитирана по-горе в настоящото становище.

Важно е да се отбележи, че като лице, упражняващо свободна професия, въпреки, че нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, на основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ сте задължен да издаватедокумент за придобитите доходи, включващ реквизитите на чл.6, ал.3 от Закона за счетоводството, а именно:

- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование на предприятието ;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

- име и подпис на съставителя.

Длъжни сте да съхранявате всички документи за получените доходи и свързаните с тях други документи, документиращи извършваната дейност, индивидуализиращи вида и характера на дейността и възникналите правоотношения с контрагентите и възложителите. Задължението и сроковете за съхраняване на документи и информация е регламентирано в чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

5. Доколкото въпросът Ви за "работа с хора/фирми от чужбина" е поставен хипотетично, следва да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Държавите с които Република България има сключени Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ са публикувани на интернет страницата на НАП/ www.nap.bg/. По тези въпроси компетентна да изрази становище е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП гр. София.

6. При неизпълнение разпоредбите на ЗДДФЛ, на данъчно - задължените лица се налагат административни наказания, подробно разписани от законодателя в Глава петнадесета, част шеста "Административно наказателни разпоредби" от закона /чл.80, чл. 80а, чл.80б на ЗДДФЛ /

Относно въпроси по приложение на осигурителното законодателство:

За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно съответното лице да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от кодекса, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

На основание чл. 4, ал.3, т.1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

На основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).

Самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването (основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансововърху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено (ЗБДОО) за съответната година. Самоосигуряващите се лица внасят авансовите осигурителни вноски в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 от КСО).

В разпоредбата на чл.9, т.2 и 4 от ЗБДОО за 2021г. е определен като минимален размер на осигурителния доход 650лв., а като максимален 3000 лв.

Самоосигуряващите се лица имат задължение да определят и окончателен размер на осигурителния доход, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г. избрали да се осигурява в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 158 от КСО).

На основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Авансовите осигурителни вноски се внасят в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. За 2021 г. здравноосигурителната вноска е в размер на 8% (чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК).

Самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данните по чл.5, ал.4 от КСО.

Съгласно чл.4, ал.1, т.2, б."а" от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец №1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.

Самоосигуряващите се лица подават и декларация образец № 6 в срок до 30 април за:

- дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;

- задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл.6, ал.9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.

При подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, самоосигуряващите се лица попълват и Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.

Съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски почл.6, ал.8 от КСО от самоосигуряващите се лица.

Декларациите и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път (чл.99, ал.1 от ДОПК).

Както беше посочено по-горе, настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка, свързана с бъдещи намерения. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка, различна от посочената, лицето не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Въпросите относно условията и реда за получаване на пенсия са от компетентността на Националния осигурителен институт /НОИ/. Въпросите, свързани с разрешителния режим за работа са от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при Министерството на труда и социалната политика /МТСП/ поради, което следва да ги отнесете към тези институции.