НАП: Освобождаване от ДДС за доставки за международни военни щабове и техния персонал по чл. 173 от ЗДДС

ОТНОСНО: освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност (ДДС) на лица, служители на международен военен щаб, ситуиран на територията на Република България, за покупки, извършени на територията на друга държава-членка на Северноатлантическия договор

В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № 11-02-479/..................2021 г. е заведено Ваше писмо, в което е изложено следното:

Във ВАП е образувана преписка по повод на депозиран сигнал от командир на Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО на територията на Република България. Сочи се, че в сигнала са поставени въпроси относно изключването от страна на органите на приходната администрация на Република България на определена категория лица - служители на международни организации, от обхвата на данъчно облекчение.

Пояснено е, че подателят на сигнала е уточнил, че Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО в Република България (NFIU BGR) е международен военен щаб, признат за международна организация от Република България, на основание чл. 3, ал. 1 от Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щабна Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU)- международен договор, ратифициран, обнародван в ДВ - бр. 61 от 2016 г. (Меморандум за разбирателство), и чл. 10, параграф 3 от Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол(Допълнителното споразумение), ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 13.07.2017 г. - ДВ, бр. 60 от 2017 г. Допълнителното споразумение е издадено от Министерството на отбраната, обнародвано е в ДВ, бр. 87 от 31.10.2017 г. и е в сила от 08.08.2017 г.

В писмото са посочени нормативни актове от европейското и българското законодателство, за които се сочи, че регламентират освобождаването от ДДС на доставките на стоки и услуги, предназначени за международни организации или за техни членове, съответно Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), Регламент за изпълнение(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяванена мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент за изпълнение № 282/2011), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), както и относимите норми от Допълнителното споразумение. Цитирани са становище на зам. изпълнителния директор на НАП № 24-39-127/24.02.2017 г. по тълкуването и прилагането на чл. 173 от ЗДДС, което е посочено и в мотивите на Решение № ....................2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...................., както и становище на зам. изпълнителния директор на НАП № 24-39-13/16.03.2018 г. относно наличието на основание за възстановяване на ДДС във връзка с Допълнителното споразумение.

Сочи се, че становище на зам. изпълнителния директор на НАП № 24-39-127/24.02.2017 г. е послужило като основание да бъде отказано издаване на удостоверение за освобождаване от ДДС, което да послужи в Румъния при покупка на лек автомобил от лице от Румънските Въоръжени сили - служител на Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО на територията на Република България.

С оглед изложените съображения, в изпълнение на конституционния прерогатив на прокуратурата да следи за спазване на законността в защита на държавния и обществения интерес, на основание чл. 145, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт ВАП сезира НАП за преценка относно предприемане на конкретни мерки за идентифициране и изясняване на поставените въпроси, преразглеждане на становище изх. № 24-39-127/24.02.2017 г., респективно предприемане на последваща законосъобразна дейност при наличие на предпоставки за това.

Като се запознах с изложените във Вашето писмо факти и наведени аргументи, и съобразявайки относимата нормативна уредба и клаузите на Допълнителното споразумение и Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор (Парижки протокол), по въпросите, които поставяте, и направените препоръки, намирам следното:

1. Относими норми от Парижкия протокол и Допълнителното споразумение

1.1. относими норми от Парижкия протокол

Съгласно чл. II, в съответствие с разпоредбите на този протокол Споразумението (Споразумение между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили - Лондонското споразумение) се прилага по отношение на всяко Съюзно командване/Щаб, разположено на територията на страна по този протокол в зоната на действие на Северноатлантическия договор, както и по отношение военния и цивилния състав на такъв щаб и зависимите от тях лица, дефинирани в точки а., b. и c., на параграф 1 на член III от този протокол, в случаите, когато такъв състав се намира на всяка такава територия във връзка с изпълнение на служебни задължения, а в случаите, отнасящи се до зависимите лица - на техния съпруг/а или родител.

С чл. VIII, параграф 1 от Парижкия протокол е предвидено, че с цел облекчаване установяването, изграждането, поддържането и дейността на Съюзно командване/Щаб, то се освобождава, доколкото това е възможно, от данъци и такси, отнасящи се до разходи, направени в интерес на общата отбрана, както и за задоволяване на служебни или пряко свързани с дейността на Съюзното командване/Щаб интереси, като всяка страна по този протокол се задължава да започне преговори със съответното Съюзно командване/Щаб, действащо на нейна територия, за сключване на договореност за изпълнение на този член.

Както в Парижкия протокол, така и в Лондонското споразумение не е предвидено освобождаване от облагане с ДДС за покупки, извършени от личния състав, цивилния персонал и зависимите лица на Съюзното командване/Щабовете.

1.2. относими норми от Допълнителното споразумение

Съгласно чл. 2, параграф 2 от Допълнителното споразумение, неговата цел е да улесни дейностите на Съюзното командване и да запази интегритета и независимостта както на Съюзното командване, така и на неговите членове. Привилегиите, установени за лицата, се предоставят от Република България в интерес на НАТО и в подкрепа на Съюзното командване, и не са с цел лично облагодетелстване. Supreme Headquarters (SHAPE/HQ SACT) и Съюзното командване са основните носители на тези привилегии.

Съгласно чл. 17, параграф 1 от Допълнителното споразумение, Република България не трябва да извлича приходи от дейностите или собствеността на Съюзното командване. Съгласно член VIII на Протокола (Парижкия протокол) и член XI на Споразумението (Лондонското споразумение) и както е установено по-долу, Съюзното командване за всички свои официални дейности се освобождава в Република България от всякакви данъци, вносни мита и акцизи, и всякакви други директни или косвени облагания, установени в законодателството на Република България, независимо от нивото, на което се облагат (всички те назовавани обобщено "данъци"), с изключение на сумите, които представляват единствено заплащане за предоставяне на услуги.

По силата на чл. 17, параграф 5 от Допълнителното споразумение членовете на Съюзното командване с изключение на придадените му от Република България или наети от него граждани на Република България или обичайно пребиваващи, са правоимащи членове. Като такива членове са определени:

- личният състав, придаден към Съюзното командване и принадлежащ към сухопътните, морските или въздушните сили на държава, която е страна по Северноатлантическия договор или страна по PFP SOFA, или участничка в други програми на НАТО за партньорство и сътрудничество;

- цивилният персонал, който е:

• граждани на и наети от държава - страна по Северноатлантическия договор или по PFP SOFA, придадени към Съюзното командване;
• граждани на и наети от държава, участваща в Програма на НАТО за партньорство и сътрудничество, които са придадени към Съюзното командване; или
• граждани на държава - страна по Северноатлантическия договор, които са наети от Съюзното командване по категориите, определени от Северноатлантическия съвет (международен цивилен персонал на НАТО);

- зависимите лица - лицата, определени от изпращащата държава или от Съюзното командване за зависими от член на това командване.

Съгласно буква "а" от същата норма (чл. 17, параграф 5 от Допълнителното споразумение), правоимащите членове и техните зависими лица се ползват от правото на освобождаване от данъци за внос и покупки на вещи за лично ползване и обзавеждане в съответствие с Анекса към Допълнителното споразумение, като това може да бъде предмет на последващи споразумения по прилагане. В съответствие с Допълнителното споразумение и Анекса към него е утвърдена Процедура за възстановяване на данък върху добавената стойност.

2. Относими норми от ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и Регламент за изпълнение № 282/2011

2.1. относими норми от ЗДДС

Член 173 от ЗДДС регламентира освободените доставки по силата на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз.

Съгласно чл. 173, ал. 4 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги, по които получатели са лицата по чл. 172, ал. 2 от същия закон. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с документи, определени с правилника за прилагане на закона.

По силата на чл. 173, ал. 6 от ЗДДС за облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. получатели са:

а) командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;

б) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор;

в) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал;

г) международни организации, признати от държавните органи на държавата членка - домакин, или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

2. Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, които се внасят от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната.

С чл. 174а от ЗДДС е регламентиран редът за удостоверяване на статута на лице - освободено от задължение за заплащане на данък, посочено в чл. 173, ал. 4 и 5 и чл. 174, за което Република България е държава домакин - чрез издаване на удостоверение от Националната агенция за приходите.

Съгласно т. 5 на § 1 от допълнителните разпоредби на ППЗДДС "държава домакин" за целите на чл. 109 и 110 от правилника е:

в) държавата, в която е установено командването/щабът на Организацията на Северноатлантическия договор - за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;

г) държавата, чиито въоръжени сили взимат участие в общи отбранителни действия в друга държава - за въоръжени сили на държавите, които са страни по Северноатлантическия договор.

2.2. относими норми от Директива 2006/112/ЕО

Съгласно чл. 151, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО държавите-членки освобождават следните сделки:

а) доставката на стоки или услуги под дипломатически или консулски режим;

б) доставката на стоки или услуги на международни организации, признати за такива от държавните органи на държавата-домакин или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;

в) доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;

г) доставката на стоки или услуги на друга държава-членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна по Северноатлантическия договор, различна от самата държава-членка на местоназначението за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности.

2.3. относими норми от Регламент за изпълнение № 282/2011

Съгласно чл. 51, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011, когато лицето, което получава доставка на стоки или услуги, е установено в Общността,но не в държавата-членка, в която се извършва доставката, същото лице следва да притежава удостоверението за освобождаване от ДДС и /или от акциз, предвидено в приложение II към цитирания регламент, което служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО.

3. По тълкуването на нормите

Видно от цитираните норми, условията за освобождаването от облагане с ДДС, съответно прилагане на нулевата ставка на данъка или възстановяване на платения при покупката данък, в ЗДДС и останалите относими нормативни актове са регламентирани със специални норми за различни групи субекти, като конкретиката на сигнала се отнася за лице/лица - получатели по доставки, които са членове на Съюзното командване на НАТО. Освобождаванията, свързани със Северноатлантическия договор, по силата на препращащата норма на чл. 173, ал. 4 от ЗДДС се отнасят за лицата, посочени в чл. 172, ал. 2 от ЗДДС, а именно:

- командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор, или

- въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор.

Относно въоръжените сили на държавите по Северноатлантическия договор, условие за освобождаването по същата норма е закупените стоки да са предназначени за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната. Общото условие по чл. 173, ал. 6, т. 2 от ЗДДС в тези случаи е Република България да не е държава домакин на правоимащите лица.

Видно от цитираните норми, привилегията относно освобождаване от ДДС на покупките за лични нужди на членове на персонала на командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор не е въведена пряко в ЗДДС и не намира основание в изрична разпоредба на Директива 2006/112/ЕО, а се основава на сключеното въз основа на делегация от разпоредбата на Парижкия протокол от Република България Споразумение сВърховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията (Допълнителното споразумение). Едва след влизане на Допълнителното споразумение в сила, за правоимащите съгласно същото лица възниква правото за освобождаване от данък на покупки за лични нужди, извършени на територията на страната.

Видно както от относимите норми на ЗДДС, така и от чл. II на Парижкия протокол, и чл. 17, параграф 5 и аргумент от параграф 1 от Допълнителното споразумение, предвидените привилегии в държавите, в които са разположени щабове на НАТО, се прилагат по отношение на военния и цивилния състав на такъв щаб и зависимите от тях лица, съответно дефинирани в протокола, в случаите, когато такъв състав се намира на всяка такава територия във връзка с изпълнение на служебни задължения.

Т.е., правоимащите лица се ползват от съответните привилегии в държавите, където е разположено съответното Съюзно командване, ако не са граждани на тази държава или нейни местни лица, а се намират там по служба, свързана със задълженията им към НАТО. Това правило е въведено и в Допълнителното споразумение. Видно от нормата на чл. 17, параграф 5 от същото, от правоимащите членовете на Съюзното командване изрично са изключени придадените му от Република България или наети от него граждани на Република България, или обичайно пребиваващи. Това правило се извежда и от целите на Допълнителното споразумение.

Предвид изложеното, съгласно Общите разпоредби на Парижкия протокол и съответните норми на Допълнителното споразумение, освобождаването от ДДС на покупки за лични нужди на правоимащите членове на въоръжените сили/щабове се отнася за лица, които се намират на територията на съответната държава - страна по протокола, във връзка с изпълнение на службата им към НАТО, и същите не се отнасят за лицата, които са членове на въоръжената сила/щаба, но са местни лица на държавата на покупката, на основания, различни от службата им в съответния щаб.

В тази връзка намирам, че лица, които са служители на международен военен щаб, ситуиран на територията на Република България, могат да претендират освобождаване от заплащане на ДДС (възстановяване на платения ДДС) за покупки, извършени в Република България, на стоки за лични нужди, в случай че не са граждани на Република България или постоянно пребиваващи. В случай че български граждани или лица със статут на постоянно пребиваващи в Република България са служители на щаб/Съюзно командване на НАТО, разположен на територията на друга държава-членка на НАТО, същите биха могли да претендират възстановяване на платения ДДС за покупки на стоки за лични нужди, извършени в тази държава, ако и доколкото местното законодателство допуска това, но не могат да претендират възстановяване на ДДС за покупки, извършени в България, тъй като щабът не е установен на територията на страната и те са местни лица - т.е., не се намират на територията на страната във връзка с разположен тук щаб. Аналогично смятам, че българската администрация не може да издава удостоверение за освобождаване от данък на чуждестранни лица, членове на щаб на НАТО, разположен на територията на страната, за техните покупки в държавата, на която са граждани, или в която постоянно пребивават.

Целта на тези освобождавания е не създаване на някаква особена и всеобхватна привилегия на военнослужещите към НАТО, включително и в държавите, на които са граждани, или в които имат постоянно пребиваване, а от една страна цели държавите -членки, в които се намират щабове или сили на НАТО, да не формират фискални приходи от присъствието на тези сили, а от друга - да облекчат тези лица, командировани за целите на НАТО, от тежестта на данъка към държава, в която се намират по служба, и която е различна от тяхната собствена.

4. По изложените от Вас аргументи при сезирането на НАП

4.1. относно наличие на основание за освобождаване от заплащане на ДДС на лице от Румънските Въоръжени сили - служител на Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО в Република България, при покупка на лек автомобил в Румъния (държавата, на която е гражданин)

В сигнала става въпрос за освобождаване от заплащане на ДДС не на определено Съюзно командване/щаб или въоръжена сила, а на лице от Румънските Въоръжени сили, но в качеството му на служител на Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО на територията на Република България, в резултат на което намирам, че разпоредбите на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 173, ал. 6, т. 1, б. "г" от ЗДДС, посочени във Вашето писмо, са неотносими. Следва да се има предвид, че ал. 6 на чл. 173 от ЗДДС определя облагането на доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната с нулева ставка на данъка, когато едновременно са налице условията, посочени в т. 1 и 2 от същата норма.

Посочените от подателя на сигнала до ВАП чл. 3, ал. 1 от Меморандума за разбирателство и чл. 10, параграф 3 от Допълнителното споразумение считам, че също не са относими към конкретиката на казуса.

Член 3, ал. 1 от Меморандума за разбирателство указва реда за активиране на Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU) като международни военни щабове, а не като международни организации, а именно с решение на Северноатлантическия съвет в съответствие с процедурата, определена от документа C-M(69) 22.

Посоченият в сигнала до ВАП параграф 3 на чл. 10 - "Пристигане, заминаване, работа и престой" от Допълнителното споразумение, също е неотносим към конкретния случай, доколкото същият не определя Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО на територията на Република България като международна организация, а указва само, че Република България включва всяко Съюзно командване, разположено на нейна територия, в регистъра на международните организации с представителство в Република България, и че на всички членове на Съюзното командване и техните зависими лица, които не са български граждани, се издават лични карти, каквито се издават на персонала на международните организации с представителство в страната, като изрично е посочено, че тази процедура не следва да се приема като позволяваща други допълнителни привилегии и статут.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Меморандума за разбирателство, съгласно която статутът, привилегиите, имунитетите и фискалните привилегии на NFIU, техния персонал и зависимите лица ще бъдат определени в съответствие с Парижкия протокол, споразуменията за неговото допълнение и NATO SOFA, включително всички приложими допълнителни споразумения, сключени в съответствие с NATO SOFA.

В Парижкия протокол (виж изложеното в т. 1) не са предвидени такива освобождавания за членовете (личния състав и цивилния персонал) и зависимите лица на Съюзното командване/Щабовете.

В изпълнение на задълженията по Парижкия протокол Република България, от една страна, и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията, от друга страна, са сключили Допълнително споразумение към Парижкия протокол, в т.ч. и Анекс към него, в сила за Република България от 08.08.2017 г. По силата на чл. 17, параграф 5, буква "а" от Допълнителното споразумение, правоимащите членове и техните зависими лица се ползват от правото на освобождаване от данъци за внос и покупки в Република България на вещи за лично ползване и обзавеждане в съответствие с Анекса към Допълнителното споразумение, като това може да бъде предмет на последващи споразумения по прилагане.

От изложеното е видно, че подателят на сигнала до прокуратурата е правоимащо лице по смисъла на чл. 17, параграф 5 от Допълнителното споразумение само за внос и покупки на вещи за лично ползване, извършени в Република България, в съответствие с постигнатите договорености в Анекса към Допълнителното споразумение. Намирам, че това лице не е правоимащо лице по силата на Допълнителното споразумение и Анекса към него за покупки на територията на Румъния (собствената му държава), доколкото тези освобождавания от данъци и такси се предоставят с цел подпомагане/данъчно облекчение на неговата дейност като камандировано лице - служител в Щабен елемент за интегриране на сили на НАТО на територията на Република България за периода на командироването му, каквато е и целта на Допълнителното споразумение. Считам, че предоставянето на право на освобождаване от заплащане на ДДС на такова лице за покупки в Румъния би било в противоречие с чл. II от Парижкия протокол.

4.2. относно становището на зам. изпълнителния директор на НАП № 24-39-127/24.02.2017 г., неговото преразглеждане и предприетите действия

Цитираното становище е издадено преди влизането в сила за Република България на Допълнителното споразумение - 08.08.2017 г. До датата на влизането в сила на Допълнителното споразумение изложеното в цитираното становище е валидно.

След влизането в сила за Република България на Допълнителното споразумение, по отношение на данъчните привилегии на лица, служители в командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор, следва да се спазват постигнатите договорености в Допълнителното споразумение и Анекса към него, в т.ч. и по отношение на предвидените в него ограничения. В този смисъл е и изразеното становище от зам. изпълнителния директор на НАП № 24-39-14/16.03.2018 г., посочено във Вашето писмо до НАП.

В съответствие с Допълнителното споразумение и Анекса към него, през месец април 2021 г. от изпълнителния директор на НАП е утвърдена Процедура за възстановяване на данък върху добавената стойност. Непосредствено след нейното утвърждаване, същата е изпратена за сведение на Министерството на отбраната, и за изпълнение на органите по приходите при Териториална дирекция на НАП София. Допълнително от зам. изпълнителния директор на НАП е издадено становище № 24-39-80/29.06.2021 г. относно правото на възстановяване на ДДС за закупено материално движимо имущество за лични нужди на личния състав на силите на НАТО, цивилния компонент и зависимите лица, включително и при липса на утвърдена процедура, доколкото материалноправното основание за възстановяването - Допълнителното споразумение, подписано на 26 април 2017 г. и ратифицирано със закон от 44-то Народно събрание (ДВ, бр. 60 от 2017 г.), е в сила, считано от 08.08.2017 г.

В заключение следва да се има предвид, че органите по приходите при изпълняване на функциите си действат в съответствие с принципа на самостоятелност и независимост, регламентиран с чл. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно който органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

В конкретния случай постановеният от компетентния орган по приходите отказ за заверяване на удостоверение е обжалван по реда на ДОПК, като с постановеното от директора на ОДОП решение отказът е потвърден като законосъобразен. Решението не е обжалвано в законоустановения срок и отказът е влязъл в сила.

Поради това изразяването на становище на изпълнителния директор на НАП по конкретиката на казус, който е бил предмет на производство по ДОПК, намирам, че би било недопустимо вмешателство в правомощията на съответния орган.

Предвид изложеното и липсата на установена съдебна практика в обратен смисъл, във връзка със сезирането на НАП не установих незаконосъобразна практика от страна на органите по приходите при приложението на нормативните актове, регламентиращи освобождаването от ДДС на покупки на стоки за лични нужди от членове на Съюзното командване на НАТО (правоимащи лица), и смятам, че не се налага предприемане на действия за предотвратяване на евентуални нарушения на закона при тълкуването и прилагането му. Още повече, че в ДОПК са регламентирани способите за защита срещу актове на приходната администрация, чрез административно и съдебно обжалване на същите.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/РУМЕН СПЕЦОВ/