Във връзка с постъпило повторно запитване в Дирекция ОДОП ... вх.№ ...../15.02.2016г., относно ползване на данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, изразяваме следното становище:
При прилагането на разпоредбата на чл.25 от ЗМДТ, следва да имате предвид, че данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ може да се ползва само от данъчно задълженото лице. Данъчно задължени лица са собственикът, съответно ползвателят при учредено вещно право на ползване. Данъчното облекчение се ползва върху целия имот, когато лицето е собственик или ползвател еднолично на същия. При наличие на двама ползватели от значение е как е учредено същото. Ако в договора е посочено, че едно лице си запазва право на ползуване заедно и поотделно с друго лице, тогава се предлагат на всеки от тях две възможности за упражняване на правото-сам или заедно с другия носител на същото право и от момента, в който единият ползвател напусне имота, почине и пр., правото на ползуване на другия срещу носителя на голата собственост е в пълен обем.
Дали г-жа Д.... ще ползва само върху ½ от имота облекчението или върху целия имот зависи от това дали при учредяването на право на ползване е посочено заедно и поотделно с друго лице, както е посочено по-горе.
За ползване на данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ законът предвижда наличие на две кумулативно необходими предпоставки:
1. Имотът трябва да е основно жилище - по смисъла на Закона за местните данъци и такси в § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба "основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, т.е. най-малко шест месеца. Законово е определено и кои лица са членове на семейството - "семейство" са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак (§ 1, т.3 ДР ЗМДТ). Облекчението за основно жилище може да се ползва само за един имот.
2. Данъчно задължено следва да е лице с трайно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто - за установяване степента на трайно намалена работоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза (чл. 101 Закона за Здравето). Експертизата на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК или НЕЛК, които издават експертни решения във форма и със съдържание по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.
Предвид така изложеното, за г-жа Д....., която посочвате, че живее повече от 5 години в съответното жилище, същото ще е основно.
Лицето, желаещо да ползва данъчно облекчение, може към днешна дата да подаде декларация за промяна на обстоятелство.
В декларацията по чл. 14, ал.3 от ЗМДТ, в т. 2 се посочва основанието, поради което се подава декларацията /придобиване на имот, промяна в декларирано обстоятелство и др./. Когато декларацията се подава на основание "промяна в обстоятелство", се посочва датата на промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка. Когато се декларира настъпило обстоятелство по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ, облекчение са начислява от момента, посочен в декларацията и подкрепен като доказателство с решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Принципно, данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период. Моментът на подаване на декларацията е без значение. Той е свързан с административнонаказателна санкция, но не с признаване на правото на облекчение.
Облекчение за минало време може да се претендира за целия период от издаване на решението на ТЕЛК или НЕЛК до момента на подаване на декларацията. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на искането поради изтичане на погасителна давност. При подаване на декларация през януари 2016г., срокът 5 години назад е до 2011г. включително.
След подаване на декларация за промяна на обстоятелство, същото ще важи и занапред до подаване на нова декларация за променено обстоятелство или до констатиране от органите на Дирекция МДТ други обстоятелства.
В административнонаказателните разпоредби в чл. 123, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
В чл.34, ал.1 от ЗАНН е посочено, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтеклаедна година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.6 от ЗМДТ, Изпълнителният директор на НАП издава методически указания по прилагането на този закон. Във връзка с конкретното попълване на декларацията по чл.14, ал.3 от ЗМДТ, може да се обърнете към служител от Дирекция МДТ към съответната община.
Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци и такси се извършва по реда на чл.128 и чл.129 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК / .
Лицето следва да подаде искане за възстановяване на недължими данъци, като посочи основанието за това и приложи доказателства за претендираните права. В случая ТЕЛК Решение и доказателства за собственост или вещно право на ползване - нотариален акт, акт за смърт на съпруга.
Съгласно чл.129, ал.2 след постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия и предвид разпоредбата на ал.3 от ДОПК в срок от 30 дни се издава акт за прихващане и възстановяване на суми, освен ако не е възложена ревизия.
При проверката органът по приходи ще установи посочените от лицето факти и обстоятелства и налице ли е основание за направеното искане. При необходимост може да изиска допълнително обяснения или документи.
Следва да се има предвид, че при поискване на възстановяване на суми, прихващане се извършва срещу налични към момента изискуеми задължения, както и при условията на изречение второ на ал.1 на чл.128 от ДОПК.
Ако липсват такива, претендираните недължимо, неоснователно внесени или надвнесени данъци и такси се възстановяват.
Становището се отнася до ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Посочва се, че при прилагане на чл. 25 от ЗМДТ данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 може да се ползва само от данъчно задълженото лице. Данъчно задължени лица са собственикът на имота или ползвателят при учредено вещно право на ползване. Когато лицето е едноличен собственик или едноличен ползвател на имота, облекчението се ползва върху целия имот.
При наличие на двама ползватели е от значение как е учредено правото на ползване. Ако в договора е посочено, че едно лице си запазва право на ползване "заедно и поотделно" с друго лице, на всеки от тях се предоставят две възможности за упражняване на правото - самостоятелно или заедно с другия носител на правото. От момента, в който единият ползвател напусне имота, почине и др., правото на ползване на другия ползвател спрямо носителя на голата собственост е в пълен обем.
В тази връзка се посочва, че дали г-жа Д.... ще ползва облекчението само върху 1/2 идеална част от имота или върху целия имот зависи от това дали при учредяването на правото на ползване е посочено, че правото е "заедно и поотделно" с друго лице, както е описано по-горе.
Извод: Данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ се ползва от данъчно задълженото лице - собственик или ползвател, като при двама ползватели обхватът на облекчението (върху 1/2 или върху целия имот) зависи от начина на учредяване на правото на ползване, вкл. дали е "заедно и поотделно".
Предпоставки за ползване на облекчението по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ
За ползване на данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ законът предвижда две кумулативно необходими предпоставки:
-
Имотът трябва да е основно жилище. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗМДТ "основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, т.е. най-малко шест месеца. В § 1, т. 3 от ДР на ЗМДТ е определено, че "семейство" са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак. Облекчението за основно жилище може да се ползва само за един имот.
-
Данъчно задълженото лице трябва да е лице с трайно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто. За установяване степента на трайно намалена работоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза (чл. 101 от Закона за здравето). Експертизата на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК или НЕЛК, които издават експертни решения във форма и със съдържание по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.
С оглед изложеното се приема, че за г-жа Д....., за която е посочено, че живее повече от 5 години в съответното жилище, този имот ще се счита за основно жилище.
Извод: Облекчението по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ се прилага само ако имотът е основно жилище (по § 1, т. 2 и т. 3 ДР на ЗМДТ) и данъчно задълженото лице е с трайно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, удостоверена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Деклариране на обстоятелствата и момент на ползване на облекчението
Лицето, желаещо да ползва данъчното облекчение, може към настоящия момент да подаде декларация за промяна на обстоятелство. В декларацията по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, в т. 2 се посочва основанието, поради което се подава декларацията (придобиване на имот, промяна в декларирано обстоятелство и др.). Когато декларацията се подава на основание "промяна в обстоятелство", се посочва датата на промяна на обстоятелството, имащо значение за определяне на данъка.
Когато се декларира настъпило обстоятелство по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ, облекчението се начислява от момента, посочен в декларацията и подкрепен като доказателство с решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Посочва се, че по принцип данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период. Моментът на подаване на декларацията е без значение за признаване на правото на облекчение. Той е свързан единствено с административнонаказателна санкция, но не и с възникването или признаването на правото на облекчение.
Облекчение за минало време може да се претендира за целия период от издаване на решението на ТЕЛК или НЕЛК до момента на подаване на декларацията. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на искането, поради изтичане на погасителна давност. При подаване на декларация през януари 2016 г. срокът от 5 години назад обхваща периода до 2011 г. включително.
След подаване на декларация за промяна на обстоятелство, същото ще важи и занапред до подаване на нова декларация за променено обстоятелство или до констатиране от органите на Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) на други обстоятелства.
Извод: Облекчението по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ се прилага от датата на настъпване на обстоятелството, посочена в декларацията и доказана с решение на ТЕЛК/НЕЛК, може да се претендира за минал период до 5 години назад от датата на искането, а подадената декларация действа и за бъдещи периоди до нова промяна или констатиране на други обстоятелства.
Административнонаказателни разпоредби
В чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Извод: Неподаването или несвоевременното подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, както и неверни данни, подлежат на санкции по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, като възможността за образуване на административнонаказателно производство е ограничена от сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Методически указания и попълване на декларацията
Съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ изпълнителният директор на НАП издава методически указания по прилагането на този закон. Във връзка с конкретното попълване на декларацията по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ се посочва, че може да се потърси съдействие от служител на Дирекция "Местни данъци и такси" към съответната община.
Извод: За техническото попълване на декларацията по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ следва да се ползват методическите указания на НАП и съдействие от общинската дирекция МДТ.
Прихващане и възстановяване на недължимо платени данъци и такси
Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци и такси се извършва по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Лицето следва да подаде искане за възстановяване на недължими данъци, като посочи основанието за това и приложи доказателства за претендираните права. В разглеждания случай това са решение на ТЕЛК и доказателства за собственост или вещно право на ползване - нотариален акт, акт за смърт на съпруга.
Съгласно чл. 129, ал. 2 ДОПК след постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК в срок от 30 дни се издава акт за прихващане и възстановяване на суми, освен ако не е възложена ревизия.
При проверката органът по приходите установява посочените от лицето факти и обстоятелства и преценява налице ли е основание за направеното искане. При необходимост може да изиска допълнителни обяснения или документи.
Посочва се, че при поискване на възстановяване на суми прихващане се извършва срещу налични към момента изискуеми задължения, както и при условията на изречение второ на ал. 1 на чл. 128 ДОПК. Ако липсват такива задължения, претендираните недължимо, неоснователно внесени или надвнесени данъци и такси се възстановяват.
Извод: Възстановяването или прихващането на недължимо платени местни данъци и такси във връзка с облекчението по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ се извършва по реда на чл. 128 и чл. 129 ДОПК, въз основа на подадено искане с приложени доказателства (вкл. ТЕЛК решение и документи за собственост/ползване), като при наличие на други изискуеми задължения се извършва прихващане, а при липса - възстановяване.
