Изх. № 53-04-740
01.12. 2015 г.
§1, т. 10 от ДР на ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
C.....B.V. е търговско представителство в България (лице, регистрирано от БТПП по ЗНЧИ (Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции)) на C.....B.V. (Холандия) - дружество на корпорацията AR...... Друго дружество от същата корпорация - P.....GMBH (Швейцария), има договор с "А....." ЕООД (ЕИК 123086760) за наем на складова площ в склад на "А....." ЕООД в Стара Загора, където се доставят стоки, собственост на P.....GMBH. Наемът за складовата площ се фактурира от "А....." като услуга с място на изпълнение в България, като ДДС по него се дължи от доставчика.
Складираните стоки се продават на български търговски дружества по следната схема:
Клиент подава поръчка до Центъра за обслужване на клиентите на AR..... (във Франция). P.....GMBH продава заявените стоки на C.....B.V., а C.....B.V. ги продава на клиента, който ги изтегля от складовия запас, държан при "А....." ЕООД. Продажбите и в двата случая са с българските ДДС номера на P.....GMBH и C.....B.V.
P.....GMBH е регистрирано в България единствено за целите на ДДС. Дружеството няма недвижима собственост, ДМА, действащ офис, персонал или технически съоръжения, не плаща сметки за комунални услуги, данъци и др. в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Представлява ли наетата складова площ в склада на "А....." ЕООД постоянен обект заP.....GMBH?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
"Постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за
търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда,
петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на
природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго
основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично
икономическа дейност на територията на една страна.
На основание чл. 11, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съветаот 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ ЕО (Регламент 282/ 2011)"постоянен обект" означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект. Фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер има постоянен обект (чл.11, параграф 3 от Регламент 282/ 2011).
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
Събразно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 16.10.2014 г. по дело С-605/ 12 Welmory sp. z o.o.,) когато се определя един обект като постоянен от гледна точка на възможността същият да получи предоставените от доставчика услуги, е необходимо да се изследва обстоятелството дали обектът отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги. В този аспект, в случаите, при които е налице обект, който има постоянна наличност на човешки и технически ресурси и отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, ако същият реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС - услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В случая преценката дали това е така следва да бъде направена въз основа на
фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус с оглед установената практика
на съда на Европейските Общности.
В хипотезата, изложена в писмото Ви, доколкото P.....GMBH няма технически ресурси и персонал, необходими за продажбата на стоките от наетия склад, следва да се приеме, че дружеството не е установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като не е налице и постоянна наличност на технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Поради това, независимо че дружеството извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната, то не формира постоянен обект на територията на страната, съответно няма да бъде установено на територията на страната чрез постоянен обект по смисъла на т. 11 във връзка с т. 10 от §1 на ДР на ЗДДС.
Все пак следва да имате предвид, че самата собственост върху техническите ресурси е без значение по отношение определянето на обстоятелството, дали са налице такива технически ресурси на територията на страната. В това отношение определящо е дали чуждестранното лице разполага с или иначе казано използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, както и персонал, без значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
C.....B.V. е търговско представителство в България (лице, регистрирано от БТПП по Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции) на C.....B.V. (Холандия) - дружество от корпорацията AR......
Друго дружество от същата корпорация - P.....GMBH (Швейцария), има договор с "А....." ЕООД (ЕИК 123086760) за наем на складова площ в склад на "А....." ЕООД в Стара Загора, където се доставят стоки, собственост на P.....GMBH. Наемът за складовата площ се фактурира от "А....." като услуга с място на изпълнение в България, като ДДС по него се дължи от доставчика.
Складираните стоки се продават на български търговски дружества по следната схема:
- Клиент подава поръчка до Центъра за обслужване на клиентите на AR..... (във Франция).
- P.....GMBH продава заявените стоки на C.....B.V.
- C.....B.V. продава стоките на клиента, който ги изтегля от складовия запас, държан при "А....." ЕООД.
Продажбите и в двата случая се извършват с българските ДДС номера на P.....GMBH и C.....B.V.
P.....GMBH е регистрирано в България единствено за целите на ДДС. Дружеството няма недвижима собственост, дълготрайни материални активи, действащ офис, персонал или технически съоръжения, не плаща сметки за комунални услуги, данъци и др. в България.
Въпрос: Представлява ли наетата складова площ в склада на "А....." ЕООД постоянен обект за P.....GMBH?
С оглед изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се излага следното становище.
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС "постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
На основание чл. 11, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО, "постоянен обект" означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в член 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект.
Съгласно чл. 11, пар. 3 от Регламент 282/2011 фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер, има постоянен обект.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейските общности (дела C-168/84, C-190/95, C-231/94, C-260/95), съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги".
От това следва, че за да бъде определен като постоянен, конкретен обект трябва да отговаря на изисквания за:
- минимална степен на постоянност;
- минимален размер и постоянна наличност на човешки ресурси;
- минимален размер и постоянна наличност на технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз, в частност Решение от 16.10.2014 г. по дело C-605/12 Welmory sp. z o.o., при определяне дали един обект е постоянен от гледна точка на възможността да получи предоставените от доставчика услуги, е необходимо да се изследва дали обектът отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги.
В този аспект, когато е налице обект, който има постоянна наличност на човешки и технически ресурси и отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност и реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС - услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В конкретния случай преценката дали е налице постоянен обект следва да бъде направена въз основа на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния казус, с оглед установената практика на Съда на Европейските общности.
В изложената хипотеза, доколкото P.....GMBH няма технически ресурси и персонал, необходими за продажбата на стоките от наетия склад, следва да се приеме, че дружеството не е установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като не е налице постоянна наличност на технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. Поради това, независимо че дружеството извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната, то не формира постоянен обект на територията на страната и съответно няма да бъде установено на територията на страната чрез постоянен обект по смисъла на т. 11 във връзка с т. 10 от § 1 на ДР на ЗДДС.
Извод: Наетата складова площ в склада на "А....." ЕООД при посочените факти не представлява постоянен обект за P.....GMBH по смисъла на § 1, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДДС.
Все пак следва да се има предвид, че самата собственост върху техническите ресурси е без значение при определяне дали са налице такива технически ресурси на територията на страната. Определящо е дали чуждестранното лице разполага с, или използва в свой интерес и по свое усмотрение такива ресурси, както и персонал, без значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
