|
Изх. № М-26-Д-238 #3 Дата: 25.5.2023 г. |
чл. 4 от ЗДДФЛ чл. 7 от ЗДДФЛ чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ чл. 65 от ЗДДФЛ чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ чл. 75 от ЗДДФЛ чл. 6, ал. 1 от СИДДО със САЩ |
ОТНОСНО:Прилагане на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО между България и САЩ)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило запитване, препратено по компетентност от ТД на НАП ....., за изразяване на становище по прилагането на СИДДО между България и САЩ,в сила от 15.12.2008 г. В запитването искате информация относно данъчното облагане на доходи от наем при следната фактическа обстановка:
Българско дружество е наело апартамент за офис в гр. София. В момента наемът се изплаща на наследници - двама братя, които живеят в САЩ и имат редовни български лични карти. Посочвате, че те са местни лица на САЩ. Единият наследник има открита разплащателна сметка в банка в България.
При описаната по-горе фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпросите:
- В коя държава следва да се облагат доходите от наема на недвижимо имущество?
- Ако се облагат в България:
- Задължени ли са наследниците да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) всяка отчетна година?
- Сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ поотделно на двамата наследници ли се издава, като се разделя сумата за наема поравно?
- Удържа ли се авансов данък върху доходите?
- Трябва ли да се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?
- Ако трябва да имат доказателства за доходи и платени данъци в България, какви формуляри следва да им предоставите?
- Има ли специфики при попълване и подаване на декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ?
- Ако трябва да се декларира и облага този доход в САЩ, какви документи сте задължени да представите на наследниците поотделно?
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на режима на облагане по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството,е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
По смисъла на чл. 4, ал. 1 от СИДДО между България и САЩ терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
Когато въз основа на разпоредбите на алинея 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя чрез последователното прилагане на правилата, регламентирани в чл. 4, ал. 3, б. "а" - "г" от Спогодбата, докато то бъде определено като местно лице само на едната от двете държави. По смисъла на чл. 4, ал. 3, б. "а" физическо лице се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).
Предвид гореизложеното и с оглед предоставената от Вас информация относно наемодателите, а именно, че те са български граждани, които обаче живеят в САЩ, може да се предположи, че центърът на жизнените интереси на визираните лица се намира в САЩ, поради което те вероятно са местни лица на САЩ и чуждестранни лица за България. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ.
С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в Република България са доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. Когато този вид доходи са начислени от предприятие в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, като доходът се счита за придобит от всяко едно от лицата, собственици на имуществото. На основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
Предприятието - платец на доходите, задължено да удържа и внася окончателния данък, подава декларация за дължимите данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като окончателният данък се посочва като обща сума на ред 3 в колона 3.
В съответствие с чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ предприятията - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, облагаеми с окончателен данък, се посочват с код 804.
Във връзка с облагането с окончателен данък, в т. ч. на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, в ЗДДФЛ не е предвидено издаването на образците "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка". Посочените образци се ползват за целите на авансовото облагане на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, изплатени от предприятия или от самоосигуряващи се лицa в полза на местни физически лица.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ доходите на чуждестранните физически лица, обложени с окончателен данък, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
Удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето (чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ). Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от закона.
В чл. 75 от ЗДДФЛ е посочено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Член 6 "Доходи от недвижимо имущество" от СИДДО между България и САЩ разглежда въпроса за данъчното третиране на доходите от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Спогодбата, доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава (САЩ) от недвижимо имущество, включително доходи от селско и горско стопанство, намиращо се в другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава (България). Следователно за дохода от наем на имота, разположен в страната, данъкът се дължи в България.
Обръщам внимание, че използваният израз "могат да се облагат" не означава, че лицето има право на избор, в коя държава да се облага доходът. Има се предвид, че доход от наем на недвижимо имущество ще подлежи на облагане в държавата, в която е разположено недвижимото имущество, доколкото вътрешното законодателство на тази държава предвижда облагане на тези доходи. В разглеждания случай доходът от наем на недвижимо имущество, разположено в България и реализиран от чуждестранно лице, подлежи на облагане в България, като данъкът се декларира и внася по реда на ЗДДФЛ. В допълнение следва да се отбележи, че СИДДО със САЩ дава право на България да облага този доход изцяло съгласно нейното вътрешно законодателство, без ограничение по отношение на ставката, формирането на данъчната основа или реда за деклариране и внасяне на данъка.
Следва да имате предвид, че чл. 6, ал. 1 от Спогодбата не възпрепятства САЩ също да облага реализирания доход от наем на недвижимото имущество. Доколкото лицата са местни лица на САЩ, чуждестранната данъчна администрация следва да приложи за дохода, който се реализира от източник в България, съответния метод за премахване на двойното данъчно облагане.
Моля да имате предвид, че въпроси, свързани с прилагането на данъчното законодателство на друга държава, и по-конкретно въпросите, свързани с декларирането на доход и плащането на дължимия върху него данък в САЩ, са извън компетентността на българската приходна администрация.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество е наело апартамент за офис в гр. София. Наемът се изплаща на наследници - двама братя, които живеят в САЩ и имат редовни български лични карти. Посочено е, че те са местни лица на САЩ. Единият наследник има открита разплащателна сметка в банка в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: В коя държава следва да се облагат доходите от наема на недвижимо имущество?
Въпрос: Ако се облагат в България: Задължени ли са наследниците да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) всяка отчетна година?
Въпрос: Сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ поотделно на двамата наследници ли се издава, като се разделя сумата за наема поравно?
Въпрос: Удържа ли се авансов данък върху доходите?
Въпрос: Трябва ли да се включват в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?
Въпрос: Ако трябва да имат доказателства за доходи и платени данъци в България, какви формуляри следва да им предоставите?
Въпрос: Има ли специфики при попълване и подаване на декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ?
Въпрос: Ако трябва да се декларира и облага този доход в САЩ, какви документи сте задължени да представите на наследниците поотделно?
В становището се посочва, че определянето на едно физическо лице като местно или чуждестранно е от първостепенно значение за режима на облагане по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадането в една от тези хипотези води до определяне на лицето като местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице това, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
По смисъла на чл. 4, ал. 1 от СИДДО между България и САЩ терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, и включва също тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Терминът не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя чрез последователното прилагане на правилата по чл. 4, ал. 3, б. "а" - "г" от Спогодбата, докато бъде определено като местно лице само на едната държава. Съгласно чл. 4, ал. 3, б. "а" от Спогодбата физическо лице се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси.
С оглед изложеното и предоставената информация, че наемодателите са български граждани, които живеят в САЩ, се посочва, че може да се предположи, че центърът на жизнените им интереси е в САЩ, поради което те вероятно са местни лица на САЩ и чуждестранни лица за България.
Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в Република България са доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
Когато доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество са начислени от предприятие в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, те подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, като доходът се счита за придобит от всяко едно от лицата, собственици на имуществото.
На основание чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.
Предприятието - платец на доходите, което е задължено да удържа и внася окончателния данък, подава декларация за дължимите данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, като окончателният данък се посочва като обща сума на ред 3 в колона 3.
Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ предприятията - платци на доходи изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, облагаеми с окончателен данък, се посочват с код 804.
Отбелязва се, че във връзка с облагането с окончателен данък, включително на доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, в ЗДДФЛ не е предвидено издаването на образците "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка". Тези образци се използват за целите на авансовото облагане на доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, изплатени от предприятия или от самоосигуряващи се лица в полза на местни физически лица.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ доходите на чуждестранните физически лица, обложени с окончателен данък, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
В чл. 75 от ЗДДФЛ е предвидено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната спогодба или договор.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от СИДДО между България и САЩ доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от земеделие или горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Извод: Доходите от наем на недвижимия имот, намиращ се в България и изплащани от българско предприятие на наследниците - местни лица на САЩ, се третират като доходи от източник в България и могат да се облагат в България с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, удържан и внесен от платеца на дохода, като се декларират по чл. 55 и чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се издават "Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка", а за доказване на внесения данък на чуждестранните лица се издава удостоверение по чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ; доходите, обложени с окончателен данък, не се декларират от тях с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
