НАП: Данъчно третиране на разходи за допълнително доброволно пенсионно осигуряване като социални разходи в натура по ЗКПО

Проведено е Общо събрание на работниците и служителите по реда на чл.293, ал.1 от Кодекса на труда за разпределяне на средствата, свързани със социалната политика на общинско учебно заведение. Общото събрание е взело следните решения:

• Средствата за социално-битово и културно обслужване (СБКО) да се използват като се начисляват към работната заплата в размер, определен в чл.47, ал.1 от "Отрасловия колективен трудов договор в системата на народната просвета".
• При изявено желание от страна на работници и служители, включително и наетите по договор за управление и контрол (наетият персонал), средствата за СБКО могат да се използват и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО). За целта работодателят ще сключи договор с пенсионноосигурително дружество.
• За тази част от наетия персонал, която желае средствата за СБКО да бъдат използвани за ДДПО, се съставя списък, който е неразделна част от протокола на Общото събрание. В списъка за ДДПО са се включили една част от работниците и служителите, но той е отворен и към него могат да се присъединяват и други членове от наетия персонал.

Решенията на Общото събрание са взети с абсолютно мнозинство от присъстващите.

Във връзка с описаното са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Изпълнени ли са изискванията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, разходите за ДДПО да се признават за "социален разход, предоставен в натура".

Въпрос 2: Има ли основание да бъде оспорвано сключването на такъв договор.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба се излага следното принципно становище.

Съгласно чл.204, т.2, б."а" от ЗКПО, социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, включват и разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот".

За да бъдат определени изразходваните суми като социални разходи, предоставени в натура, те трябва да отговарят на определението за социални разходи, дадено в §1, т.34 от ДР на ЗКПО:

"Социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени в чл.293 от същия кодекс или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношение под каквото и да е форма по отношение на получените социални придобивки".

Съгласно изложеното в запитването:

• Проведено е Общо събрание на работниците и служителите по реда на чл.293, ал.1 от КТ за начина на разходване на средствата за СБКО.
• Едно от решенията на Общото събрание е тези средства да бъдат изразходвани за допълнително доброволно пенсионно осигуряване за тези от наетия персонал, които пожелаят. Тази опция е гласувана от всички присъстващи, т.е. това е избор на работниците и служителите.
• Предвидена е възможност за включване и на други работници и служители към този вариант на разпределяне на средствата за СБКО, ако пожелаят това на по-късен етап, с което е налице достъпност на тази социална придобивка.

При така описаните условия на разходване на средствата за социални придобивки и изискванията на разгледаните норми на ЗКПО, разходите за ДДПО отговарят на определението, дадено в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, за социални разходи, попадащи в обхвата на чл.204, т.2 от закона.

Извод: При посочените условия разходите за ДДПО представляват "социални разходи, предоставени в натура" по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и попадат в обхвата на чл.204, т.2 от ЗКПО.

Социалните разходи по чл.204, т.2, б."а" от ЗКПО не подлежат на облагане с данък върху разходите в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице съгласно и при условията на чл.208 от ЗКПО.

В случай че разходите за вноски (премии) за ДДПО месечно за едно наето лице надхвърлят тази сума, разликата над 60 лева подлежи на облагане с данък върху разходите съгласно чл.213, ал.2 от ЗКПО. Ако към момента на начисляване на разходите са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи, съгласно чл.213, ал.3 от ЗКПО. Данъчната ставка е 10 на сто, съгласно чл.216 от ЗКПО.

Съгласно чл.206, ал.1 от ЗКПО, разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика. Данъкът е окончателен.

За да бъдат признати социалните разходи за данъчни цели, те трябва да са документално обосновани по реда на чл.10 от ЗКПО. При липса на документална обоснованост, с техния размер се преобразува счетоводният финансов резултат за годината по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, съгласно която, когато между работодателя и лицата, получили социалните придобивки, възникнат парични взаимоотношения под формата на предоставяне на парични средства, тогава социалните разходи няма да се третират като предоставени в натура по реда на чл.204, т.2 от ЗКПО и ще подлежат на облагане като доход на физическите лица по реда и при условията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Извод: При спазване на изискванията за предоставяне в натура, документална обоснованост и липса на парични взаимоотношения по отношение на социалните придобивки, сключването на договор за ДДПО при описаните условия не противоречи на разпоредбите на ЗКПО и не се сочи основание за оспорването му от гледна точка на данъчното третиране по ЗКПО.