Изх. № М-26-Х-112
Дата: 07.02.2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 8;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква "з".
ОТНОСНО:прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше запитване, постъпило по електронната поща в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-26-Х-112 от 01.12.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Изпълнителен директор на дружество работи по договор за управление в продължение на 22 години без прекъсване. От месец септември договорът за управление е прекратен и е сключен трудов договор, който се прекратява в края на годината.
Посочено е, че е уговорено обезщетение в прекратения договор за управление за ранно пенсиониране в размер на 8 брутни заплати. Съгласно валидния Колективен трудов договор се изплаща обезщетение за пенсиониране в размер на 2 заплати допълнително към определените 6 заплати вКодекса на труда (КТ) за служители с повече от 10 години стаж в дружеството, т.е. 8 брутни заплати.
Поставени са следните въпроси, които касаят уговореното обезщетение в прекратения договор за управление за ранно пенсиониране:
1. Възможно ли е, ако обезщетението е начислено към договора за управление, същото да се третира като необлагаемо съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, където е включено обезщетението за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ,при положение че служителят ще навърши възрастта за пенсиониране през 2025 година?
2. Ако обезщетението се начисли към трудовия договор, може ли да се ползва данъчното облекчение за обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ след като лицето не е навършило възрастта за пенсиониране?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,въз основа на описаната фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
По силата на § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са "трудови правоотношения" по смисъла на този закон. Предвид това възнагражденията на лицата по договори за управление и контрол подлежат на облагане по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагането на доходите от трудови правоотношения, но при определяне на облагаемия доход по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ е необходимо да се съобразяват относими разпоредби и специфики по отношение на тези лица.
Според чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В съответствие с чл. 222, ал. 4 от КТ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Видно от посочените разпоредби, обезщетението е относимо за правоотношения по КТ, но следва да имате предвид, че НАП не е компетентна да изразява становище относно правото на придобиване на това обезщетение.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват конкретно посочени обезщетения по КТ, сред които и обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ, т.е. разпоредбата е приложима за лицата, назначени по трудови правоотношения по КТ, които са получили такива обезщетения. В случая видно от общата фактическа обстановка не е възможно да бъде преценено доколко въпросното обезщетение представлява обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Също така следва да имате предвид, че ако разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ е приложима, доходите също биха попаднали в обхвата на необлагаемите доходи на основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното за обезщетението при прекратяване на договора за управление и контрол, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не може да се приложи по аналог и разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ не може да намери приложение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изпълнителен директор на дружество е работил по договор за управление 22 години без прекъсване. От месец септември договорът за управление е прекратен и е сключен трудов договор, който се прекратява в края на годината.
Уговорено е обезщетение в прекратения договор за управление за ранно пенсиониране в размер на 8 брутни заплати. Съгласно действащ Колективен трудов договор се изплаща обезщетение за пенсиониране в размер на 2 заплати допълнително към предвидените 6 заплати в Кодекса на труда за служители с повече от 10 години стаж в дружеството, т.е. общо 8 брутни заплати.
Поставени са следните въпроси, свързани с уговореното обезщетение в прекратения договор за управление за ранно пенсиониране:
Въпрос 1: Възможно ли е, ако обезщетението е начислено към договора за управление, същото да се третира като необлагаемо съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, където е включено обезщетението за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ, при положение че служителят ще навърши възрастта за пенсиониране през 2025 година?
Въпрос 2: Ако обезщетението се начисли към трудовия договор, може ли да се ползва данъчното облекчение за обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ, след като лицето не е навършило възрастта за пенсиониране?
По силата на § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са "трудови правоотношения" по смисъла на този закон.
Поради това възнагражденията на лицата по договори за управление и контрол се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. При определяне на облагаемия доход по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ обаче следва да се съобразяват относимите разпоредби и специфики за тези лица.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Съгласно чл. 222, ал. 4 от КТ (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
От тези разпоредби следва, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е относимо към правоотношения по КТ. НАП не е компетентна да изразява становище относно правото на придобиване на това обезщетение.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват конкретно посочени обезщетения по КТ, сред които и обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ. Следователно разпоредбата е приложима за лица, назначени по трудови правоотношения по КТ, които са получили такива обезщетения.
В разглеждания случай, въз основа на изложената обща фактическа обстановка, не може да се прецени доколко въпросното обезщетение представлява обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Ако разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ е приложима, доходите също биха попаднали в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ.
По отношение на обезщетението при прекратяване на договора за управление и контрол се приема, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не може да се прилага по аналог, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ не може да намери приложение.
Извод: Обезщетението, уговорено в прекратения договор за управление за ранно пенсиониране, не може да се третира като необлагаемо по чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ по аналогия с обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на договор за управление и контрол.
