ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика".......... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-32-23/13.09.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На 19.04.2022 г. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) обр. 2001 по чл. 50 от ЗДДФЛ от физическо лице М...... за данъчната 2021 г. Деклариран е облагаем доход с обща годишна данъчна основа и дължими данъци. Данъчни облекчения по реда на закона не са декларирани и не е посочено да са ползвани чрез работодател.
Към настоящия момент е подадена ГДД обр. 2001в от наследник на М...... с декларирано данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ.
Установява се, че същата не може да бъде обработена в програмен продукт СУП, поради вече подадена декларация от данъчно задълженото лице на 19.04.2022 г.
Поставяте следните въпроси:
1. Имат ли право наследниците на М...... да ползват данъчно облекчение за намалена работоспособност, при условие че лицето приживе е подало ГДД и не е ползвало облекчение?
2. При условие че имат право да ползват облекчението за 2021 г., какъв е редът в случай че системата отхвърля подадената декларация обр. 2001в и е невъзможно да се обработи?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за доходите на починалите лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
В декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
Видно от посочения текст на закона, годишна данъчна декларация от наследник се подава само когато данъчно задълженото лице (наследодателят) е починало и не е упражнило задължението си за подаване.
В случая има подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. Същата е подадена в срок и е коректно попълнена от задълженото лице. Поради това не е допустимо да се подава ГДД за същата данъчна година 2021 г. от наследниците.
Предвидената възможност в чл. 53, ал. 2 от закона за корекция на ГДД също не може да се ползва, тъй като тя е предвидена за данъчно задължените лица, подали вече декларация, в която са допуснали грешка в декларираните данни. В настоящия казус лицето, подало декларация, е починало, а наследниците към 30 април 2022 г. не са имали право да подават ГДД, която сега да искат да коригират.
От друга страна, предвид нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон не е предвидено друго. Следователно, в случай че наследниците са приели имуществото, те наследяват и правото да претендират за възстановяване на сумите, произтичащи от надвнесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на наследодателя.
Наследниците могат да подадат искане за прихващане или възстановяване на недължимо платените суми за данъци от наследодателя по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Предвид принципа на служебното начало, регламентиран в разпоредбата на чл. 5 от ДОПК, органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Органите по приходите при компетентната териториална дирекция на НАП, определена по последния постоянен адрес на наследодателя, следва да установяват наличие на основанията за възстановяване и прихващане на недължимо платения данък, чрез извършване на проверка/ревизия по реда на ДОПК.
Обръщам внимание, че физическите лица могат да ползват предвиденото данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ и чрез работодател. В случая следва задължително да се изследва дали същото не е ползвано изцяло или частично през данъчната 2021 г. по реда на чл. 42 и чл. 49 от закона.
Установяването на този факт да се извърши не само чрез справка в системата на НАП, но и с искане до съответното лице - работодател. В настоящото производството по изразяване на становище, след проверка се констатира, че в декларация обр. 1, подадена от Община К за периода октомври - декември 2021 г. начисленият и удържан данък е с 66,00 лв. по-малко от дължимия спрямо посочения облагаем доход, намален с лични осигурителни вноски за сметка на лицето, което води до извода, че е ползвано месечно данъчно облекчение.
С оглед на изложеното, наследниците на М...... могат да искат възстановяване на надвнесен данък от техния наследодател в резултат на прилагане на правото на данъчно облекчение. Трябва да е налице валидно решение на ТЕЛК за данъчния период и облекчението да не е ползвано изцяло чрез работодател. Ако е ползвано за определени периоди, ще имат право на разликата, която не е ползвана чрез работодател, като това обстоятелство се установи със съответните действия на органите по приходите предвидени в ДОПК.
Следва да са налице и изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка:
На 19.04.2022 г. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) образец 2001 по чл. 50 от ЗДДФЛ от физическо лице М...... за данъчната 2021 г. В нея е деклариран облагаем доход с обща годишна данъчна основа и дължими данъци. Данъчни облекчения по реда на закона не са декларирани и не е посочено да са ползвани чрез работодател.
Към настоящия момент е подадена ГДД образец 2001в от наследник на М...... с декларирано данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ. Установява се, че тази декларация не може да бъде обработена в програмния продукт СУП поради вече подадена декларация от данъчно задълженото лице на 19.04.2022 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Имат ли право наследниците на М...... да ползват данъчно облекчение за намалена работоспособност, при условие че лицето приживе е подало ГДД и не е ползвало облекчение?
Въпрос 2: При условие че имат право да ползват облекчението за 2021 г., какъв е редът в случай че системата отхвърля подадената декларация образец 2001в и е невъзможно да се обработи?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се изразява следното становище:
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за доходите на починалите лица може да се подава от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. В декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които, на основание чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
От посочения текст на закона следва, че годишна данъчна декларация от наследник се подава само когато данъчно задълженото лице (наследодателят) е починало и не е упражнило задължението си за подаване на декларация.
В разглеждания случай има подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., която е подадена в срок и е коректно попълнена от задълженото лице. Поради това не е допустимо да се подава ГДД за същата данъчна година 2021 г. от наследниците.
Предвидената възможност в чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ за корекция на ГДД също не може да се ползва, тъй като тя е предвидена за данъчно задължените лица, подали вече декларация, в която са допуснали грешка в декларираните данни. В настоящия казус лицето, подало декларация, е починало, а наследниците към 30 април 2022 г. не са имали право да подават ГДД, която сега да искат да коригират.
Извод: Наследниците на М...... нямат право да подават нова ГДД или да коригират подадената от наследодателя декларация за 2021 г. с цел ползване на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, поради вече подадена в срок и коректно попълнена декларация от самото лице.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон не е предвидено друго.
Следователно, в случай че наследниците са приели имуществото, те наследяват и правото да претендират за възстановяване на сумите, произтичащи от надвнесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на наследодателя.
Наследниците могат да подадат искане за прихващане или възстановяване на недължимо платените суми за данъци от наследодателя по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно принципа на служебното начало по чл. 5 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Органите по приходите при компетентната териториална дирекция на НАП, определена по последния постоянен адрес на наследодателя, следва да установяват наличие на основанията за възстановяване и прихващане на недължимо платения данък чрез извършване на проверка или ревизия по реда на ДОПК.
Извод: Наследниците могат да упражнят наследеното право на възстановяване на надвнесен данък чрез искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, като органите по приходите следва служебно да изяснят фактите и да установят основанията за възстановяване или прихващане.
Отбелязва се, че физическите лица могат да ползват предвиденото данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ и чрез работодател. В конкретния случай следва задължително да се изследва дали облекчението не е ползвано изцяло или частично през данъчната 2021 г. по реда на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ.
Установяването на този факт следва да се извърши не само чрез справка в системата на НАП, но и с искане до съответното лице - работодател.
В рамките на настоящото производство по изразяване на становище, след проверка се констатира, че в декларация образец 1, подадена от Община К за периода октомври - декември 2021 г., начисленият и удържан данък е с 66,00 лв. по-малко от дължимия спрямо посочения облагаем доход, намален с лични осигурителни вноски за сметка на лицето. Това води до извода, че е ползвано месечно данъчно облекчение.
Извод: За 2021 г. е налице ползване на месечно данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ чрез работодателя (Община К), установено по данни от декларация образец 1, поради което следва да се отчете вече ползваната част от облекчението.
С оглед на изложеното, наследниците на М...... могат да искат възстановяване на надвнесен данък от техния наследодател в резултат на прилагане на правото на данъчно облекчение. Необходимо е да е налице валидно решение на ТЕЛК за данъчния период и облекчението да не е ползвано изцяло чрез работодател. Ако е ползвано за определени периоди, наследниците ще имат право на разликата, която не е ползвана чрез работодател, като това обстоятелство се установи със съответните действия на органите по приходите, предвидени в ДОПК. Следва да са налице и изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Извод: Наследниците не могат да подадат нова или коригираща ГДД за 2021 г., но могат да поискат възстановяване на надвнесен данък, произтичащ от правото на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, при наличие на валидно ТЕЛК решение, непълно ползване на облекчението чрез работодател и изпълнение на изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ, като размерът на подлежащата на възстановяване сума се установява от органите по приходите по реда на ДОПК.
