Изх. №53-04-64
12.02.2021 г.
ЗКПО - чл.195
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-64/25.01.2021 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
ЕООД има сключен договор за наем на движими вещи -шевни машини с гръцко дружество - наемодател. Отдадените под наем движими вещи се ползват на територията на България.
Изложени са аргументи относно прилагане на конкретни разпоредби от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществотомеждуРепублика България и Република Гърция(СИДДО сРепублика Гърция), ратифицирана със закон, обн. ДВ. бр.33 от 2 Април 2002 г. Считате, че макар и доходите на гръцкото дружество от наемни вноски да са от източник в България и платец на наемните вноски да е българско дружество, видно от текста на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 4 от спогодбата тези доходи не подлежат на облагане по реда на ЗКПО иса елемент от доходите на гръцкото дружество, които трябва да се обложат само с данък в Гърция, доколкото в СИДДО не се съдържа изрична разпоредба за данък върху доходи при източника.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли доходите на гръцкото дружество от наем на движими вещида бъдат обложени с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
Към направеното запитване не е приложен договор, както и други доказателства за конкретните условия по възникнали правоотношения, поради което настоящото становище има принципен характер.
По аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица без място на стопанска дейност в страната, се облагат само за доходи с източник в страната, изрично изброени в чл. 12, ал. 2 - 9 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Данъчното облагане с данък при източника предполага да се даде отговор на два основни въпроса:
- да се дефинира видът на дохода в категориите на материалния данъчен закон;
- да се извърши преценка за приоритетно прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна на основание чл. 13 от ЗКПО. Такъв международен договор са Спогодбитеза избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Относно квалификацията на дохода:
Доходите на чуждестранни лица от предоставено право на използване(наем) на всяка движима вещ, използвана в стопанската дейност на платеца на дохода, вкл. средства за производство, средства за оказване на услуги, съоръжения и др., се третират от българския закон като "авторски и лицензионни възнаграждения". В този смисъл е дефиницията в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено илинаучно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Следователно, доходите на гръцкото дружество от наем на шевни машини, доколкото тези машини се наемат, за да бъдат използвани в стопанската дейност на българското дружество, се считат от ЗКПО за авторски и лицензионни възнаграждения.
Доходите, квалифицирани като авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от българско дружество в полза на чуждестранно юридическо лице, се считат за доходи от източник в страната на основание чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.
Авторските и лицензионните възнаграждения, които не са изрично освободени от облагане с данък при източника, на основание чл. 195, ал. 6, т. 3, във връзка с ал. 7 - 12 от ЗКПО, подлежат на облагане съгласно ЗКПО с данък в размер на 10% от брутната сума на дохода, начислен в полза на чуждестранното лице.
След като по реда на ЗКПО се дължи данък върху дохода на гръцкото дружество в разглеждания тук случай, е нужно да се изследва въпросът дали и доколко СИДДО с Република Гърция,предвиждаданъчно облекчениеза същия доход.
Относно прилагането на СИДДО сРепублика Гърция:
Съгласно чл. 12, ал. 3 от СИДДО с Република Гърция"Авторски и лицензионни възнаграждения" означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми, магнетофонни записи за радио или телевизионно предаване, на всеки патент или сертификат за изобретение, запазена марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за правото на използване на промишлено търговско или научно оборудване или за информация относно промишлено, търговско или научно оборудване.
ДоколкотоСИДДО с Република Гърция не съдържаспециалнадефиниция на понятието "оборудване", на основание чл. 3, ал. 2 от същата, за целите на дефиниране на това понятие по СИДДО се ползва дефиницията на българското вътрешно законодателство. Следователно, за целите на СИДДО с Гърция терминът "оборудване" включва всички движими вещи, използвани в стопанската дейност на дружеството.
Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава (в случая България) и изплатени на местно лице на другата договаряща държава (Гърция), могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
Такива авторски и лицензионни възнаграждения, обаче, могат да се облагат с данъци и в договарящата държава от която произхождат (България) и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 % от брутния размер на доходите от авторските и лицензионните възнаграждения (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО).
От гореизложеното следва, че СИДДО с Република Гърцияне дава възможност за по-благоприятен данъчен режим от този, приет в българското вътрешното законодателство, т.е. налице е облагане с данък при източника 10 %по реда на българското вътрешно законодателство.
В допълнение, следва да имате предвид, че в конкретния случай чл. 21 от СИДДО с Република Гърция "Други доходи", не намира приложение, доколкото касаедоходи, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба.
Предвид разпределението на компетентности Ви уведомяваме, че ако имате въпроси относно тълкуване на конкретни разпоредби на СИДДО, следва да адресирате запитването си до Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" №52, като въпросите следва да бъдат подкрепени с необходимите писмени документи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че ЕООД има сключен договор за наем на движими вещи - шевни машини - с гръцко дружество - наемодател. Отдадените под наем движими вещи се използват на територията на България. Изложени са аргументи относно прилагането на разпоредби от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото между Република България и Република Гърция (СИДДО с Република Гърция), ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр. 33 от 2 април 2002 г. Счита се, че макар доходите на гръцкото дружество от наемни вноски да са от източник в България и платец на наемните вноски да е българско дружество, видно от текста на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 4 от спогодбата тези доходи не подлежат на облагане по реда на ЗКПО и са елемент от доходите на гръцкото дружество, които трябва да се обложат само с данък в Гърция, доколкото в СИДДО не се съдържа изрична разпоредба за данък върху доходи при източника.
Въпрос: Следва ли доходите на гръцкото дружество от наем на движими вещи да бъдат обложени с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
Към запитването не е приложен договор, както и други доказателства за конкретните условия по възникналите правоотношения, поради което становището е с принципен характер.
По аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица без място на стопанска дейност в страната се облагат само за доходи с източник в страната, изрично изброени в чл. 12, ал. 2 - 9 от ЗКПО.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Данъчното облагане с данък при източника предполага да се даде отговор на два основни въпроса:
- да се дефинира видът на дохода в категориите на материалния данъчен закон;
- да се извърши преценка за приоритетно прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 13 от ЗКПО.
Такъв международен договор са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Относно квалификацията на дохода
Доходите на чуждестранни лица от предоставено право на използване (наем) на всяка движима вещ, използвана в стопанската дейност на платеца на дохода, включително средства за производство, средства за оказване на услуги, съоръжения и др., се третират от българския закон като "авторски и лицензионни възнаграждения". В този смисъл е дефиницията в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за:
- използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
- или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
"Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Следователно доходите на гръцкото дружество от наем на шевни машини, доколкото тези машини се наемат, за да бъдат използвани в стопанската дейност на българското дружество, се считат от ЗКПО за авторски и лицензионни възнаграждения.
Доходите, квалифицирани като авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от българско дружество в полза на чуждестранно юридическо лице, се считат за доходи от източник в страната на основание чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.
Авторските и лицензионните възнаграждения, които не са изрично освободени от облагане с данък при източника, на основание чл. 195, ал. 6, т. 3 във връзка с ал. 7 - 12 от ЗКПО, подлежат на облагане съгласно ЗКПО с данък в размер на 10% от брутната сума на дохода, начислен в полза на чуждестранното лице.
Извод: По реда на ЗКПО доходите на гръцкото дружество от наем на шевни машини, използвани в стопанската дейност на българското дружество, се третират като авторски и лицензионни възнаграждения - доходи от източник в страната, подлежащи на облагане с окончателен данък при източника 10% по чл. 195 от ЗКПО, освен ако не е налице изрично освобождаване.
Относно прилагането на СИДДО с Република Гърция
Съгласно чл. 12, ал. 3 от СИДДО с Република Гърция "Авторски и лицензионни възнаграждения" означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми, магнетофонни записи за радио или телевизионно предаване, на всеки патент или сертификат за изобретение, запазена марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за правото на използване на промишлено търговско или научно оборудване или за информация относно промишлено, търговско или научно оборудване.
Доколкото СИДДО с Република Гърция не съдържа специална дефиниция на понятието "оборудване", на основание чл. 3, ал. 2 от същата, за целите на дефиниране на това понятие по СИДДО се ползва дефиницията на българското вътрешно законодателство. Следователно, за целите на СИДДО с Гърция терминът "оборудване" включва всички движими вещи, използвани в стопанската дейност на дружеството.
Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава (в случая България) и изплатени на местно лице на другата договаряща държава (Гърция), могат да се облагат с данъци в тази друга държава. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат (България), и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10% от брутния размер на доходите от авторските и лицензионните възнаграждения (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО).
От гореизложеното следва, че СИДДО с Република Гърция не дава възможност за по-благоприятен данъчен режим от този, приет в българското вътрешно законодателство, т.е. налице е облагане с данък при източника 10% по реда на българското вътрешно законодателство.
В допълнение се посочва, че в конкретния случай чл. 21 от СИДДО с Република Гърция "Други доходи" не намира приложение, доколкото касае доходи, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба.
Извод: СИДДО с Република Гърция допуска облагане на авторските и лицензионните възнаграждения и в държавата на източника (България) с данък, който не надвишава 10% от брутния размер на дохода, поради което за разглежданите доходи от наем на шевни машини се прилага данък при източника 10% по ЗКПО, а чл. 21 "Други доходи" от спогодбата не е приложим.
Заключителни бележки
Посочва се, че предвид разпределението на компетентности, при въпроси относно тълкуване на конкретни разпоредби на СИДДО, запитването следва да се адресира до Дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, като въпросите следва да бъдат подкрепени с необходимите писмени документи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: При посочената фактическа обстановка доходите на гръцкото дружество от наем на шевни машини, използвани в стопанската дейност на българското дружество, подлежат на облагане с окончателен данък при източника по чл. 195 от ЗКПО в размер 10%, като СИДДО с Република Гърция не предоставя по-благоприятен режим и чл. 21 "Други доходи" от спогодбата не е приложим.
