ОТНОСНО: Начисляване на данък върху добавената стойност при доставка на стоки между две български фирми
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, на дружеството което представлявате му предстои продажба на машини и стоки - собствено производство на клиент - българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Машините и стоките ще бъдат натоварени от склада на доставчика в Пловдив и транспортирани до Румъния, на посочен от клиента адрес.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
1. Какво е задължението на "А" ООД - да начислява 20% ДДС или да не начислява ДДС във фактурата за продажба на тези машини и стоки?
2. Ако не следва да се начислява 20% ДДС, то какво е основанието за не начисляване на данъка?
Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването и поставените въпроси, и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото прилагане, изразявам следното принципно становище.
Във връзка с изложената фактическа обстановка в запитването считам, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл.6 от материалния закон. Мястото на изпълнение на доставката на стоки, които се изпращат или превозват от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоките към момента, в който същите се изпращат или започва превозът им към получателя, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от материалния закон. Тъй като сте посочили, че машините и стоките ще бъдат натоварени от склада на доставчика и транспортирани до място, посочено от клиента на територията на Румъния, мястото на изпълнение на конкретната доставка ще е територията на нашата страна.
По смисъла на чл.12, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност, в този случай ще бъде налице и облагаема доставка на стоки и машини, за която съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗДДС, ставката на данъка ще е 20 на сто. Това е така, тъй като получател по доставката сте посочили, че е българско данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, и независимо от обстоятелството, че стоките ще се транспортират до място на територията на друга държава членка, няма да е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл.7 от закона, поради което и във връзка с текста на чл.53, ал.1 от същия нормативен акт, нулевата ставка на данъка е неприложима в този случай.
.
Описана е следната фактическа обстановка: на дружеството "А" ООД му предстои продажба на машини и стоки - собствено производство, на клиент - българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Машините и стоките ще бъдат натоварени от склада на доставчика в Пловдив и транспортирани до Румъния, на посочен от клиента адрес.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какво е задължението на "А" ООД - да начислява 20% ДДС или да не начислява ДДС във фактурата за продажба на тези машини и стоки?
Въпрос 2: Ако не следва да се начислява 20% ДДС, то какво е основанието за не начисляване на данъка?
Въз основа на изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за неговото прилагане е изразено следното принципно становище.
Счита се, че в случая е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стоки, които се изпращат или превозват от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоките към момента, в който същите се изпращат или започва превозът им към получателя.
Тъй като е посочено, че машините и стоките ще бъдат натоварени от склада на доставчика и транспортирани до място, посочено от клиента, на територията на Румъния, мястото на изпълнение на конкретната доставка е територията на Република България.
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, в този случай е налице облагаема доставка на стоки и машини. За тази доставка, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, ставката на данъка е 20 на сто.
Посочено е, че получател по доставката е българско данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС. Независимо от обстоятелството, че стоките ще се транспортират до място на територията на друга държава членка (Румъния), не е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. Поради това, и във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, нулевата ставка на данъка е неприложима в разглеждания случай.
Извод: Доставката представлява облагаема доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е българско данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, поради което "А" ООД следва да начисли 20% ДДС по фактурата, като не са налице основания за прилагане на нулева ставка.
