НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи на физическо лице от продажба на електроенергия от фотоволтаична инсталация

ОТНОСНО:Прилагане наразпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-137/21.03.2023 г.

Излагате следната фактическа обстановка:

Собственици сте на еднофамилна жилищна сграда в режим на СИО съгласно Семейния кодекс. Имате изградена фотоволтаична система/инсталация с мощност 8,3 kWp. Остатъчната енергия, след покриване на разходите за сградата, продавате на частно енергийно дружество. Договорът с EVN е сключен само от едното физическо лице.

Задавате следните въпроси:

1. Следва ли да се издава фактура за продажбата на електроенергия или е достатъчен протокол?

2. Необходимо ли е да се регистрирате в търговския регистър и на какво основание?

3. Данъкът от физическите лица, собственици на сградата ли трябва да се внася или само от едното лице, сключило договора с EVN? Дължи ли се авансов данък и имате ли право на разходи за дейността?

4. Дължат ли се осигурителни вноски от физическите лица - собственици на фотоволтаичната система? Има ли значение, че сте самоосигуряващо се лице - управител на дружество и отделно имате ЕИК в регистър Булстат като свободна професия, през която в момента не осъществявате дейност? Следва ли да се извършва определяне на окончателен размер на осигурителния доход и да се довнасят осигурителни вноски?

5. Какви декларации се подават за целите на облагането и внасянето на осигурителните вноски?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:

Относно данъчното законодателство:

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми по този закон доходи, са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица имат задължение да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон.

На данъчно облагане подлежи лицето, извършващо стопанската дейност, независимо че същата може да се осъществява чрез имущество, което е съсобствено. Лицето сключило договора с EVN и от чието име се извършва доставката на ел. енергия към частното енергийно дружество, ще е данъчно задължено лице за доходите, получени в резултат на посочената дейност.

Следва да имате предвид, че извършаването на продажба на електроенергия е стопанска дейност, която се извършва редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът, реализиран от нея следва да се определи като доход от търговска дейност. Получател по сделките е енергийно дружество - търговец, поради което физическото лице доставчик следва да бъде определено като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо че не е регистрирано като едноличен търговец съгласно Търговския закон (ТЗ).

Когато физическо лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец.

Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26 ал. 1 - 6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение № 2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%.

Срокът за подаване на ГДД, по действащото законодателство е от 01.03 до 30.06 на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За реализирания от Вас доход през 2022 г. следва да подадете ГДД от 01.03. до 30.06.2023 г.

На основание чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО.

Видът на авансовите вноски се определят съгласно правилата на чл. 83 от ЗКПО. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв. не са задължени да правят авансови вноски, но при желание могат да правят тримесечни авансови вноски на основание чл. 83, ал. 3 от ЗКПО.

Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на ЗКПО за данъчната година, се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

За целите на облагането, определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО. От изложеното следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.

Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по ЗСч (чл. 3, ал. 3 от същия). Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.

С оглед на изложеното, лицето извършващо доставки на ел. енергия, следва да издава първичен счетоводен документ (фактура) за извършените доставки, който следва да съдържа задължителни реквизити посочени в чл. 6 от ЗСч.

Всички извършени разходи за пренос, достъп и балансиране на разпределена енергия и други, които са във връзка с дейността и са документално обосновани, ще бъдат данъчно признати.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал.1 и ал. 2 от ЗКПО).

В данъчните закони и в нормативната уредба по осигурителното законодателство не е регламентирано задължение на лицата за регистрация в търговския регистър или регистър Булстат. Следва да имате предвид изискванията на чл. 4 и чл. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

В търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване (чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ).

Всеки търговец и всяко юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като заявят подлежащите на вписване обстоятелства и представят подлежащите на обявяване актове.

Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6 от ЗТРРЮЛНЦ).

Относно осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Кръгът на самоосигуряващите се лица в КСО е регламентиран в чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се лица по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят авансово върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателния размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

При определяне на годишния осигурителен доход за едноличните търговци и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ,се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на ЗКПО и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд. При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)).

Разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се лица са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се лица определят и вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (декларация образец № 6).

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.)). Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).

На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по образец № 1 и 5 съгласно приложение № 1 и 3, в които вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ.

Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6, в която вписват ЕГН, ЛНЧ, личен номер или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващи се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО (чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.).

Сроковете за подаване на декларациите са регламентирани в чл. 4 от Наредба № Н-13/2019 г., а начинът и редът за подаването им - в чл. 8 от същата наредба.

При попълване на декларациите следва да се има предвид, че ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ следва да се посочи в:

- "Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице" (обр. ОКд-5) при започване, прекъсване и възобновяване на дейността и за избор на вида на осигуряване;

- Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и Декларация обр. № 5 "Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски" за подлежащото на осигуряване лице, за периодите (месеците) на упражняваната от него трудова дейност.

Липсата на ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ не е пречка за подаване на декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ".

Предвид изложеното, на основание на чл. 10 от КСО за осъществяваната дейност (производство и продажба на електрическа енергия) като търговец без регистрация в Търговския регистър и лице, което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ще подлежите на задължително осигуряване, тъй като попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, определен с разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса. Задължение за внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларации по реда на чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ и чл. 5, ал. 4 от КСО ще възникне за физическото лице - собственик на фотоволтаичната система, което ще упражнява трудова дейност по смисъла на КСО, във връзка със сключения договор за доставка на електрическа енергия.

Като самоосигуряващо се лице, което ще извършва дейности на няколко основания по чл. 4, ал. 3 от КСО (в случая собственик на търговско дружество и лице, което се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ), следва да декларирате това обстоятелство и да внасяте авансово осигурителни вноски само на едното основание по Ваш избор. Въз основа на декларираните облагаеми доходи от трудова дейност, за Вас ще възникне и основание за определяне на окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.