ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше запитване с вх. № 96-00-143/30.06.2023 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, е регистрирано по ЗДДС в България и извършва ежемесечно вътреобщностни доставки на стоки по чл. 7 от ЗДДС на клиенти, регистрирани по ДДС в страни от Европейския съюз (ЕС). Също така имате и абонаментно обслужване на клиенти, данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в държави членки на ЕС. При сключване на договор за абонаментно обслужване или преди транспортиране на стоките, номерът по ДДС на клиента се проверява за валидна регистрация.
Поставени са следните въпроси:
Какъв е редът за удостоверяване, че към момента на данъчното събитие клиентът е имал валидна регистрация по ДДС? Необходима ли е разпечатка за доказване на валидността на ДДС номера на клиенти от държави членки при всяка доставка?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
За да се приложи нулева данъчна ставка от страна на българското дружество, е необходимо да са изпълнени условията на чл. 7 от ЗДДС и при наличие на документите, определени с чл. 45а от Регламент №2018/1912 за изменение на Регламент №282/2011, или определени в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). За удостоверяване наличие на обстоятелства за ВОД е необходимо получателят по доставката да разполага с валиден идентификационен номер, издаден от друга държава членка. Липсата на валиден номер на получателя води до третирането на тези доставки като такива с място на изпълнение на територията на страната и облагането им (ако са облагаеми такива) с приложимата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС ставка от 20 %.
В запитването посочвате, че имате абонаметнтно обслужване на клиенти, данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в държави членки на ЕС. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тези случаи, тъй като доставката на услуга ще бъде с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за Вас няма да възникне задължение за начисляване на данък.
Системата VIES гарантира правото на задължените лица, извършващи вътреобщностни доставки на стоки или на услуги, да получат потвърждение по електронен път на валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на своите контрагенти, както и потвърждение на техните имена и адрес. Електронното средство за осигуряване на това право на търговците е уебсайтът на Европейската комисия за потвърждение на валидност на идентификационен номер по ДДС - http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/.
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи наличието на "разпечатка" за доказване валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по доставката. Няма пречка да притежавате разпечатка от сайта на Европейската комисия за валидността на идентификационния номер по ДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството, което отправя запитването, е регистрирано по ЗДДС в България и извършва ежемесечно вътреобщностни доставки на стоки по чл. 7 от ЗДДС на клиенти, регистрирани по ДДС в държави членки на ЕС. Освен това дружеството има абонаментно обслужване на клиенти - данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в държави членки на ЕС. При сключване на договор за абонаментно обслужване или преди транспортиране на стоките, номерът по ДДС на клиента се проверява за валидна регистрация.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какъв е редът за удостоверяване, че към момента на данъчното събитие клиентът е имал валидна регистрация по ДДС?
Въпрос 2: Необходима ли е разпечатка за доказване на валидността на ДДС номера на клиенти от държави членки при всяка доставка?
За да се приложи нулева данъчна ставка от страна на българското дружество при вътреобщностни доставки на стоки, е необходимо да са изпълнени условията на чл. 7 от ЗДДС и да са налице документите, определени с чл. 45а от Регламент №2018/1912 за изменение на Регламент №282/2011, или документите, определени в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
За удостоверяване на обстоятелствата за вътреобщностна доставка (ВОД) е необходимо получателят по доставката да разполага с валиден идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от друга държава членка. Липсата на валиден идентификационен номер на получателя води до третиране на тези доставки като доставки с място на изпълнение на територията на страната и до облагането им, ако са облагаеми, с данъчна ставка 20 % съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: За прилагане на нулева ставка при ВОД е необходимо получателят да има валиден ДДС номер от друга държава членка и да са налице документите по чл. 45а от Регламент №2018/1912 или по чл. 45 от ППЗДДС; при липса на валиден номер доставката се третира като облагаема на територията на страната със ставка 20 %.
Относно абонаментното обслужване на клиенти - данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в държави членки на ЕС, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В тези случаи, когато мястото на изпълнение на доставката на услугата е извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък.
Извод: При абонаментни услуги към данъчно задължени лица в други държави членки мястото на изпълнение се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и когато е извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява ДДС.
Системата VIES гарантира правото на задължените лица, извършващи вътреобщностни доставки на стоки или услуги, да получат по електронен път потвърждение за валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на своите контрагенти, както и потвърждение на техните имена и адрес. Електронното средство за осигуряване на това право е уебсайтът на Европейската комисия за потвърждение на валидност на идентификационен номер по ДДС - "http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/".
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, които да регламентират задължение за наличие на "разпечатка" за доказване валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по доставката. Няма пречка обаче доставчикът да притежава разпечатка от сайта на Европейската комисия за валидността на идентификационния номер по ДДС.
Извод: Валидността на ДДС номера на клиента може да се удостоверява чрез проверка в системата VIES, като законът не изисква задължително наличие на разпечатка от проверката, но не забранява такава да се съхранява.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
