Изх. № М-26-П-15
Дата: 07.02.2022 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
ДОПК, чл. 89, ал. 3;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(1);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3)(а);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12(1);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 12(2);
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14(3);
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14(4).
ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004)и Регламент(ЕО)№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане наРегламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009)
Във Ваше писмено запитване с вх. №М-26-П-15/17.01.2022 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество има сключени договори с немски клиенти, предмет на които е обгрижване на възрастни хора и почистване на домовете им на територията на Република Германия. Имате намерение да сключите граждански договори с български граждани съгласно хипотезите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с предмет почистване на домове и обгрижване на възрастните хора, като дейността ще се извършва на територията на Република Германия. Сключването на горепосочените договори по ЗЗД се налага поради факта, че лицата нямат строго определено работно място и строго определено време за извършване на дейността.
Поставени са следните въпроси:
1. Може ли на лице, български гражданин, сключило граждански договор по ЗЗД с българско дружество, и изпратено да извършва дейност като домашна помощница във връзка с изпълнение на следните задължения: почистване по домовете и обгрижване на възрастни хора на територията на Република Германия, да бъде издадено Удостоверение А1, с цел дължимите осигуровки и данъци да бъдат внесени в бюджета на Република България?
2. Следва ли Искане за издаване на Удостоверение А1, във връзка със сключен граждански договор, да бъде подадено от името на фирмата възложител (българската фирма) и да бъде подписано от лицето изпълнител по гражданския договор?
3. При условие че следва да се приложи Искане за издаване на Удостоверение А1, образец ОКд 238 при сключен граждански договор, трябва ли да се посочи оборот от подобна извършвана дейност на лицето изпълнител, сключило гражданския договор по ЗЗД?
4. В хипотезата на точка 3, моля да се посочи и състава на понятието "оборот" и има ли необходимост от прилагане на документи за доказването му?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
От 01.01.2007 г. обществените отношения в сферата на социалната сигурност в България се регулират от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).
Към настоящия момент се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, като един от главните принципи, установени в тях, е, че лицата, попадащи в приложното им поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Съгласно основното правило, въведено с чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка (т.е. законодателството на държавата по месторабота на лицето).
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване(КСО), спадат към категорията "самостоятелно заети лица".
Видно от изложеното в запитването Ви, лицата ще извършват трудова дейност по граждански договори единствено на територията на Германия, следователно за периода на трудова заетост в Германия спрямо тях е приложимо изцяло немското законодателство и всички задължителни осигурителни вноски са дължими в Германия по местните правни разпоредби.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство (в случая - законодателството на Германия).
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата по месторабота на лицата (Германия).
Този документ ще удостовери, че лицата са подчинени на германското осигурително законодателство за периода, посочен в него, и за тях не се дължат задължителни осигурителни вноски по българското законодателство.
Възможно е също така периодът на задължително осигуряване по законодателството на друга държава членка да се удостовери с друг документ, издаден от компетентна институция на държавата членка по месторабота, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава.
Следователно лицата по граждански договори (самостоятелно заети лица), които извършват работа единствено на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на държавата на трудова заетост.
Командироването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 е уредено в чл. 12 от същия и се различава от разпоредбите за командироване във вътрешното ни законодателство.
Изпращането на работници по трудови правоотношения с работодател в България временно да извършват дейност в друга държава членка е съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004. В тези случаи работодателят подава искане/уведомление за издаване на удостоверение А1 за командированите от него наети лица.
Що се отнася до специалното правило на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, касаещо самостоятелно заетите лица, които временно извършват дейност в друга държава членка, тази разпоредба урежда правилата за "самокомандироване" на тази категория лица.
Разпоредбата поставя редица условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава, като изключение от основното правило (прилагане на законодателството по месторабота).
Съгласно разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.
Видно от горното, чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 въвежда три условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да може за посочените от Вас лица да остане приложимо българското осигурително законодателство. Тези условия са:
- обичайно осъществяване на дейност като самостоятелно заето лице в държавата, в която е установено;
- извършване на подобна дейност в другата държава членка;
- срок, не повече от 24 месеца.
Самостоятелно заето лице, което осъществява трудова дейност на територията на друга държава членка, може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава, ако обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост в държава членка, в която е установено и продължава да отговаря на изискванията за упражняване на дейността си в държавата членка, в която е установено, за да може да я извършва след завръщането си.
За целите на прилагането на чл. 12(2) от основния регламент, изразът "което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице" се отнася до лице, което обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата членка, в която е установено.
Критериите за значителни дейности са въведени в Регламент (ЕО) №987/2009 и Решение № А2от 12 юни 2009 г. за тълкуване на чл. 12 отРегламент (ЕО) №883/2004 относно законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава (Решение № А2).
Въпросните критерии са доразработени в Практически наръчник за определяне на законодателството, което се прилага за работниците в страните членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и в Швейцария.
По отношение на критерия "оборот" - приходи, получени в резултат от дейността на лицата, които полагат труда си на територията на България, се третират като оборот на територията на изпращащата страна.
Съгласно чл. 14(3) от Регламент (ЕО) №987/2009, за да се възползва от разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 и да остане приложимо законодателството на държава членка, в която е установено, самостоятелно заетото лице трябва да е упражнявало значителна част от дейносттаси определено време преди датата, на която би искало да се приложи специалното правило, въведено с чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004. Административната комисия за координация на системите за социална сигурност определя извършването на дейност за период от понедва месеца като индикация, че е изпълнено това изискване.
Самостоятелно заети лица, които извършват работа за определен период в друга държава членка, освен да са осъществявали обичайно дейността си на територията на държавата членка, в която са установени, трябва също така да продължат да отговаря на изискванията за упражняване на тази дейност, за да могат да я извършват и след завръщането си.
Решаващо условие за прилагане на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 е самостоятелно заетото лице да извършва подобна дейност в другата държава членка. Според чл. 14(4) от Регламент (ЕО) №987/2009 при определяне на това, дали дейността е "подобна" на обичайно упражняваната, се взема предвид действителния характер и естество на осъществяваната дейност.
В най-общия случай трудова дейност на територията на друга държава членка в същата стопанска сфера може да се разглежда като "подобна".
Следователно във всички случаи съдържанието и продължителността на дейността, която ще се осъществява, следва да са предварително определени и доказани с представяне на съответните договори.
Чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 е приложим, при условие че работата в другата държава членка е с временен характер и то за период, който от самото начало е определен до 24 месеца.
При неизпълнение на някое от изброените по-горе условия, посочените в запитването Ви лица не могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство за периода на работа в Германия и за тях ще се прилага законодателството на държавата, където фактически се извършва дейността (Германия).
Компетентната териториална дирекция на НАП извършва задълбочена преценка за изпълнението на всички задължителни условия.
В хипотезата на временно извършване на дейност от самостоятелно заето лице в друга държава членка, това лице има задължение да уведоми (по възможност предварително) компетентната териториална дирекция на НАП, като попълни съответния образец на уведомление (в случая образец ОКд 238). В същия образец се попълва и искане за издаване на удостоверение А1.
Съгласно чл. 89, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към искането за издаване на удостоверение А1 се прилагат доказателства за наличие на основанията за издаване на въпросното удостоверение.
Преценката за наличие на основанията за издаване на удостоверението се извършва от органа по приходите в компетентната териториална дирекция на НАП след подадено искане/уведомление във всеки конкретен случай съгласно конкретната фактическа обстановка и след преценка на представените към искането доказателства.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество има сключени договори с немски клиенти за обгрижване на възрастни хора и почистване на домовете им на територията на Република Германия. Предвижда се сключване на граждански договори по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с български граждани с предмет почистване на домове и обгрижване на възрастни хора, като дейността ще се извършва в Германия. Посочено е, че сключването на договори по ЗЗД се налага поради липса на строго определено работно място и работно време за извършване на дейността.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Може ли на лице, български гражданин, сключило граждански договор по ЗЗД с българско дружество и изпратено да извършва дейност като домашна помощница (почистване по домовете и обгрижване на възрастни хора) на територията на Република Германия, да бъде издадено удостоверение А1, с цел дължимите осигуровки и данъци да бъдат внесени в бюджета на Република България?
Въпрос 2: Следва ли искане за издаване на удостоверение А1, във връзка със сключен граждански договор, да бъде подадено от името на фирмата възложител (българската фирма) и да бъде подписано от лицето изпълнител по гражданския договор?
Въпрос 3: При условие че следва да се приложи искане за издаване на удостоверение А1, образец ОКд 238, при сключен граждански договор, трябва ли да се посочи оборот от подобна извършвана дейност на лицето изпълнител, сключило гражданския договор по ЗЗД?
Въпрос 4: В хипотезата на точка 3, какъв е съставът на понятието "оборот" и има ли необходимост от прилагане на документи за доказването му?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се излага следното становище:
1. Приложимо законодателство в областта на социалната сигурност
От 01.01.2007 г. обществените отношения в сферата на социалната сигурност в България се регулират от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз. Към момента се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Един от основните принципи, установени в тях, е, че лицата, попадащи в приложното им поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка, съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно основното правило по чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка, тоест законодателството на държавата по месторабота на лицето.
По отношение на България лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се третират като категория "самостоятелно заети лица".
От изложеното в запитването следва, че лицата ще извършват трудова дейност по граждански договори единствено на територията на Германия. Поради това за периода на трудова заетост в Германия спрямо тях е приложимо изцяло немското законодателство и всички задължителни осигурителни вноски са дължими в Германия по местните правни разпоредби.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Освен превеждане на осигурителни вноски, това може да включва задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения, в зависимост от спецификата на съответното законодателство (в случая - законодателството на Германия).
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП чрез представяне на удостоверение А1, издадено от компетентната институция на държавата по месторабота на лицата (Германия). Удостоверението А1 потвърждава, че лицата са подчинени на германското осигурително законодателство за посочения в него период и за тях не се дължат задължителни осигурителни вноски по българското законодателство.
Възможно е периодът на задължително осигуряване по законодателството на друга държава членка да бъде удостоверен и с друг документ, издаден от компетентна институция на държавата членка по месторабота, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава.
Следователно лицата по граждански договори (самостоятелно заети лица), които извършват работа единствено на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на държавата на трудова заетост.
Извод: За лицата, работещи по граждански договори единствено на територията на Германия, е приложимо немското осигурително законодателство и осигурителните вноски се дължат в Германия, а не в България.
2. Командироване по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004
Командироването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 е уредено в чл. 12 от същия регламент и се различава от разпоредбите за командироване във вътрешното българско законодателство.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, изпращането на работници по трудови правоотношения с работодател в България временно да извършват дейност в друга държава членка представлява командироване на наети лица. В тези случаи работодателят подава искане/уведомление за издаване на удостоверение А1 за командированите от него наети лица.
Специалното правило на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 касае самостоятелно заетите лица, които временно извършват дейност в друга държава членка, и урежда правилата за "самокомандироване" на тази категория лица. Тази разпоредба поставя редица условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава като изключение от основното правило за прилагане на законодателството по месторабота.
Съгласно чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.
От тази разпоредба следва, че са налице три кумулативни условия, чието изпълнение е задължително, за да може за посочените лица да остане приложимо българското осигурително законодателство:
- обичайно осъществяване на дейност като самостоятелно заето лице в държавата, в която е установено лицето;
- извършване на подобна дейност в другата държава членка;
- срок на дейността в другата държава членка, не по-дълъг от 24 месеца.
Самостоятелно заето лице, което осъществява трудова дейност на територията на друга държава членка, може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава, ако обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост в държава членка, в която е установено, и продължава да отговаря на изискванията за упражняване на дейността си в държавата членка, в която е установено, така че да може да я извършва след завръщането си.
За целите на прилагането на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, изразът "което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице" се отнася до лице, което обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата членка, в която е установено. Критериите за значителни дейности са въведени в Регламент (ЕО)...
Извод: При липса на изпълнение на условията по чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 за "самокомандироване" на самостоятелно заети лица, включително обичайно осъществяване на значителна дейност в държавата на установяване, се прилага общото правило на чл. 11(3)(а) и законодателството на държавата по месторабота (Германия).
