3_1538/12.07.2016 г.
чл. 35 т. 1 и т. 3 от ЗДДФЛ;
чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ;
чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ;
чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ
ОТНОСНО: данъчно облагане на обезщетение за пропуснати ползи съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)
От изложеното в запитването и приложените към същото документи става ясно, че с Решение .....2015 г. ........ЕООД е осъдено, на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), да заплати обезщетение на лице, за ползването на собствената му ½ ид.ч. от 1 758.50 кв.м от поземлен имот за периода от 01.08.2012 г. до 31.08.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
На основание цитираното решение, на 24.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист, с който е определено на лицето да му бъде изплатена посочената сума, ведно с определената лихва. С банково бордеро от 03.11.2015 г., ЧСИ превежда по сметка на лицето в ЦКБ АД сумата в размер на ...... лв., с която не са извършвани никакви транзакции, тъй като лицето е било предупредено от адвоката си, че решението се обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС).
Предвид горното е поставен въпроса необходимо ли е да се декларира получената сума и за коя година трябва да бъде подадена Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като окончателно ВКС се е произнесъл с определение №......2016 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 32/2016 г.) и действащото законодателство, е изразено следното становище:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Следователно, видът на дохода има водеща роля за определянето на дължимия данък по реда на цитирания данъчен закон.
Съгласно нормата на чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 13 от закона изрично са изброени доходите, които не подлежат на облагане. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди,с изключение наобезщетенията за пропуснати ползи.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състои в това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)). Вредата е елементът, който очертава количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата е паричната оценка на онази разлика между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на два вида - договорна и деликтна (извъндоговорна). В случая, въз основа на представените документи се установява, че между страните няма облигационно отношение. В резултат на това е налице деликтна отговорност, изразяваща се в лишаване от ползване на приспадащите се идеални части от процесния имот. На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност, на обезщетение подлежат всички вреди: както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дължимостта на обезщетение и изплащането на такова за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от каквито и да е други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
В случая възниква въпросът облагаем доход ли са получените суми на основание чл. 59 от ЗЗД, посочени като обезщетение за лишаване от ползване на собствени идеални части от имот за определен период и да се квалифицират ли като пропуснати ползи.
Чл. 59 визира че, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Със съдебното решение № ......на окръжен съд е направен извод, че ответното дружество ползва фактически целия поземлен имот за собствени производствени нужди, както и за това на негови наематели. По този начин същото е ограничило правата на ищцата като собственик на земята и я е лишило от възможността да реализира приходи от нея. При това положение ответното дружество, което се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, й дължи съответно на правата й обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползваната без основание площ.
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалия би реализирал ако вредоносното действие не би настъпило. В случая пропусната полза се изразява в реализираното от дружеството обогатяване.
Въз основа на гореизложеното, считаме, че получените като обезщетение суми представляват пропуснати ползи и нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди, от които следва, че присъдените обезщетения са извън обхвата на необлагаемите доходи, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер са в обхвата на така наречените доходи от други източници.
Нормата на чл.13, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ регламентира като необлагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела.
В конкретния случай присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела са необлагаем доход, а присъдените лихви, в т.ч. и мораторните лихви, са извън обхвата на необлагаемите доходи.
На основание чл.35, т.3 от ЗДДФЛ доходите от лихвисъщо се третират като доходи отдруги източници.
На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година, която може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се попълни Приложение № 6 "Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ". Полученият доход следва да се впише в част І "Формиране на облагаемия доход", като с код 01 - обезщетенията за пропуснати ползи и с код 03 - лихвите.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
В тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
Във връзка с изложеното дотук, лицето е следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., в срок до 30.04.2016 г., с попълнено приложение № 6, в която да бъде деклариран полученият доход, тъй като същият се счита за придобит на датата на заверяване на банковата му сметка.
От фактическата обстановка се установява, че с решение от .....2015 г. "........." ЕООД е осъдено на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да заплати на физическо лице обезщетение за ползването на собствената му ½ идеална част от 1 758.50 кв.м от поземлен имот за периода от 01.08.2012 г. до 31.08.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
На основание това решение на 24.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист, с който е определено на лицето да бъде изплатена посочената сума, заедно с определената лихва. С банково бордеро от 03.11.2015 г. частен съдебен изпълнител превежда по сметка на лицето в ЦКБ АД сумата в размер на ...... лв. По тази сметка не са извършвани никакви транзакции, тъй като лицето е било предупредено от адвоката си, че решението се обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС). ВКС се е произнесъл окончателно с определение № ......2016 г.
Въпрос: необходимо ли е да се декларира получената сума и за коя година трябва да бъде подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се има предвид, че окончателното произнасяне на ВКС е с определение № ......2016 г.?
На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на закона. Видът на дохода е определящ за начина на облагане.
Съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 13 от ЗДДФЛ са изброени изрично необлагаемите доходи. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ не са облагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Посочва се, че основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състои в задължението да се поправят вредите, които виновно са причинени другиму (чл. 45 от ЗЗД). Вредата определя количествените измерения на обезщетението. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата представлява паричната оценка на разликата между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав гражданската отговорност бива договорна и деликтна (извъндоговорна). В разглеждания случай, въз основа на представените документи, се установява, че между страните няма облигационно отношение, поради което е налице деликтна отговорност, изразяваща се в лишаване от ползване на приспадащите се идеални части от процесния имот.
На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност на обезщетение подлежат всички вреди - както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дължимостта и изплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
Поставя се въпросът дали получените суми на основание чл. 59 от ЗЗД, посочени като обезщетение за лишаване от ползване на собствени идеални части от имот за определен период, представляват облагаем доход и следва ли да се квалифицират като пропуснати ползи.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Със съдебно решение № ...... на окръжен съд е прието, че ответното дружество фактически ползва целия поземлен имот за собствени производствени нужди, както и за нуждите на свои наематели, с което е ограничило правата на ищцата като собственик на земята и я е лишило от възможността да реализира приходи от нея. При това положение дружеството, което се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата, й дължи обезщетение, съизмеримо с пазарния наем за ползваната без основание площ, съответно на правата й.
Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което със сигурност би настъпило, ако не беше осуетено от деликта, представлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправното поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не беше настъпило. В конкретния случай пропуснатата полза се изразява в реализираното от дружеството обогатяване.
Въз основа на изложеното се приема, че получените като обезщетение суми представляват пропуснати ползи и нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди. От това следва, че присъдените обезщетения са извън обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Извод: Получените суми по чл. 59 от ЗЗД представляват облагаеми доходи под формата на пропуснати ползи и не попадат в необлагаемите обезщетения по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ обезщетенията за пропуснати ползи и неустойките с такъв характер са доходи от други източници. Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ определя като необлагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела. В разглеждания случай присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела са необлагаем доход, а присъдените лихви, включително мораторните лихви, са извън обхвата на необлагаемите доходи.
На основание чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ доходите от лихви също се третират като доходи от други източници. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ тези доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като по силата на чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. Тази сума може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Извод: Обезщетението за пропуснати ползи и лихвите по него са облагаеми доходи от други източници по чл. 35, т. 1 и т. 3 от ЗДДФЛ, докато присъдените съдебни разноски са необлагаем доход по чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като се попълва Приложение № 6 "Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ". Полученият доход се вписва в част I "Формиране на облагаемия доход", като с код 01 се отбелязват обезщетенията за пропуснати ползи, а с код 03 - лихвите.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
На основание чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
В разглеждания случай доходът се счита за придобит на датата на заверяване на банковата сметка на лицето, а именно 03.11.2015 г., независимо от последващото обжалване пред ВКС.
Извод: Лицето е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. в срок до 30.04.2016 г., с попълнено Приложение № 6, в което да декларира получения доход, тъй като доходът се счита за придобит на датата на заверяване на банковата сметка.
