НАП: Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и прилагане на специален режим в Съюза по ЗДДС

Изх. № 24-39-112

Дата: 26. 05. 2022 год.

ЗДДС, чл. 14, ал. 1;

ЗДДС, чл. 17, ал. 2;

ЗДДС, чл. 20, ал. 1;

ЗДДС, чл. 20, буква "б", ал. 1;

ЗДДС, чл. 124;

ЗДДС, чл. 125, ал. 1;

ЗДДС, чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а"

ЗДДС, чл. 156, ал. 1;

ЗДДС, чл, 156, ал. 2;

ЗДДС, чл. 156, ал. 5;

ЗДДС, чл. 156, ал. 16;

ЗДДС, чл. 159;

ЗДДС, чл. 159, буква "г", ал. 1;

ЗДДС, §. 1, т. 10 от ДР на ЗДДС;

ППЗДДС, чл. 21, ал. 1;

ППЗДДС, чл. 113, ал. 18;

ППЗДДС, чл. 119, ал. 2.

ОТНОСНО: вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), място на изпълнение на същите, определяне и прилагане на прага от 10 000 евро по, регистрация за прилагането на специален режим в Съюза по, отчитане на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на други държави членки

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ... г. е заведено Ваше запитване, в което във връзка с изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г.), касаещи специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, по Глава осемнадесета от ЗДДС, е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество, установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, е регистрирано по ЗДДС и обмисля да се регистрира във виртуален магазин е-bау, посредством който да продава стоки за бита.

Дружеството ще закупува стоките от български доставчик. Във виртуалния магазин ще се приемат поръчки от данъчно незадължени физически лица, установени в Европейския съюз (ЕС) и трети страни. Физическите лица ще заплащат стойността на стоката плюс стойността на доставката/транспорта, посредством интернет платформа за извършване на плащания - paypal и средствата ще постъпват в българска банкова сметка на дружеството.

Стоките ще се изпращат от територията на страната до територията на ЕС или трета страна (където са установени данъчно незадължените лица), чрез куриерско дружество. Транспортните разходи ще са включени в стойността на доставката, която клиентите ще заплащат при закупуването на стоката.

Дружеството ще заплаща комисионна на виртуалния магазин за всяка продадена стока, за което ще получава фактура в края на всеки месец.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. Следва ли да се третират описаните доставки, като дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г.?

2. Формира ли българското дружество оборот за регистрация в страната, където транспортът приключва?

3. Как следва да се декларират доставките в дневника за продажбите, съгласно ЗДДС?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:

По първи въпрос:

Относно характера на доставките

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ., бр. 104 от 08.12.2020 г. (ЗИД на ЗДДС), в ЗДДС са направени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.07.2021 г., като са въведени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (Директива 2017/2455) и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Директива 2019/1995). Същите касаят вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и прилагането на специалните режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, вътрешни дистанционни продажби на стоки и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (специален режим извън Съюза, специален режим в Съюза и специален режим Внос).

С направените промени дистанционните продажби на стоки са дефинирани по нов начин в чл. 14 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:

а) нови превозни средства, или

б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Доколкото в запитването не е посочено дали дружеството прехвърля собствеността върху стоките - предмет на извършваните от него доставки на данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, чрез който се извършват тези доставки, в конкретния случай - e-bay, за целите на настоящото становище се изхожда от допускането, че не се прехвърля собствеността върху стоките от дружеството на това лице.

При доставка/продажба на стока (стоката не е ново превозно средство, или стока, която се монтира и/или инсталира от или за сметка на доставчика, или стока, която е предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети) от дружеството на данъчно незадължени лица, като стоката се изпраща или транспортира от дружеството или от негово име, включително когато същото се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.

Следва да имате предвид, че в случаите, когато стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на трета страна или територия, няма да е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. В тези случаи би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, съгласно която облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. За прилагането на нулевата ставка доставчикът следва да разполага с посочените в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи. В противен случай за доставката следва да бъде начислен данък върху добавената стойност със ставка на данъка 20 на сто, тъй като за място на изпълнение на тази доставка на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС ще се счита територията на страната.

По втори въпрос:

Определяне на място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки

1. Основно правило

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., място на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 от закона е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.

Този ред е приложим в случай, че не са налице основания да се приложи специалната норма, посочена по-долу в т. 2, която го дерогира, както и когато доставчикът избере да определи мястото на изпълнение на доставките по този ред. В тези случаи изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

В случай че дружеството извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, на които изпращането и транспортирането започва от територията на друга държава членка, в която няма постоянен обект, по отношение на същите мястото на изпълнение ще се определя по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС.

2. Специална норма

С чл. 20б от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., е регламентирано специално правило, с което е предвиден праг за определяне място на изпълнение при доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, до достигането на който общият ред за определяне на мястото на изпълнение на тези доставки е неприложим. Съгласно ал. 2 във връзка с ал. 1 на тази разпоредба мястото на изпълнение на тези доставки е в държавата членка, в която е установен доставчикът, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

2. далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1, или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Видно от текста на разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за да е приложим прагът от 10 000 евро, до достигането на който вътреобщностните дистанционни продажби на стоки са с място на изпълнение на територията на страната, стоките следва да бъдат изпращани или транспортирани от територията на държавата членка, в която доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, до територията на друга държава членка, като същият следва да е установен само на територията на една държава членка, т.е. да няма постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС на територията на друга държава членка.

Предвид изложеното и при условие, че дружеството е установено само на територията на страната, само за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., при които стоките се изпращат или транспортират от територията на България, където дружеството е установено по седалище и адрес на управление, предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, съответно тези доставки до достигане на прага от 10 000 евро са с място на изпълнение на територията на страната. Прагът се изчислява за съответната година, а не за период от дванадесет последователни месеца, като се взема предвид общата стойност без данъка върху добавената стойност на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на страната, както и на далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, които се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по установяване на доставчика, ако дружеството извършва такива. Предвид цитираната норма, за определяне на мястото на изпълнение на доставките не се следи стойностен праг за всяка държава членка по местоназначение поотделно, а прагът е общата стойност без данъка върху добавената стойност на извършваните от лицето вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, за които изпращането или транспортирането започва от територията на страната (България), за които се прилага прагът, независимо в коя държава членка завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките.

В случай че дружеството извършва и вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, на които изпращането и транспортирането започва от територията на друга държава членка, данъчните им основи не се включват при изчисляване на прага на територията на страната на установяване (България).

3. Относно регистрационния режим

3.1. Задължения за регистрация за целите на ДДС в държавите членки по местоназначение на стоките

В случай че извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки надвишат определения с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., стойностен праг на продажбите за предходната или текущата календарна година, когато прагът е приложим, или по отношение на извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки прагът не е приложим, то същите ще са с място на територията на държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, съответно за дружеството би възникнало задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност в съответните държави членки, в които е мястото на изпълнение на тези доставки.

3.2. Възможност за регистрация за прилагане на специален режим в Съюза

В случаите, когато данъчно задължено лице извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за същото е налице възможност на основание чл. 369б, пар. 1, б. "а" от Директива 2019/1995 да се регистрира за специален режим в Съюза, като в този случай за лицето няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., регистрацията за прилагане на режим в Съюза не е задължителна, тя е по избор на лицето, за да не се регистрира същото във всяка държава членка, в която е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. На основание чл. 369в от Директива (ЕС) 2017/2455 данъчно задълженото лице декларира пред държавата членка по идентификация кога започва и преустановява своите облагаеми дейности, обхванати от този специален режим, или когато променя тези дейности по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за ползването на специалния режим. То съобщава тази информация по електронен път. Съгласно чл. 369а, пар. 1, ал. 2 от Директива 2019/1995 за целите на специален режим в Съюза държава членка по идентификация означава държавата членка, на чиято територия данъчно задълженото лице е установило своята стопанска дейност или, ако не е установило своята стопанска дейност в Общността, където има постоянен обект. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС с чл. 152, ал. 4 и 7, т. 2, б. "а" и чл. 156, в сила от 01.07.2021 г.

Предвид горното, тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството е установено по седалище и адрес на управление в страната, на основание чл. 152, ал. 7, т. 2, б. "а" от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за целите на прилагането на специален режим в Съюза от дружеството държавата членка по идентификация е Република България.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

а) услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, включително по постоянен обект, в сила от 18.02.2022 г., и/или

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или

в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. лицето

а) е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната, и

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 15.

На основание чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., в случай че извършваните от дружеството доставки са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., по аргумент от ал. 16 на чл. 156 от същия закон, когато същите са с място на изпълнение на територията на държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките (в случаите, когато предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е надвишен или същият е неприложим по отношение на извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки), за същото е налице възможност да се регистрира за специален режим в Съюза. В този случай за дружеството няма да е налице задължение за регистрация в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

Съгласно чл. 156, ал. 16 от ЗДДС, в съответствие с изменението в сила от 18.02.2022 г., право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, което извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната по чл. 20б, ал. 4 от същия закон, ако със заявлението за регистрация уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 от закона. Т.е., на основание чл. 156, ал. 16 от ЗДДС, в случай че извършваните от дружеството доставки на стоки, които се изпращат или транспортират от територията на България до територията на други държави членки до получател - данъчно незадължено лице, са вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., и за дружеството предвиденият с чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., праг е приложим, преди същият да е надвишен, дружеството може да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза в страната. В този случай извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки след датата на регистрация за прилагане на специален режим в Съюза ще са с място на изпълнение в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, предмет на доставките, тъй като по този начин лицето е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4 от ЗДДС. В този случай изборът се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС, в сила от 01.04.2021 г., правото по ал. 1 на същата разпоредба се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис. В тази връзка, доколкото регистрацията за прилагане на режим в Съюза е по избор на лицето, няма срок за подаване на заявлението за регистрация.

На основание чл. 156, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., за дата на регистрацията за прилагане на режим в Съюза се смята първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Изключение от това правило е предвидено в ал. 7 на същата разпоредба, съгласно която за дата на регистрация за прилагане на режим в Съюза се смята датата на първата доставка, когато първата доставка по чл. 156, ал. 1, т. 1 от същия закон е извършена преди първия ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението, при условие че данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация най-късно до 10-о число на месеца, следващ датата на първата доставка.

По трети въпрос:

Относно деклариране и отчитане на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки при регистрация по чл. 156 от ЗДДС за прилагане на специален режим в Съюза

В случай че данъчно задължено лице избере да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, е приложима разпоредбата на чл. 369б, пар. 2 от Директива 2019/1995, съгласно която този режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, за които се прилага режима, доставяни в Общността (с място на изпълнение в държави членки, включително България) от съответното данъчно задължено лице. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 или 16 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., същото следва да декларира всички извършвани от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, независимо къде е мястото им на изпълнение, в справка-декларацията за прилагането на този специален режим по чл. 159, ал. 4 от същия закон, в сила от 01.07.2021 г. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ППЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец - приложение № 32 към Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

На основание чл. 159, ал. 11 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице в срока за подаване на справка-декларацията по чл. 159, ал. 4 от същия закон е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация. Т.е., ако дружеството реши да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 или 16 от ЗДДС, дължимият за извършваните от дружеството вътреобщностни дистанционни продажби на стоки данък върху добавената стойност следва да се внася в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите.

На основание чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., който транспонира нормата на чл. 369, 369к и 369ч от Директива 2006/112/ЕО, регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а от закона лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 156 или чл. 157а, ал. 1 и 3 от закона и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и извършва доставки по чл. 14 от закона с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър. В тази връзка дружеството, за извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., следва да води електронен регистър. Съгласно § 1, т. 102 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, в сила от 01.07.2021 г. "регистър по чл. 159г, ал. 1" е регистър, който съдържа информацията от чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица,предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026). В този смисъл съдържанието на електронния регистър по чл. 159г, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде съгласно изискванията на чл. 63в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.

Относно отчитането на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС

На основание чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС, в сила от 01.07.2021 г., лицата, регистрирани на основание чл. 156 от ЗДДС, не отразяват в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Т.е., тези доставки се отчитат/декларират само в справка-декларацията за прилагането на специален режим в Съюза по чл. 159, ал. 4 от ЗДДС.

В случай че дружеството не е избрало да се регистрира за прилагането на специален режим в Съюза, а се е регистрирало за целите на данъка върху добавената стойност в държавите членки, в които е мястото на изпълнение на извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, и отчита/декларира същите в подаваните от него в съответната държава членка справки-декларации за данъка върху добавената стойност, същото на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона, с които същото е документирало извършваните от него вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона за данъчния период, през който са издадени. Данъчната основа на тези доставки се отразява в колона 23 "ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка" на дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съответно клетка 18 "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция" на справка-декларацията за данъка върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящото становище е валидно с оглед изложената и възприета фактическа обстановка в запитването. В случай че фактите и действителните правоотношения между дружеството и контрагентите му са различни, то и данъчното третиране на същите би могло да бъде различно.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/