ОТНОСНО:Прилагане на Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... е постъпило запитване с вх. № 96-00-20/28.01.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лице извършва дейност на територията на страната и на Кралство Белгия. При извършена проверка в Белгия е установено, че за 2018 г. и 2019 г. фирмата е формирала място на стопанска дейност. В резултат на проверката е платен данък за тези години в Кралство Белгия. Внесен е данък за 2021 г., но не е подадена годишна данъчна декларация.
Поставени са следните въпроси:
- Може ли сумата на внесения в чужбина данък да бъде приспадната от данъка за 2022 г.?
- Може ли да се изиска възстановяване на сумата на платения данък като надвнесена сума и каква е процедурата?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър, независимо от обстоятелството, че би могло да създаде място на стопанска дейност в друга държава.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина.
Разпределението на данъчната тежест между държавите се урежда с двустранни спогодби. Облагането при формирано място на стопанска дейност е уредено с разпоредбите на чл. 7 от Спогодбата между Народна република България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото (СИДДО). Облагането на печалбите на българско юридическо лице с място на стопанска дейност се извършва в Белгия, но само до размера, който може да се отнесе към това място на стопанска дейност.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в част І "Общи положения", глава III "Международно облагане" от ЗКПО. Предвид разпоредбите в глава ІІІ, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор (чл. 13 от ЗКПО).
Реализацията, разчитането и данъчното облагане на мястото на стопанска дейност на българското дружество се извършва съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство и предвиденото в по-горе цитираната СИДДО. Независимо от отчитането в чуждата държава всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, участват във формирането на общия финансов резултат от извършваните дейности по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство в страната.
Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина чрез място на стопанска дейност, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат на дружеството, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона с цел определяне на данъчния финансов резултат на предприятието като цяло.
Гореизложеното означава, че разходите, извършени във връзка с мястото на стопанска дейност на дружеството в Белгия, участвали при формирането на общия счетоводен финансов резултат на дружеството, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО.
Документите, създадени с цел отчитане на дейността на мястото на стопанската дейност, които са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството, следва да са придружени с превод на български език по отношение на съдържанието на отразените в тях стопански операции (чл. 5, ал. 2 от Закона за счетоводство). Всички стопански операции, отразяващи извършването на разходи, отчитане на приходи, придобиване на активи и други при извършване на стопанска дейност в чуждата държава, следва да са документално обосновани с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 10 от ЗКПО и да са свързани с дейността.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане в съответната СИДДО. Според чл. 23, ал. 2 от спогодбата е приложим метод "освобождаване с прогресия". На основание чл. 92, ал. 6, изречение второ от ЗКПО не се изисква прилагане на доказателства за платен данък за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".
Прилагането на методите за освобождаване от двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 2 "за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане", където се включват данъчният финансов резултат от дейността от мястото на стопанска дейност и следващото се данъчно облагане.
В приложение № 2 има две справки, които следва да бъдат попълнени съобразно приложимия метод - освобождаване с прогресия и указанията към тях. Следвайки логиката на декларацията по чл. 92 от ЗКПО, част от данните от справка № 1 от приложение № 2 следва да се отразят в част V на декларацията на съответните редове за определяне на данъчния финансов резултат - "полагащ се корпоративен данък при прилагане на методи за избягване на двойно данъчно облагане (р. 3 или р. 5 от справка 1 на образец 1012 - Приложение № 2)".
За всяка календарна година (2018 г. и 2019 г.), за която е определен и внесен данък в чуждата държава, следва да се подаде коригираща декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 2 в образците за съответната година. Основанието за подаване е необходимостта да се приложи СИДДО чрез метод за освобождаване от двойно данъчно облагане и платения данък. Това може да стане чрез уведомяване на Териториалната дирекция, където е регистрирано данъчно задълженото лице по реда на чл. 75, ал. 3 във връзка с чл. 79 от ЗКПО или по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на уведомлението органите по приходите в определения законов срок ще предприемат необходимите действия за разглеждане на конкретния случай.
При продължаване на мястото на стопанска дейност на българското дружество в Белгия и през 2021 г., при подаване на годишната данъчна декларация следва да се приложи метод за освобождаване съобразно описаното по-горе. Когато липсва информация за резултата от облагане на мястото на стопанска дейност, до 30.06.2022 г. дружеството може да подаде коригираща декларация до 30.09.2022 г., като приложи коментирания метод за освобождаване.
При формирана данъчната загуба в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е "освобождаване с прогресия", същата не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години. Данъчната загуба се приспада последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години (чл. 73 от ЗКПО).
В заключение Ви уведомявам, че платеният данък за всички коментирани години в Белгия не може да бъде приспаднат от данъка за 2022 г. За всяка от посочените години следва да се подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО и се приложи методът за "освобождаване с прогресия", като за 2018 г. и 2019 г. се подава коригираща декларация.
Изложена е следната фактическа обстановка: българско юридическо лице извършва дейност на територията на Република България и на Кралство Белгия. При извършена проверка в Белгия е установено, че за 2018 г. и 2019 г. дружеството е формирало място на стопанска дейност. В резултат на проверката за тези години е платен данък в Кралство Белгия. За 2021 г. е внесен данък в Белгия, но не е подадена годишна данъчна декларация.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: "Може ли сумата на внесения в чужбина данък да бъде приспадната от данъка за 2022 г.?"
Въпрос: "Може ли да се изиска възстановяване на сумата на платения данък като надвнесена сума и каква е процедурата?"
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър, независимо че може да създаде място на стопанска дейност в друга държава. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. те се облагат по реда на ЗКПО за световната си печалба, включително печалбата от място на стопанска дейност в чужбина.
Разпределението на данъчната тежест между държавите се урежда с двустранни спогодби. Облагането при формирано място на стопанска дейност е уредено в чл. 7 от Спогодбата между Народна република България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото (СИДДО). Печалбите на българско юридическо лице с място на стопанска дейност в Белгия се облагат в Белгия, но само до размера, който може да се отнесе към това място на стопанска дейност.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в част I "Общи положения", глава III "Международно облагане" от ЗКПО. Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Реализацията, разчитането и данъчното облагане на мястото на стопанска дейност на българското дружество се извършват съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство и предвиденото в цитираната СИДДО. Независимо от отчитането в чуждата държава, всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, участват във формирането на общия финансов резултат от дейността по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство в България.
Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина чрез място на стопанска дейност, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат на дружеството по чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона с цел определяне на данъчния финансов резултат на предприятието като цяло.
От това следва, че разходите, извършени във връзка с мястото на стопанска дейност на дружеството в Белгия и участвали при формирането на общия счетоводен финансов резултат, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО.
Документите, създадени за отчитане на дейността на мястото на стопанска дейност и съставени на съответния чужд език, при постъпването им в дружеството следва да са придружени с превод на български език относно съдържанието на отразените в тях стопански операции, съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за счетоводството. Всички стопански операции, отразяващи извършване на разходи, отчитане на приходи, придобиване на активи и други при извършване на стопанска дейност в чуждата държава, трябва да са документално обосновани с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 10 от ЗКПО и да са свързани с дейността.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава се прилагат методите за премахване на двойното данъчно облагане, предвидени в съответната СИДДО. Съгласно чл. 23, ал. 2 от спогодбата с Белгия е приложим методът "освобождаване с прогресия". На основание чл. 92, ал. 6, изречение второ от ЗКПО не се изисква прилагане на доказателства за платен данък за печалби/доходи от източник в чужбина, за които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод "освобождаване с прогресия".
Прилагането на методите за освобождаване от двойното данъчно облагане се осъществява чрез попълване и подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 2 "за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане", където се включват данъчният финансов резултат от дейността на мястото на стопанска дейност и следващото се данъчно облагане. В приложение № 2 има две справки, които се попълват съобразно приложимия метод "освобождаване с прогресия" и указанията към тях.
Следвайки логиката на декларацията по чл. 92 от ЗКПО, част от данните от справка № 1 на приложение № 2 се отразяват в част V на декларацията на съответните редове за определяне на данъчния финансов резултат - "полагащ се корпоративен данък при прилагане на методи за избягване на двойно данъчно облагане (р. 3 или р. 5 от справка 1 на образец 1012 - Приложение № 2)".
За всяка календарна година (2018 г. и 2019 г.), за която е определен и внесен данък в чуждата държава, следва да се подаде коригираща декларация по чл. 92 от ЗКПО с приложение № 2 в образците за съответната година. Основанието за подаване е необходимостта да се приложи СИДДО чрез метод за освобождаване от двойно данъчно облагане и платения данък. Това може да се извърши чрез уведомяване на териториалната дирекция, където е регистрирано данъчно задълженото лице, по реда на чл. 75, ал. 3 във връзка с чл. 79 от ЗКПО или по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на уведомлението органите по приходите в определения от закона срок ще предприемат необходимите действия за разглеждане на конкретния случай.
При продължаване на мястото на стопанска дейност на българското дружество в Белгия и през 2021 г., при подаване на годишната данъчна декларация следва да се приложи методът за освобождаване, описан по-горе. Когато липсва информация за резултата от облагане на мястото на стопанска дейност, до 30.06.2022 г. дружеството може да подаде коригираща декларация до 30.09.2022 г., като приложи коментирания метод за освобождаване.
При формирана данъчна загуба в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и по отношение на печалбите е предвиден метод "освобождаване с прогресия", тази загуба не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години. Данъчната загуба се приспада последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години, съгласно чл. 73 от ЗКПО.
Извод: Платеният данък за всички разглеждани години в Белгия не може да бъде приспаднат от данъка за 2022 г. За всяка от посочените години следва да се подаде декларация по чл. 92 от ЗКПО и да се приложи методът "освобождаване с прогресия", като за 2018 г. и 2019 г. се подава коригираща декларация.
