Изх. №21-04-8
23.10.2015 г.
чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
"Е" ЕАД е лицензиран търговец с електрическа енергия. Дружеството закупува електрическа енергия от обществения доставчик Националната електрическа компания (НЕК) и независими производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които са присъединени към електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредби на Закона за енергетиката(ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници(ЗЕВИ), дружеството е задължено да изкупува цялото произведено и доставено количество електроенергия от производители от ВЕИ, присъединени към разпределителната му мрежа, по цени определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Доставените количества се удостоверяват чрез месечен протокол от съответния оператор на разпределителната мрежа и се издава фактура за продажба от съответния производител също на месечна база. От своя страна дружество продава тази електроенергия на НЕК по цена на закупуване и фактурира също на месечна база.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли, да се издава фактура на НЕК за доставената електрическа
енергия, която преди това е била произведена и доставена на Е от ВЕИ?
2. Липсата на разплащания между страните променя ли датата на данъчното събитие за доставките, а при частични плащания размера на фактурираната данъчната основа?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, като разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
- издаде данъчен документ /фактура/, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период в справка декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите по чл. 124 за съответния данъчен период.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснатоизпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Доставки с непрекъснато изпълнение за целите на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва (или да не извършва) редица еднакви по същество престации, каквито са доставката на електрическа енергия, газ, вода, топлинна енергия, наем, комуникации и др. За тези доставки с непрекъснато изпълнение предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4, за всеки период, за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага само при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от една година. Според на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, количествата електрическа енергия, за които се дължи плащане между контрагентите, се определят чрез показания документирани с протоколи на месечна база и в този случай, датата на данъчното събитие следва да се определи по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрирано лице за данъчен период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Проблемите в разплащанията между контрагентите, не може да се отразява на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.
В този случай, следва да се има предвид, че неиздаването на фактура в регламентирания законов срок, осъществява съставите на нарушенията на чл. 180 и чл.182 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
"Е" ЕАД е лицензиран търговец с електрическа енергия. Дружеството закупува електрическа енергия от обществения доставчик Националната електрическа компания (НЕК) и от независими производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), присъединени към електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), дружеството е задължено да изкупува цялото произведено и доставено количество електроенергия от производители от ВЕИ, присъединени към разпределителната му мрежа, по цени, определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Доставените количества електрическа енергия се удостоверяват чрез месечен протокол от съответния оператор на разпределителната мрежа и се издава фактура за продажба от съответния производител също на месечна база. От своя страна дружеството продава тази електроенергия на НЕК по цена на закупуване и фактурира също на месечна база.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли, да се издава фактура на НЕК за доставената електрическа енергия, която преди това е била произведена и доставена на "Е" от ВЕИ?
Въпрос 2: Липсата на разплащания между страните променя ли датата на данъчното събитие за доставките, а при частични плащания размера на фактурираната данъчната основа?
Правен анализ
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. Разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС задължава всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли, като:
- издаде данъчен документ (фактура), в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите по чл. 124 за съответния данъчен период.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Доставки с непрекъснато изпълнение за целите на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва (или да не извършва) редица еднакви по същество престации, каквито са доставката на електрическа енергия, газ, вода, топлинна енергия, наем, комуникации и др.
За тези доставки с непрекъснато изпълнение, съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Посочената разпоредба не се прилага само при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период, по-дълъг от една година. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, количествата електрическа енергия, за които се дължи плащане между контрагентите, се определят чрез показания, документирани с протоколи на месечна база. В този случай датата на данъчното събитие следва да се определи по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрирано лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по закона - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие. Неиздаването на фактура в регламентирания законов срок осъществява съставите на нарушенията по чл. 180 и чл. 182 от ЗДДС.
Отговори по поставените въпроси
По въпрос 1
С оглед на това, че доставката на електрическа енергия към НЕК представлява възмездна облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната и данъкът е изискуем от регистрираното лице - доставчик, за тази доставка следва да се издаде фактура при настъпване на данъчното събитие, определено по реда на чл. 25 от ЗДДС.
Извод: "Е" ЕАД следва да издава фактура на НЕК за доставената електрическа енергия, произведена и доставена преди това на "Е" от ВЕИ, при спазване на изискванията на ЗДДС относно начисляването и документирането на данъка.
По въпрос 2
Датата на данъчното събитие при доставките на електрическа енергия с непрекъснато изпълнение се определя по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС - за всеки период, за който е уговорено плащане, данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Проблемите в разплащанията между страните не променят тази дата и не влияят върху задължението за издаване на фактура и начисляване на данъка. Неиздаването на фактура в срок води до нарушения по чл. 180 и чл. 182 от ЗДДС.
Извод: Липсата на разплащания между страните не променя датата на данъчното събитие за доставките и не освобождава от задължението за издаване на фактура за пълната дължима данъчна основа за съответния период; частичните плащания не променят размера на данъчната основа, която следва да се фактурира при настъпване на данъчното събитие.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
