НАП: Осигуряване на управител на ЕООД, работещ по трудов договор във Великобритания

ОТНОСНО: Прилаганe на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-129/05.10.2021 г., към което е представено допълнително ново запитване, подписано с квалифициран електронен подпис, чрез Ваш пълномощник с вх. № 94-00-129#1/07.10.2021 г., в които е изложена следната фактическа обстановка:

От 2015 г. до 2020 г. сте била управител на фирма "Р" ЕООД, като през тези години във фирмата е имало наети по трудов договор лица, но тъй като Вие пребивавате, осигурявате се и заплащате данъци във Великобритания, дейността на фирмата е ръководена от Вашата майка с нотариално заверено пълномощно. От 2021 г. управлението на фирмата е прехвърлено на нея.

За периода 2015 г. - 2020 г. сте подавала данни с декларации обр. № 1, като по-голямата част от годината сте пребивавала във Великобритания, където сте нает работник на постоянен трудов договор без прекъсване от 2009 г. Фирмата, в която работите, е "..." и "....", което можете да докажете с фишове за получено възнаграждение, осигурена сте в тази страна, съответно ползвате здравно осигуряване и заплащате данъци там.

Към първото Ваше запитване прилагате писмо, преведено на български език от заклет преводач, чрез което посочвате, че сте заплащала осигурителни вноски във Великобритания през този период.

Желаете да Ви бъдат сторнирани осигурителните вноски за периода от 2016 г. до 2020 г., част от които сте заплатила като управител на "Р" ЕООД, поради това, че от 2009 г. и в момента работите на постоянен трудов договор във Великобритания.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възникваот деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).

Следователно, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, за която лицата получават доходи за положения труд.

Управителитена търговски дружества задължително са осигурениза общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Задължително се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, а ако са родени след 31.12.1959 г. се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО - върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход (чл. 6, ал. 9 от КСО). В практиката е прието, че самоосигуряващите се собственици/съдружници упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.

Собствениците или съдружниците са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от КСО. Задължително се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, а ако са родени след 31.12.1959 г. се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО.

Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)).

Поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, законодателят е предвидил самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.

Предвид изложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения.Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

По отношение на управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. За управляващите собственици на търговските дружества, вкл. ЕООД, в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато не са прехвърлили управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в Търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик.В случаите, когато управляващите собственици на търговски дружества, ще изпълняват задълженията на управители, произтичащи от закона и от вписването в Търговския регистър, без изрично сключен договор за възлагане на управлението и/или без определено възнаграждение за полагания управленски труд, остава приложим редът по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. редът, определен за самоосигуряващите се лица.

Следва да се отбележи, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, които са вписани като управители, да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в Търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество. Управлението на търговските дружества с ограничена отговорност, вкл. ЕООД, както и възможността за прехвърляне на управлението на друго лице със сключване на договор за прокура и вписването му в търговския регистър е уредено в Търговския закон (чл. 21-25, чл. 135 - 147 от ТЗ).

Предвид гореизложеното, като собственик и управител на ЕООД, което развива стопанска дейност, Вие може да бъдете освободена от задължение за внасяне на осигурителни вноски, само ако не упражнявате трудова дейност по управлението и контрола на дружеството или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол.

Упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на съответното административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В хипотезата, при която лице упражнява трудова дейност в България и същевременно упражнява и трудова дейност в държава членка на Европейския съюз, ще възникне основание за прилагане на координационните правила за социална сигурност за заети и самостоятелно заети лица, които се движат в общността, залегнали в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004). В този случай отново следва да се определи само едно приложимо осигурително законодателство съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) №883/2004.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивни лица, извършващи едновременна заетост, от съществено значение e същите да бъдат ясно определени като "заети" или "самостоятелно заети лица" на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).

В случаите, когато лице упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, то се разглежда като "самостоятелно заето лице"по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство, а лицата, които упражняват трудова дейност като управители и се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се квалифицират като "заети лица".

Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държаватачленка по пребиваване. Дефиниция на понятието "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент (ЕО )№883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. Според тази разпоредба, пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Институцията на държавата членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл.13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаван от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.Документът се издава следподадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент (ЕО) №987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки.

В Регламент №987/2009 не е определен срок за издаване на Удостоверение А1. Предвид това, не съществува пречка това обстоятелство да бъде удостоверено и със задна дата - по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.

По отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, следва да се има предвид следното:

На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство (ОК) напусна ЕС, като от същата дата влезе в сила Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумение за оттеглянето). Влизането в сила на Споразумението постави началото на преходен период, който продължи до 31 декември 2020 г. и по време на който правото на Съюза се прилагаше по отношение на Обединеното кралство.

В чл. 30 от Дял III "Координация на системите за социална сигурност" на споразумението се определят лицата, спрямо които продължават да се прилагат всички правила за координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.

Съгласно чл. 30, параграф 1, букви "а" и "в" от Споразумението за оттегляне, разпоредбите на Дял III се прилагат за граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица, както и за граждани на Съюза, които пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на държава членка в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

Прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се гарантира дотогава, докато съответната ситуация се запазва непроменена или лицата продължават без прекъсване да са в ситуация, която обхваща едновременно Обединеното кралство и държава членка на ЕС (чл. 30, параграф 2 от Споразумението за оттегляне).

Ако Удостоверение A1 е издадено преди 31.12.2020 г. и е с валидност след тази дата, то ще запази своето действие, докато съответната ситуация остава непроменена. След изтичане на преходния период също е възможно да се издават удостоверения A1 на лица, които изпълняват условието, посочено в член 30, параграф 2 на Споразумението за оттегляне - т.е. лица, които продължават без прекъсванеда бъдат в ситуацията, включваща държава членка и Обединеното Кралство.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. Ch.SSC.1 от Четвърта позиция на Споразумението за търговия и сътрудничество, което се прилага по отношение на ситуации, възникнали след 01.01.2021 г., между държавите членки и Обединеното кралство, считано от 01.01.2021 г., държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да се гарантират социално осигурителните права на лицата, обхванати в тях.

Член SSCI.75 от Приложение SSC-7 към Протокола предвижда, че за междинен период, който трябва да бъде съгласуван от Специализирания комитет за координация на социалната сигурност, всички формуляри и документи, издадени от компетентните институциивъв формата, използван за прилагане на Регламенти (ЕО) №883/2004 и №987/2009, са валидни и за целите на прилагането на Протокола и, когато е уместно, продължават да се използват за обмен на информация между компетентните институции.

С оглед изложеното в запитването Ви, че за периода от 2015 г. до 2020 г. сте управител на еднолично търговско дружество в България и пребивавате и сте осигурена по трудово правоотношение във Великобритания, и тази ситуация е непроменена към края на преходния период, за Вас следва да се определи едно приложимо осигурително законодателство, което да бъде удостоверено в съответствие с горепосочените координационни правила за социална сигурност. В случай, че за Вас е приложимо британското осигурително законодателство, периодите на осигуряване по това законодателство ще се удостоверят пред НАП с формуляр - Удостоверение А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за Вас.

Удостоверение А1, което се издава от компетентната институция на съответната държава, чието законодателство е определено за приложимо, представлява стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от официалния език, на който се издава, и се приема и разглежда от институциите на държавите членки на езика, на който е издадено.

След като Вие се снабдите с удостоверение, издадено от компетентната институция на друга държава - в случая Великобритания, удостоверяващо, че нейното осигурително законодателство е приложимо, за посочените периоди в удостоверението, неоснователно внесените осигурителни вноски в България ще подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128 ДОПК подлежат на прихващане или възстановяване недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глобите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване от НАП. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).

Следва да имате в предвид, че органите по приходите осъществяват производството по реда на ДОПК самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената в запитването Ви, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.